Мобилно меню

4.7540106951872 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (187 Votes)

Разговор с Русенския митрополит Наум за предизвикателствата пред архиерейското служение и християнската проповед в българското общество

- Ваше Високопреосвещенство, скоро ще се навършат три години от избирането Ви за Русенски митрополит. Какви са предизвикателствата, които среща един нов епархийски архиерей в първите години на управлението си?

- Поемайки управлението на богохранимата Русенска епархия, бях приет с непресторена духовна радост от клира и народа, които още от самото начало отправяха към мене призиви за конкретни действия, свързани с очаквания за обновление на клира, съживяването на просветната и социалната дейност сред паството и прочее. Още във встъпителното си слово в катедралния храм „Св. Троица” в Русе обаче аз не случайно подчертах, че вратите на Русенската митрополия ще бъдат отворени за всеки, пожелал да дойде за съвет или подкрепа, тъй като въпреки необходимостта от подобна взаимност години наред това не е било възможно. Основният проблем, с който се сблъсках и на който продължавам да търся адекватно решение, всъщност е обстоятелството, че на територията на нашата епархия съществуват над 230 храма, а свещенослужителите ни към момента са приблизително 80 човека. Печален  факт е, че преди моето установяване тук в десетки населени места от диоцеза ни от десетилетия наред не беше стъпвал владишки крак. Имаше и храмове, стояли безстопанствено заключени незнайно откога, а разрухата в тях днес е толкова голяма, че те вече са опасни за влизане в тях. И за всичко това не може да има оправдание, че е нямало загрижени християни по тези места или пък не е имало нужда от свещенослужител, който да ги обгрижва, тъй като в митрополията във времето назад са били получавани множество сигнали и оплаквания по различни случаи, но не им е обръщано  внимание. Мога да кажа, че за изминалите три години от избирането ми за Русенски митрополит аз  успях да обиколя около 70% от населените места в епархията, навсякъде съм посрещнат с вяра и надежда от християните. Парадоксално е и обстоятелството, че на места, в които християнското население е една десета от жителите, често излизат да ме посрещат с радост и много мюсюлмани, които, макар и друговерци, се чувстват привилегировани да посрещнат български владика.

01aПрез изминалите три години в Русенска епархия бяха ремонтирани и обновени десетки храмове, направи се първа копка за построяването на няколко нови църкви, ръкоположени са над 15 нови свещенослужители, създаде се епархийски хор за източно-църковно пение, основно беше ремонтирана и обновена музейната експозиция на Русенската митрополия, с наше съдействие бяха издадени няколко ценни църковно-исторически книги, свързани с историята на епархията и т. н. Почти на всяко тримесечие в престолния ни град се провеждат практически конференции на всички свещенослужители от епархията, по време на които събеседваме по различни належащи въпроси, на духовниците се раздава богословска и богослужебно-практическа литература и се обсъждат редица въпроси от църковно-административен характер. За разлика от преди, днес нашите свещенослужителите живеят в разбирателство и взаимопомощ, без да се страхуват от изкуствено противопоставяне и разделение. Разбира се, един от най-важните въпроси, дочакал своето финализиране, беше довършването и освещаването на новия храм „Преображение Господне” в Басарбовския манастир, който заради дългогодишно нехайство и „замразен” груб строеж беше почти пред саморазрушение. Не на последно място трябва да подчертаем и това, че през изминалата година Русенската митрополия най-сетне стана пълноправен собственик на новопостроения русенски храм „Всех святих”, също стоял години наред в „замаразено” състояние, който въпреки своите големи недостатъци като новопостроена сграда, нямаща нищо общо с разрушения през 1975 г. храм „Всех святих”, се надяваме през настоящата година да бъде цялостно довършен и осветен.

- Често в обществото се изразява добронамерено желание за активизиране на Православната ни църква. Как мислите, че може това да се осъществи и въобще каква трябва да бъде мисията на Църквата  днес в нашето общество?

- Обществото ни жадува за по-активна дейност на Православната църква във всички сфери на социалния живот, но смятам, че в тази насока Русенска епархия може да бъде пример за мнозина, защото ние се стараем да бъдем съпричастни към всичко градивно, което се случва на територията на нашата епархия, и не сме отказали внимание на никого, който ни е потърсил с желание за взаимодействие и подкрепа. Българската православна църква е длъжник на изстрадалия ни народ и трябва да бъде ангажирана по всички въпроси, засягащи напредъка на съвременното ни общество, но за съжаление много от църковниците ни остават инертни към заобикалящия ги свят. Не рядко обаче сме свидетели и на факта, че когато Църквата ни се произнася по някои важни въпроси, стремейки се да предпази вярващите, не винаги на това се обръща достатъчно внимание в общественото пространство. Още с пристигането ми в гр. Русе най-напред пожелах да посетя домовете за изоставени деца и деца с увреждания от семеен тип, за да може и митрополията ни да бъде полезна, според възможностите си, за по-доброто отглеждане на тези деца. Редовно, а не само в навечерието на големите християнски празници наши свещенослужители посещават болниците и старческите домове в града, където често предоставяме храни, дрехи и разни необходими на хората принадлежности. Към някои от храмовете ни периодично се организират безплатни трапезарии за бедни и нуждаещи се хора, а новосформираните неделните училища се занимават с възпитанието на подрастващото поколение. Стараем се да бъдем полезни, макар и със скромните си възможности, на всички отрудени и обременени, според Господните повели.

