Преди няколко седмици с редакцията на Двери се свърза йером. Ефрем, игумен на Одранишкия манастир „Св. апостоли Петър и Павел“ (Софийска епархия), който искаше да му се даде възможност да сподели с църковната общественост свои мисли и опасения за състоянието на църковния живот у нас. Той смята, че откровеният разговор и откритото поставяне на проблемите ще доведе до намирането на адекватни решения.
- Отец Ефреме, преди няколко години, през 2014 г., Вие изпратихте едно писмо до членовете на Св. Синод на БПЦ и медиите във връзка с предстоящата хиротония на архим. Поликарп, сега вече Белоградчишки епископ. Тогава то не предизвика особен отзвук в църковното и обществено пространство. Сега Вие отново повдигате въпросите, които бяхте поставили в писмото си тогава. Защо според вас те са актуални днес?
Написах писмото преди хиротонията на отец Поликарп, воден от дълг към Бога и Църквата. По време на ръкоположение с възгласа „достоен“ ние засвидетелстваме пред Бога и пред съвестта си, че този мъж е достоен за епископство. Бог знае всичко, но иска от нас да проверим себе си и нашата честност. Бог ни е дал свобода, но от нас се изисква да поемаме и отговорност. Писмото, което изпратих до Св. Синод и до обществеността чрез медиите (тук), и което отново поставям на дневен ред сега, е израз на моето желание в Църквата да започне разговор за християнските ценности, за смисъла на християнската общност, за това кой е Църквата и какво е Църквата. Избирането на епископи и митрополити е голяма част от този разговор, докато сега те са само кървяща рана. Преди три години се надявах комисия да провери казаното от мене. И ако това беше станало, писмото ми нямаше сега пак да е актуално. Смятам, че списъкът с „достоизбираемите“ епископи за Видинска епархия отново повдига въпроса за това кой участва в изборите и доколко е достоен за това. Аз смятам, че еп. Поликарп не трябва да е в него.
- Защо смятате, че точно този от епископите не бива да е в списъка?
- Митрополитското служение изисква висок морал, отговорност и сериозна финансова дисциплина. Опитът ми от тясното общуване с еп. Поликарп (преди ръкоположението му за епископ - б. р.) показа, че той не притежава тези качества. Преди години, в качеството си на игумен на Руенския манастир и председател на сдружение „Гълъб“, в което членувах и аз, о. Поликарп получаваше търговски заеми от банки, търговски дружества и физически лица в големи размери. Голяма част от тези заеми не са върнати и до момента и има образувани изпълнителни дела. Като пример мога дам заема към СИБАНК, който е над 300 000 лв. Сега аз, еп. Поликарп и о. Кръстин Апостолов, който служи в Хамбург, изплащаме ежемесечни вноски за погасяване на този дълг. Имайки предвид доходите ни, ще ни трябват няколко живота, за да се издължим.
Разтърсващ е и случаят с починалата вече благодетелка на манастира – гъркинята Еводия-Параскеви – един от най-големите и постоянни помощници на Руенския манастир. Тя беше подведена от о. Поликарп да ипотекира апартамента си, като той се ангажира да ѝ помага с изплащането на ипотеката. Той не направи това, а я изостави. Разстроена и притисната от банката, тя дойде в България да го търси, но той се укриваше. За това беше уведомен и Св. Синод, но те също не ѝ съдействаха. Жената почина разорена и разочарована. Това са неща, които не могат да бъдат отминати с лекота и забравени. Това е начин на мислене и поведение, който неглижира хората и на тях се гледа само като на източници на средства и облаги.
- Оттогава минаха доста години, през които епископ Поликарп е пораснал и е възможно да се е променил?
- Вярата и любовта са мъртви без дела. Не аз отхвърлям тази възможност, а неговите дела. Ако се беше променил, нямаше да подписва лъжливи нотариално заверени декларации в стремежа си за кариерно израстване. Моля се за тая душа.
- Някой потърси ли Ви през годините, след като съобщихте за тези тревожни факти относно финансовите дела в Руенския манастир и сдружение „Гълъб“?
- Не! Тогава никой не ме потърси. По-късно ми се обадиха при един скандал във Видинска епархия. Сега, когато започна надпреварата за овдовелия Видински престол, ме търсят всякакви хора, в това число и владици. Но за мене това е нездрав интерес. По-скоро недоумявам защо сега ме търсят, а не тогава, когато допуснаха „вълка в кошарата“? Защото и тогава, и сега той е същият, но преди три години не бяха притеснени от това.
Аз дори си мисля, че моето писмо изобщо не е разглеждано от Синода. Аз го написах, защото изпълнявах дълга си към Църквата. Писмото ми беше оставено в страната на забравата, въпреки че го изпратих до всеки член на Св. Синод с обратна разписка. Те предпочетоха да вземат предвид нотариално заверена декларация на о. Поликарп, в която пише, че „няма задължения към банки, институции и частни лица“. Същото се отнася и за дипломата, която няма. Ще завърша с риторичен въпрос: след като началото на епископството му е в лъжа, то какъв ли ще е краят?
- Да, но не може да се отрече, че през последните години от служението си във Видин епископ Поликарп разви духовния живот в града, направи много неща в сферата на образованието, на богослужението, за възраждането на енорийския живот. Какво бихте казали на хората, които смятат, че дейността му във Видинска епархия го прави избираем?
- Изборът на епископ става по начин, определен мъдро от Църквата, за да не се сведе до просто харесване от хора, които не искат да знаят истината или имат други интереси. Аз продължавам да твърдя, че епископ Поликарп е подписал фалшиви декларации, в които твърди, че не дължи пари и е завършил висше образование. Бих попитал тези, които го харесват, дали са съгласни с подобно нечестно поведение и заобикаляне на правилата в Църквата? За мене това не е поведение на човек, който се е покаял за миналите си грешки и се е променил. Аз мисля, че той е запазил авантюристичното си отношение към парите и хората.
- Вие вече сте игумен на манастир. Как смятате, че следва да постъпи един клирик в дадената ситуация?
- Не виждам друг отговор освен това, което ни казва Преданиено на Църквата, запазено в богослужебните текстове: това е Адамовият плач. В една стихира на Сиропустна неделя се казва: Седеше Адам пред вратите на рая и плачеше.
Йеромонах Ефрем е роден през 1983 г. През 2003 г. приема монашество в братството на Руенския манастир под ръководството на йером. Поликарп, сега Белоградчишки епископ. През 2006 г. напуска обителта и със съдействието на Знеполски еп. Николай, тогава софийски викарий, става игумен на Одранишкия манастир „Св. ап. Петър и Павел“.
Бел. ред. Преди публикуването на текста беше отправена лична покана до епископ Поликарп да отговори на твърденията на йеромонах Ефрем. „Двери“ ще публикува и неговата гледна точка, в случай че я предостави.
