Какво можем да кажем по повод 40-ия ден от смъртта на Нели?
[Четохме в "Двери"] отзивите на знайни и непознати нейни почитатели и доброжелатели, които споделиха благи слова на обич, тъга, скръб и вътрешен протест срещу извършеното. Истина ви казвам, мило ми стана как тази млада българка е пленила толкоз приятели в Господа от всички краища на света, които споделиха също силни молитви.
От дядо ми още зная, че да имаш кой да си спомни за тебе с добро, да има кой блага дума да каже за тебе след смъртта, да има кой свещица да ти запали и Господу да се помоли за душата ти - това наистина е хубаво нещо. Чу се, че убиецът на Нели дори не я е ограбил и слава Богу, че не я е и осквернил в тъмнината. Във въображението ми идва мисълта, че по време на покушението, той ще да е видял лицето на Нели. Ще ми се да вярвам, че красотата й го е пленила и даже объркала, та веднага да избяга. Моля се Господ да помогне на убиеца скоро сам да се появи и в разкаяние да разкаже, че е сторил голяма грешка. Не приемам версията, че млада жена може да бъде убита в гръб.
Нели е следвала пътя на праведността. А праведникът се нуждае от покой. Полага се праведникът да умре красив. Старостта е грозна. Грозен покойник се захлупва, за да не отвращава. А Нели, както казват, и в ковчега е била красива. Душата й е одухотворила лицето. Тук можем да усетим силата на православната ни вяра. И колко хубаво би било вместо черни дрехи при смърт да обличаме бели, защото починалият отива при Бога и всички като умрем, с Господа ще бъдем. И колкото по-млади се представим пред Господа, толкоз по-праведни ще изглеждаме пред Него, защото всеки ден прегрешенията ни се увеличават и ние се отдалечаваме от Господа. Такъв е заветът на Нели, която не ни остави богословски трактати и научни изследвания, но ни показа как на дело за кратко време можем да покорим с невинността и любовта си много приятели, които да четат не нейните, но писаните за нея свидетелства от приятелите й в Господа, които я описаха като светла личност в днешния покварен живот.
Премъдрият Соломон пише, че като благоугодил Богу, праведникът е обикнат. По Божие подобие и на нас ни се иска да сме в постоянна близост с приятен на нас човек. Бог си повика Нели и то точно след участие в семинар за вярата, когато в разума й не е имало злоба и душата й не е била опетнена.
Ние, православните българи, трябва вече да се отчуждаваме от враждите, омразите и страха. Убийците са сред нас. Те са наши чеда за наш срам. Не може след такава жестока смърт на невинна душа убиецът да не се разпознае от сродници или познати. Колкото и жигосана да е съвестта му, невинната кръв зове. Често ние, българите, можем сами да разпознаем и дори знаем убийците, но мълчим и чакаме друг да свърши работата. А и тези, от които зависи въздаянието на правдата, като че ли не са си на място, за което пак ние носим отговорността, понеже, когато дойдат избори, гласуваме за тях.
Колко трябва, колко много трябва да слушаме и четем благовестието на Господа и да го изпълняваме, защото, ако го спазваме, няма да има други убити занапред. Ще я върнем в себе си, не само като си припомняме срещите и разговорите с нея, но като прилагаме Словото Божие, което е излизало от нейните уста и се е практикувало в нейните дела. Не е достатъчно само да изкажем съболезнования. Не са достатъчни и молитвите ни за нея. Трябва да разберем Божията воля относно Нели и да дадем каквото е нужно. Стига толкова малодушие, безразличие и безотговорност.
Светилникът на Нели вече угасна, но тя предаде светлината на всички. Ще я турим ли под похлупак или ще я издигнем високо да свети не само в къщи, в България? Ние в Българската епархия в Америка, Канада и Австралия приехме като щафета светилника и ще го разнасяме с вдигната десница.
И още, ние, българите, трябва да изпълним завета на Нели, който е повеля на светите братя Кирил и Методий, чиито гробове по Божие провидение са в Европа, да пазим православната ни вяра, която ни донесе Божият Син, защото, ако не я пазим и прилагаме в живота си, ще станем слуги и роби на други народи.
Добри хора споделиха, че са виждали Нели "винаги с книга в ръка". Това е още една непроизнесена лекция на Нели - да се научим да четем, за да знаем и можем, за да научим и другите на всичко, което Господ ни е заповядал, защото Той е с нас, българите, до свършека на света. Амин.
Светилникът на Нели вече угасна, но тя предаде светлината на всички. Ще я турим ли под похлупак или ще я издигнем високо да свети не само в къщи, в България? Ние в Българската епархия в Америка, Канада и Австралия приехме като щафета светилника и ще го разнасяме с вдигната десница.
И още, ние, българите, трябва да изпълним завета на Нели, който е повеля на светите братя Кирил и Методий, чиито гробове по Божие провидение са в Европа, да пазим православната ни вяра, която ни донесе Божият Син, защото, ако не я пазим и прилагаме в живота си, ще станем слуги и роби на други народи.
Добри хора споделиха, че са виждали Нели "винаги с книга в ръка". Това е още една непроизнесена лекция на Нели - да се научим да четем, за да знаем и можем, за да научим и другите на всичко, което Господ ни е заповядал, защото Той е с нас, българите, до свършека на света. Амин.
С молитва към Господа да настани Нели на светло място след 40-ия ден и на нас да даде утеха, че в България няма повече да убиват богослови,
+ На САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф
Виж още:
