Първо слово към младите[1]
Първата книга, о, Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи.
(Деян. 1:1)
Настъпи сега времето, младежо, да чуеш глас, който те призовава. Глас, който не си чувал досега; или може би си чувал, но вероятно не си разбрал и не си послушал.
Това е гласът на Иисус!
Не се стряскай, не се учудвай и не се усмихвай недоверчиво, млади ми приятелю! Гласът, който те зове, не е на някой мъртвец, а на Възкръсналия. Той не те вика от историята, но от дълбините на собственото ти битие. Тези слова, произнесени и написани тук [в Свещ. Писание], произлизат от твоите дълбини, които ти не си познаваш. Вероятно те е било срам или страх да слезеш в твоята дълбина и да ги разкриеш. Вярвал си, че в тебе лежи едно чудовище, един гроб на инстинктите, от който излизат ужасяващите призраци на страстите, и не си прозрял ангелското си лице, защото ти си ангел. Ако досега никой не ти го е казвал, Иисус ти го казва и Неговото свидетелство е истинско, защото никой досега не Го е изобличавал в лъжа.
Какво знаеш ти, младежо, за Христос?
Ако всичко, което знаеш, си научил в училище в часовете по атеизъм, бил си недобросъвестно ощетен да не срещнеш една истина – единствената истина, която може да те направи свободен.
Какво знаеш ти за Христовата църква?
Ако всичко, което знаеш, се свежда до случая с Джордано Бруно, за който ти е говорено по време на т. нар. „атеистично-научно” възпитание, бил си лишен по нечовешки начин от светлината на истинската култура, от великолепието на духовността, която е гаранцията за твоята свобода като човек.
Къде си чувал, приятелю, тези слова: „Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят” (Мат. 5:44)? Ако никога не си ги чувал, кой и с какво право ти ги е забранил? Кой ти е забранил да знаеш, че съществува един по-добър път, по-прав и по-обикновен, отколкото този, по който сега скиташ слепешком? Кой ти е поставил було върху очите, за да не виждаш чудната светлина на любовта, проповядвана и живяна от Иисус до последните й последици?
Виждам те на улицата, приятелю, млад и красив; и изведнъж всичко се променя в тебе, лицето ти се обезобразява, инстинктите ти избухват навън, разравяйки твоята същност подобно на развихрили се стихии, и ставаш насилник… Откъде си научил насилието, младежо? От кого?
Видях майка ти – кротка и със сълзи в очите, видях баща ти – с вкаменено от болка лице; и знаех, че не от тях си научил насилието… Тогава откъде?
Наклони ухото си и чуй призива на Иисус, призоваването на Неговата Църква. Заради твоето безразсъдно насилие навън те очакват съдилищата и затворът, където душата ти може да бъде неизлечимо погубена.
Видях те с болка пред съдилищата, където твоите постъпки придобиваха размери на бедствие. Видях те уплашен, циничен или предизвикателен – и цялото това твое отношение ми посочваше колко близо се намираш до ръба на пропастта; и се запитах още веднъж: кой е виновен за твоето падение?
Ела в Христовата Църква! Само тук ще намериш утеха за твоята безпорядъчна същност, само в нея ще намериш сигурност; защото само в Църквата ще чуеш гласа на Иисус, Който кротко ти казва: „Чедо, прощават ти се греховете, защото много пострада. Ето, ти оздравя; недей греши вече!”…
Никой не ти е казвал някога тези слова, но сега ги чуваш. Говорено ти е за класовата омраза, за политическата омраза, за омраза и постоянно за омраза. Думата „любов” ти е звучала чуждо, но сега Христовата Църква ти посочва по-добър път, пътя на любовта.
Досега си бил роб на твоите инстинкти, тялото ти е било обикновен инструмент, чрез който те се проявяват навън. И сега можеш да чуеш този глас на Иисус, Който говори чрез устата на Своя апостол: „Не знаете ли, че вие сте храм Божий и Духът Божий живее във вас? (1 Кор. 3:16).
Казвано ти е, че произлизаш от маймуна, че си звяр, който трябва да се дресира, но сега намираш нещо смайващо: че ти си храм Божи, че в тебе пребивава Божият Дух! Призван си повторно, младежо, към твоето достойнство на метафизичен човек; издигнат си оттам, където погрешното възпитание те е свалило от свещената служба да бъдеш храм, в който да живее Бог.
Ние те призоваваме към чистота. Ако не си забравил думата „непорочност”, ако в тебе са останали зони на неопетнено детство, не ще устоиш на този призив.
Ела в Христовата Църква! За да научиш какво е непорочност и чистота, какво е кротост и какво е любов. Ще намериш какъв е твоят смисъл в живота, какъв е смисълът на нашето съществуване. За твое изумление ще намериш, че нашият живот не завършва със смъртта, но с възкресение; че нашето съществуване е насочено към Христос и че светът не е само един празен момент, в който да властва небитието.
Ще имаш надежда и надеждата ще те направи силен.
Ще имаш вяра и вярата ще те спаси.
Ще имаш любов и любовта ще те направи добър.
Това е, млади ми приятелю, първото слово, което Иисус ти отправя през вълнението на света, през гъсталака на страстите, с които никой не те е научил да се бориш, през прозрачността на твоите непорочни сънища, които те вълнуват от време на време.
Иисус те търси, Иисус те намери!
[1] Слово, произнесено в семинарската църква „Раду-Вода” в Букурещ в сряда на Сирната седмица, 8 март 1978 г.
Биографията на изповедника о. Георги Калчу-Думитряса - тук
Превод: свещ. Кирил Синев
Източник: Сп. "Християнство и култура", бр. 122 от 2017 г.
