В навечерието на новата 2007 г. и преди влизането на страната ни в Европейския съюз разговаряме с митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф за състоянието на родната ни Православна църква и за предизвикателствата пред нея с влизането на България в общността на европейските страни.
Митрополит Йосиф посещава родината за големи събития и за да участва в заседанията на Св. Синод. През повечето време той е в чужбина. По този начин той забелязва по-лесно промените в страната, които за повечето от нас са се случили незабелязано, като част от ежедневието.
-Ваше Високопреосвещенство, Вие пътувате много в чужбина, можете да сравните положението в нашата страна и църква с това в другите държави. Какво, според Вас, е състоянието на БПЦ днес?
- Хубаво щеше да бъде на този въпрос да отговори някой от митрополитите – членове на намаления състав на Св. Синод. Защото моят поглед е отдалеч, преценката ми – едностранна, а отговорът – непълен. Освен това най-добре знае състоянието на нещата в БПЦ този, който пази вярата си и живее според нея на българска земя. В Библията четем: „Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите й, ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата” (Пс. 126:1). Иначе според мене в догматическо отношение сме в унисон с учението на едната, света, съборна и апостолска Църква. От гледище на каноните нямаме различия със светите поместни православни църкви. Административно сме самостоятелни, отделени от държавата. Евхаристийно сме в общение със сестрите православни църкви. Архитектурата на новопостроените храмове е в синхрон с българската църковна традиция. Зографията в тях е под наблюдението на епархийските съвети. Богослужението е според Синодалния типик. Езикът на богослужението е църковнославянски и български, а пението – според възможностите по места. Литургията се стараем да пазим от съкращения. По отношение на подготовката за св. Причастие се придържаме към българската практика. Календарът е по новия стил.
Що се отнася до вътрешния живот на БПЦ, мисля, че той зависи от дара да я обичаме. Нелюбовта не може да твори.
Какво чух обаче по време на зимната сесия на Св. Синод: че живеем в трудно време; духовните познания са оскъдни; светските хора вече имат по-определени познания по наболелите проблеми; монашеството ни намалява; има глад за Божиите слова; външни (нецърковни - б. ред.) търговски служби издават духовна литература, албуми, църковна утвар и други неща от предишния наш църковен монопол.
Какви решения взе Св. Синод на зимната сесия? Честно казано – заседавахме дълго без Негово Светейшество. Обсъждахме доста проблеми. По традиция мислехме бавно, но големи решения не взехме. По принцип на зимната сесия се решават финансови проблеми, но много въпроси останаха да се решават през януари. Върховният църковен съвет ще има нелеката задача да преразгледа имотните въпроси, манастирските съдебни процеси, наболелия принцип на централизацията, регистрацията на поделенията ни по БУЛСТАТ. За дорешаване остана и въпросът за търговския ни лиценз.
Времето не ни стигна да уеднаквим становището си за Вероучението, да вземем последни мерки за ремонта на опасните и остарели църковни сгради; за актуализирането според новите изисквания на законите на църковния Устав; за подготовката на Църковно-народния събор; за обновяването на личния ни състав; за работата на Синодалното издателство; за бъдещето ни участие по църковна линия в ЕС; за още много други програми и нужди, които с нови сили Св. Синод ще решава през новата 2007 г.
Не успяхме също да обсъдим и с ново виждане да решим с какъв подвиг ще се подвизаваме занапред, как ще опазваме вярата си, как ще извървим пътя си, за да се надяваме, че ще получим венеца на правдата, който Господ дава на всички, които са изпълнили Неговите заповеди.
Въпреки неуспехите ни обаче Бог обича и благославя БПЦ и нейния предстоятел Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим, а покрай тях милва и нас – клира и миряните.
– Как ще се отрази върху БПЦ влизането на България в Европейския съюз?
- Трябва много внимателно да анализираме нещата. Защото по света ни считат за едни от най-непокорните люде на земята. Историческа истина е, че във всяка трудна обстановка ние успяваме да се самосъхраним и оцелеем като Църква и народ. Благодарение на нашите психологични и умствени способности ние не се поддаваме на манипулация. Нашите гени са доказали, че ние можем да бъдем унищожени, но никога - поробени завинаги.
