Разговор с г-жа Станислава Кьосева, докторант в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и член на УС на българския Център за проучване на нови религиозни движения (ЦПНРД).
- Г-жо Кьосева, обществото ни е винаги особено чувствително на тема секти. Сега повод за това даде агресивното поведение, последвано от самоубийството на 18-годишен младеж, чиито родители си обясняват трагедията с принадлежността на сина им към някоя секта. Как бихте коментирали този случай?
- От изнесените по случая материали, най-вече в медийното пространство, има съвсем конкретни белези, които свързват поведението на младежа и последвалата трагедия с членство в някакъв култ. Мисля, че достатъчно се изговори за случая, за да преповтарям казаното, все пак намирам за редно да спомена основни моменти от действията на младежа. Според приятелите му от няколко месеца насам той е променил държанието си и начина си на общуване с околните, променил е начина си на хранене и др. Започнал е да поства библейски цитати във фейсбук-профила си, говорил за избраност и спасяване на света, посещавал сбирки на някаква група, дори е опитал да привлече приятелката си за член, на което тя отказва. Всичко това са типични черти на секто-зависим човек.
Разбираемо е родителите да искат да намерят конкретен виновник за случилото се със сина им. Това е една трагедия, която не пожелавам на никой родител. В мъката си те се опитват да набедят дори конкретни религиозни организации като „Свидетели на Йехова“ и култа „Анастасия“. За такова конкретно обвинение обаче все още няма основание, защото в поведението си младежът не показва принадлежност към някоя от тези групи, нито пък изобщо споменава конкретна организация. Неговите действия могат да бъдат отнесени към наистина много и различни такива религиозни групи. Моите лични впечатления са, че става дума за напълно нова група, която изповядва смесица от различни религиозни учения.
Независимо от това, дали имаме данни за конкретна организация или не, факт е, че не можем да обвиним само организацията като единствено виновна за трагедията. В такива случаи нещата са комплексни и обикновено се подпомагат едно друго. Например, знаем, че младежът е от семейство на разведени родители, това оказва влияние, още повече на тази възраст до 18 години. Дори само този факт вече го прави подходящ като цел на такава сектантска организация, като терминът секта тук е употребен съвсем условно. Още един фактор, който внася специфика в случая, е употребата на дрога от младежа. В случая става дума за пушене на марихуана, което, както стана ясно, се е случвало със знанието на бащата. Тъй като младежът е бил спортист, боксьор, след травми за по-бързо възстановяване е употребявал марихуана. Според експерт по наркотиците тази практика е често срещана при спортисти. За съжаление не се знае какъв е ефектът от тази употреба, защото, първо, всеки организъм реагира индивидуално, а, второ, не се знае какви още химически вещества е използвал като спортист и куп други фактори. Иначе казано, за агресията би могла да е виновна и само дрогата, без да е нужно наличието на участие в секта. И тук вече идва въпросът, как един родител позволява и се съгласява детето му да употребява дрога? Освен това, за промяната в поведението на младежа и представянето му в социалната мрежа родителите му научават едва сега, месеци по-късно и след като трагедията е налице. С други думи, връзката родител – дете е била прекъсната.
От казаното дотук мога да заключа, че да, безспорно всичките сектантски организации и различни НРД-та са изключително опасни, но не са единствено виновни за попадането на един човек в тях. Трябва да има налице и още много фактори, най-вече някаква липса в духовен план, която човек да се опитва да запълни чрез членството си в подобна група. Такава духовна липса, необразоваността и често пъти слабата заинтересованост на околните правят човека уязвим срещу атаките на сектантските групи.
- Прави впечатление, че обществото ни реагира срещу опасността от деструктивните култове и секти инцидентно, най-вече при смъртен случай с млад човек. На какво се дължи това?
- Да, действително силни и явни реакции има предимно, когато се е случила трагедия. До неотдавна да се коментира попадането на един човек в секта, а още повече, ако е дете, беше направо срамно. От типа „какво ще кажат хората за нас, ако разберат“. Смятам, че това не е преодоляно напълно, макар вече да се говори по-открито за проблемите на обществото ни, а те не са малко: дрога, секти, агресия и какво ли още не.
Не е съвсем вярно, че не се говори или че става само инцидентно. Истината е, че постоянно има публикации и дискусии по тези теми. За съжаление обаче не получават гласност, а сякаш тлеят в един затворен кръг, докато не се случи нещо голямо и медиите, така да се каже, яхват вълната, за да си направят рейтинг. Не че не съпреживяват с пострадалите, но някак остават дистанцирани, в стил „нали не ми е в къщата, значи не ме засяга“. Същото се наблюдава и когато наближат избори, да кажем, тогава такива теми са идеални за предизборни кампании и пи-ар.