- През последните години Русенска епархия се утвърди като лидер в областта на религиозното образование. Заниманията по религия в училищата се финансират от Община Русе, което дава възможност повече ученици да изучават предмета. Какви са взаимоотношенията на митрополията с общинската администрация в тази област и какво планирате в бъдеще да предприемете в полза на религиозното образование на децата в епархията?

02- Въпреки общоизвестното охлаждане във взаимоотношенията между Русенската митрополия и Община Русе през изминалите години, наложено по изкуствен начин, днес ние се радваме на прекрасна взаимопомощ и въобще най-добри приятелски взаимоотношения с нашия кмет г-н Пламен Стоилов, както и с областния управител г-н Стефко Бурджиев, с които поддържаме постоянна телефонна връзка и се координираме по всички въпроси, касаещи конкретно град Русе и областта. Религиозното образование в град Русе има своите установени традиции и сме особено щастливи, че тази практика се развива и утвърждава все по-добре. Интересът на децата към Христовата вяра и Църквата е още по-голям особено след откриването на реновираната музейна експозиция на Русенската митрополия, защото сме свидетели на огромното желание на ученици и преподаватели да провеждат своите нарочни часове в тази духовна обстановка, като по този начин имат възможност да се запознаят както с детайли от историята на християнството, така и с историческото минало на епархията ни. За мене като епархийски архиерей е голямо удовлетворение редовно да посрещам в митрополията групи деца от различни възрасти, съпровождани от своите учители и родители,  които идват с желанието да ми покажат своите знания и даровити възможности, като в непринуден разговор задават множество въпроси, свързани с вярата и празниците.

- В Русе традиционно съществува голяма и добре организирана католическа общност. Какви са отношенията на Русенска митрополия с нейното ръководство и членове, както и с представителите на дргите религиозни общности?

- 04В град Русе се намира седалището на Никополския католически епископ, който е и духовен пастир на католиците в цяла Северна и Централна България, а русенските православни митрополити винаги са се страели да поддържат добри братолюбиви и уважителни отношения със своите събратя – католическите епископи. Никополският епископ Петко Христов беше така любезен да присъства и да ме приветства още при посрещането ми като новоизбран Русенски митрополит и оттогава винаги, когато за някого от нас двамата е възможно, ние споделяме духовната радост при църковни или лични празници. Нашето призвание като християни и духовници е да бъдем пример за обществото, като живеем в мир, разбирателство и взаимно уважение. Освен с представителите на Католическата църква трябва да отбележим и факта, че Русенската митрополия поддържа прекрасни отношения и с представителите на Арменската църква и Мюсюлманското изповедание в Русе, които винаги са желани гости на нашите официалните приеми. За мене беше приятна изненада, че и в края на миналата година, след св. Литургия на Рождество Христово, бях поздравен за празника по телефона от районния мюфтия в Русе – г-н Юджел Хайредин, който изказа своето лично уважение към мене и към православните християни, празнуващи Рождението на Спасителя, за което му благодаря сърдечно, защото смятам, че подобни взаимоотношения трябва да бъдат за пример на цялото ни общество.

- Русенска митрополия е на границата на страната, от съседна Румъния я дели само Дунав мост. Какви са връзките Ви с Румънската православна църква и какви съвместни дейности планирате в бъдеще?

- 03Слава Богу, че отношенията ни с Румънската православна църква се развиват прекрасно, за което трябва да изкажа признателността си най-вече на Негово Блаженство Румънския патриарх Даниил, който не веднъж ми е подчертавал своето благоразположение и добри приятелски чувства. Като близкосъседен крайдунавски архиерей, дори ми беше предложено от негова страна да присъствам и на някои заседания на Св. Синод на Румънската църква в пълен състав, за да бъда в течение на различни въпроси от взаимен интерес, което предложение е висока чест за един български митрополит. В процес сме на разработването на общоплануван поклоннически туризъм, тъй като в нашия Басарбовски скален манастир ежедневно прииждат на молитва десетки румънски християни, а не би било зле и вярващите от България да посещават за поклонение някои свети обители в Румъния. Що се отнася до контактите ми с различни епархии от РПЦ, към момента поддържаме прекрасни взаимоотношения с много архиереи, които вече имат и установена практика да ме канят на съслужение на определени празници и, ако евентуално нямам възможност да им гостувам, дори се „сърдят”, че съм ги пренебрегнал. Румънската православна църква е благословена да се радва на милиони предани и дейни православни християни, на манастири със стотици монаси и монахини и на множество младежи, желаещи да се посветят на свещеническо служение. В това отношение нашата Църква може само да се поучи как да взаимства постигнатото от румънските ни събратя, създавайки подходящи условия за работа и живот на сънародниците ни, които желаят да поемат по пътя на духовенството.