В нова Европа обаче ние, в БПЦ, трябва да бъдем много внимателни. Защото БПЦ е историческият ни духовен и културен център за обединение и възвисяване на целокупния български православен народ, който трябва да даде отпор на евентуалните сили на злото. БПЦ трябва да има постоянна грижа за духовното образование на народа ни, за духовността му, за устойчивостта на езика ни, за запазване на истинността в историята ни. БПЦ ще се наложи да си каже думата и по отношение на здравето, храната и живота на народа ни. В нейните грижи ще влязат сложните проблеми по запазване на семейството ни, чистотата на младежта ни, раждането на децата ни, добруването на старците ни.
БПЦ трябва и занапред да следи за добрите ни взаимоотношения с другите етноси и вероизповедания.
БПЦ следва да помогне всред народа ни през следващите години в ЕС да не се вселява страх за живота, за работното място, за бъдещето на децата и на самите нас, защото всичко вече ще се решава от капитала.
БПЦ трябва да бъде готова да оправдае надеждата на нашия народ, че тя е неговата духовна кърмителка. Ние трябва да подготвим млади, умни, смели и харизматични кадри – църковни труженици, които няма да се повлияят от мира сего и като Господ Иисус ще устоят на трите изкушения: чревоугодието, гордостта и преклонението пред дявола.
БПЦ има за патрони в бъдещата си работа в ЕС великите българи св. Кирил и св. Методий. Ето техния завет към нас. Св. Кирил казва на св. Методий на сбогуване през 869 г.: „Брате, аз падам, ти оставаш в браздата… Върни се при народа и пазете православната вяра, която ни е донесена от Божия Син и която, ако пазите, ще ни постави от дясната страна на Господ при Страшния съд.”
Св. Методий казва на своя народ на изпроводяк в 885 г.: „Мили мои духовни чеда, пазете православната вяра, която ще ви крепи здрави и силни. Защото, ако я изоставите, ще станете слуги и роби на други народи.”
- Ваше Високопреосвещенство, според Вас има ли БПЦ сили и възможности да повлияе по някакъв начин на Европейския съюз?
- Усърдно моля Господ да благослови БПЦ да постигне това. Имаме в изобилие духовно богатство и с Божията помощ мисията ни е възможна. Затова трябва да повлияем някак си, особено на гордите и надменни европейци. Ето какъв случай зная. Високообразована англичанка от Лондон пита скромен наш сънародник: „Вие чували ли сте за книгата Библия?” „Да!” – отговорил българинът. „Чели ли сте я?” – продължила да пита възпитаничката на Кеймбридж. „Да!” – отговорил той. „Ами на какъв език?” – пак попитала тя. „На български език” – твърдо казал гордият сънародник. „Че как така?” – почудила се европейката. „Че Библията е написана на английски език!”
Ето, в такива условия Светейшата БПЦ и благочестивият ни православен български народ са призвани не само да запазят нашата православна вяра и идентичност, нашето духовно и културно наследство, но и да повлияят на ЕС, като свидетелстват пред народите на Европа за Господ Иисус Христос като Син на живия Бог.
Важно за нас е не само да встъпим в Европа, но и да я доближим до себе си, да й върнем душата, да й припомним, че три пъти (при хан Крум, при Ивайло Бърдоквата и през турското робство) сме я спасявали от разруха; да й напомним за нейните корени и за православните ирландски, германски, финландски, сръбски, гръцки, румънски и български светци, да й опресним познанията за нейните корени, за духовните й основатели и нейните български покровители, за да не й позволим да забрави своята история.
Нещо повече, БПЦ трябва догодина да изпрати наш много добре подготвен представител като църковен комисар, който да ни представлява и щедро да дарява на европейците с думи, живот и дела българската духовност.
Така заедно с Румънската и Еладската сестри поместни православни църкви и съседни народи БПЦ и България по средата трябва да изпълнят завета на Господ Иисус Христос за тримата събрани в Негово име и с Негово благословение да повлияят на ЕС без отклонения да държи прав Неговия път, истина и живот.
Това е силата, с която ще повлияем на Европа – „нашата вяра” (1 Йоан. 5:4). Влизаме в Европа, за да я спасим. Амин.