В такива случаи изведнъж всички медии се присещат за онези там експерти, които все говорят за опасностите, и тогава ги повеждат като танцуващи мечки по панаирите от медия на медия, от предаване на предаване да казват и разказват. Тъжно е, но лично аз се успокоявам, че все пак е нещо, една възможност някой да чуе, някой да разбере посланието.
- А чува ли се Вашето послание?
- За жалост малко са хората, до които достигат тези послания. Мога да кажа пример от тази сутрин. На лавката, от която си взимам сутрешното кафе, човекът ми казва: „Хей, снощи те видях по телевизията във връзка със самоубилото се момче, ама не гледах, прехвърлих набързо, защото имам син на тази възраст и ако се замисля, ми става много страшно“. Този коментар ме натъжи изключително много. Ето, така обществото се затваря за проблемите, сякаш, ако им даде гласност, и те ще станат реални, а иначе са някак виртуални. Докато не се осъзнае, че това са проблеми, касаещи всички, че цялото общество е отговорно да се случват такива нещастия, всичко ще върви по тази схема.
- Вие имахте възможност да обсъдите последния случай в някои медии с експерти в други области. Намирате ли вие, експертите, общ език в такива случаи?
- Да, случаят беше обсъден от различни експерти, в това число криминалист, експерт по наркотичните вещества, психолог и аз като специалист по сектантските въпроси. С почти всички се срещнах лично и мога да кажа, че общ език се намира. Онова, което прави впечатление, е, че огромната част от експертите си дават ясна сметка за проблемите в обществото и начините за решаване на тези проблеми.
Естествено, има и разногласия, но те са по-скоро от гледна точка на това, че всеки осмисля проблемите през своята си област. Истината е, че малко от разбиращите успяват да видят картината по-цялостно. Все пак налице е желание за съвместна работа, за борба с тези проблеми и за решаването им, така че да бъде защитено бъдещето на нашата страна, тоест българските младежи.
- Безспорно е, че основната дейност за предпазване на обществото от отрицателните явления, свързани с деструктивни секти, трябва да е насочена към децата и младите хора. Съществува ли адекватна превантивна дейност и ако не, какво трябва да се направи според Вас?
- Превенцията е най-добрата защита, която можем да изградим за такива проблеми. Разбира се, биха могли да се направят и някои промени от законов тип, по-високи критерии по отношение на регистрациите на религозни групи, както и по-внимателно следене на тяхната дейност. Към днешна дата обаче това е едно много трудно и несигурно начинание. Една от причините е и начинът на действие на такива групи. Все по-често се наблюдават групи без конкретно име, събрали елементи от различни учения и създали свое собствено, което ги прави непознати за религиоведите. Също така изнасянето на комуникацията в онлайн пространството подпомага развитието на такива групи, защото контролът там е напрактика невъзможен, а всички знаем, че днешната младеж буквално живее в онлайн пространството.
Иначе казано, единствената адекватна превенция е образованието. Тук обаче ще кажа, че тя не просто не може, но и не бива да е насочена само към младите хора и децата. Образованието по отношение на сектите и новите и не толкова нови зависимости липсва изцяло в обществото. Дори и сред експертите в различните области има големи пропуски. Психолозите трябва да са наясно не само със психологичните проблеми, но и с проблемите, възникващи при една болна духовност, същото важи и за криминалистите и тези, които се занимават с наркотични и други химически зависимости. Към днешна дата никое от тези явления не действа самостоятелно, те се допълват и подпомагат едно друго и ако няма комплексен поглед, ще лекуваме частично. Ще е все едно да лекуваш хремата, без да лекуваш болното гърло, а изобщо изключваш вирусната инфекция, причина и за двете.
Преди няколко дни имах образователна лекция с деца от 7 до 11 клас. Темата беше за зависимостите, сектантски и наркотични, и че схемата и ефектът е идентичен и при единия, и при другия проблем. Приятно бях изненадана от желанието на учителите да се проведе същата такава лекция и пред родителите. Напълно подкрепям тази идея и инициатива. Ако образоваме само децата, не премахваме проблема, само частично решаваме нещата. Родителите също трябва да са наясно с проблемите, причините за тях, какво да следят, как да реагират.
Училищните психолози биха били много от полза, но те също трябва да знаят за какви белези да гледат, т. е. не само от гледна точка на психологията, но и другите страни на медала. Същото важи и за учителите, защото те са с децата ни през голяма част от времето им.
Медиите също биха били полезни, ако има повече предавания с цел превенция, а не само стихийни кампании около някой случай.
Всичко това е добре да става с подкрепата на държавата, т. е. превенцията да е държавна политика по отношение на обществото. Да се опитаме да възстановим нарушеното общуване между хората.
- Благодаря Ви!
- И аз Ви благодаря. Нека е честит Денят на народните будители на всички, да се побудим и да се освестим като народ!