- Румънската православна църква обяви 2017-та за година на жертвите на комунизма. Има ли в Русенска епархия инициативи за събиране на сведения за пострадалите местни клирици и миряни от комунистическите репресии?

- В Русенската митрополия съществуват данни за всички свещенослужители, пострадали по време на комунизма, а в по-ново време допълваме своите архиви и с други сведения за отделни духовници, останали в забвение. При нас се пазят доста документи за свещенослужители, които са били осъдени от т. нар. „Народен съд” или пък са били репресирани без съд и присъда, които с готовност бихме предоставили на онези историци, желащи да разработят темата. Ние никога не забравяме в молитвите си нашите достойни клирици, пострадали невинно заради своята вяра, като винаги измолваме от Всеподателя Бога прошка за техните грехове и вечен живот в Небесното царство. Оставяме настрана обстоятелството, че по решение на един от последните църковно-народни събори на наш събрат беше вменено послушанието да издири и събере сведения за всички невинно пострадали български свещенослужители, пострадали от комунистическия режим, които да бъдат почетени подобаващо с молитвена прослава или някакъв мемориален паметник. Това обаче изобщо не се случи. Все пак Бог въздава всекиму според делата!

- Ваше Високопреосвещенство, Вие бяхте един от най-близките сътрудници на блаженопочиналия Български патриарх Максим през последните години от живота му. Какво научихте от него?

05- В качеството ми на Главен секретар на Св. Синод от началото на 2004 г. бях ежедневно в постоянна връзка с приснопаметния патриарх Максим, който беше образец на духовен пастир и администратор. Макар и на вече преклонна възраст, той не пропускаше ежедневно да преглежда предоставените му за резолюция преписки, които в определени моменти достигаха значителен брой, като без никакво забавяне документите се връщаха в синодалната канцелария още на следващата сутрин. Дори и във времето, когато Негово Светейшество пребиваваше под лекарски надзор в Правителствена болница, той стоически преглеждаше  всички документи, които му носех, и докато не прочетеше всичко подробно, за да постави съответната резолюция, не ме пускаше да си тръгна. Ние, духовниците, които бяхме в най-близкото му обкръжение, с течение на времето все по-осезателно усещаме неговата липса, защото църковната дисциплина на патриарх Максим беше на изключително високо равнище. Той никога не се оплакваше от каквито и да било човешки немощи, а напротив – окуражаваше нас, младите, да бъдем по всяко време на своето място, където ни е поставила Църквата, защото това е наш първостепенен дълг. Патриарх Максим беше пазител на традиционните порядки в БПЦ, които днес се пренебрегват и дори се погазват. Той беше ревнител за каноничността и добрите ни междуцърковни отношения. Човек със силен характер, който сам можеше да се произнесе по различни текущи въпроси, без излишно да изчаква и увърта.

- През последните години в българското църковно пространство все повече се засилва тенденцията на разделяне и противопоставяне между хора и общности, все по-често в църковната реторика  се прокрадва гласът на омразата и нетърпимостта към мнението на другите. Какво следва да предприеме църковното ръководство в лицето на митрополитите, за да бъде прекъсната тази тенденция?

- 06За голямо съжаление някои наши духовници толерират подобни прояви, което е пагубно за всички. Българската православна църква е длъжна да спазва светоотеческите правила, своите традиции и порядки, но същевременно като любвеобилна Майка трябва да бъде за пример на паството, дарявайки утеха и разбиране. Неведнъж съм подчертавал, че БПЦ трябва да подхожда по всички въпроси, касаещи съвременното ни гражданско обществото, с примера на Христовата любов и състрадание, а не със заплахи, заклеймяване и проклятия, защото с такива похвати ние отблъскваме хората, вместо да им покажем пътя на спасението. Оставам с упование в Спасителя, че Той няма да изостави Църквата Си и в днешните трудни времена, както не я е оставил и в изпитанията през изминалите векове. А всички духовници и миряни призовавам да имат в живота си най-вече любов към Бога и страх Божи, защото тук дните на всички ни са преброени и когато дойде часът на Христовия съд, Бог ще ни потърси сметка за делата ни!

Снимки: архив на Русенския митрополит Наум


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wfqcp 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum