Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)
br8_iraq_linda.jpgЛин­да Ау­анис е от Ирак. В Бъл­га­рия е на­ме­ри­ла по­ли­ти­чес­ко убе­жи­ще през 1994 г. със съп­ру­га си и две­те си де­ца. Тя  ра­бо­ти в БЧК, слу­жи­тел е в Аген­ци­я­та за бе­жан­ци. То­ва е ней­но­то слу­же­ние. За Хрис­та.
­
Всич­ки, ко­и­то ид­ват при ме­н, са в нуж­да, за­то­ва не­за­ви­си­мо от тях­на­та на­ци­о­нал­ност, ре­ли­гия, об­ра­зо­ва­ни­е аз ги при­е­мам та­ка, ся­каш Хрис­тос ме е по­се­тил
, ­ разказ­ва Лин­да.

Връ­щам я към вре­ме­то, ко­га­то е прис­тиг­на­ла в Бъл­га­рия. То­га­ва не зна­е­ла ези­ка, не поз­на­ва­ла ни­ко­го, не поз­на­ва­ла гра­да, но пър­во­то, ко­е­то по­тър­си­ла, била Цър­к­ва­та.

Без Цър­к­ва­та чо­век е ни­що, за­гу­бен в ха­о­са на све­та.

Вед­нъж вляз­ла да се чер­ку­ва с дъ­ще­ря си в един цен­т­ра­лен со­фийс­ки храм. По­мис­ли­ли я за араб­ка мю­сюл­ман­ка. На­ло­жи­ло се да обяс­ня­ва, че е хрис­ти­ян­ка, по­том­ка на древ­ния аси­рийс­ки на­род. Ро­дът є е от Ни­не­вия ­ древ­на­та сто­ли­ца на Аси­рийс­ка­та им­пе­рия. Библейс­ки­ят град, къ­де­то Бог пра­тил про­рок Йо­на, за да пре­дуп­ре­ди жи­те­ли­те му за ги­бел­та, ко­я­то ги очак­ва, ако не се по­ка­ят за гре­хо­ве­те си (кни­га Йо­на). Три де­на ни­не­вий­ци, во гла­ве с ца­ря, ни­то яли, ни­то пи­ли, мо­ле­ли Бо­га на Йо­на за по­ща­да и дъл­бо­ко се раз­кай­ва­ли за гре­хо­ве­те си.

Отто­га­ва, от про­по­вед­та на про­ро­ка, ние вяр­ва­ме в Еди­ния Бог и па­зим вя­ра­та си от ези­чес­ки­те на­ро­ди, ко­и­то чрез на­си­лие се опит­ват да ни я от­не­мат. Зе­мя­та ни е на­по­е­на с кръв­та на мъ­че­ни­ци.

Лин­да раз­каз­ва, че до днес спаз­ват то­зи трид­не­вен пост. Той е под­ви­жен, но ви­на­ги се па­да в по­не­дел­ник, втор­ник и сря­да, през яну­а­ри или фев­ру­а­ри. През те­зи дни всич­ки хрис­ти­я­ни, ­ по­том­ци на древ­ни­те аси­рий­ци, се от­да­ват на по­ка­я­ние.

Че­ли сте за Йо­на, за бу­ря­та, ко­я­то се раз­вил­ня­ла, ко­га­то бил на ко­ра­ба, за да из­бя­га от Бо­жи­я­та во­ля. Ви­на­ги по вре­ме на то­зи пост дух­ва си­лен вя­тър, из­ли­за бу­ря, а на тре­тия ден утих­ва и се въз­ца­ря­ва мир. Ка­то в ду­ши­те ни.

Хрис­ти­ян­с­т­во­то на­ми­ра доб­ра поч­ва по те­зи зе­ми. Още от апос­тол­с­ко вре­ме мно­зи­на от жи­те­ли­те на Меж­ду­ре­чи­е­то при­е­мат Хрис­то­ва­та вя­ра. Днес хрис­ти­я­ни­те в Ирак по­чи­тат ка­то свои пър­ви про­по­вед­ни­ци и пок­ръс­ти­те­ли св. апос­тол То­ма и св. еван­ге­лист Ма­тей. Не ед­на цър­к­ва и не един ма­нас­тир но­сят тех­ни­те име­на. След нах­лу­ва­не­то на араб­с­ки­те пле­ме­на по те­зи зе­ми пер­сийс­ка­та цър­к­ва да­ва мно­го мъ­че­ни­ци за вя­ра­та. Па­мет­та за тях им да­ва си­ли и ку­раж да не от­с­тъп­ват от Хрис­та в дни на из­пи­та­ния.

По­пи­тах Лин­да как хрис­ти­я­ни­те в Ирак съ­жи­тел­с­т­ват с мю­сюл­ма­ни­те.picture_1.jpg

Мир­но. Ува­жа­ва­ме се вза­им­но, об­щу­ва­ме нор­мал­но, но за ре­ли­гия не раз­го­ва­ря­ме. Мю­сюл­ма­ни­те зна­ят, че хрис­ти­я­ни­те ни­ко­га не лъ­жат, че на тях мо­же да се има до­ве­рие и да се раз­чи­та. За­то­ва сви­де­тел­с­т­во­то на хрис­ти­я­нин в съ­да те­жи мно­го в Ирак. Но на бра­ка с мю­сюл­ма­нин се гле­да ка­то на теж­ко от­с­тъп­ле­ние от Хрис­та и по­зор за ця­ло­то се­мейс­т­во. Та­ки­ва слу­чаи са из­вън­ред­но ред­ки. Пък и се­мейс­т­во­то ня­ма да го до­пус­не.

Въп­ре­ки че в Ирак офи­ци­а­лен език е араб­с­ки­ят, аси­рий­ци­те про­дъл­жа­ват да го­во­рят на своя ро­ден език ­- ара­мейс­кия. До ид­ва­не­то на Сад­дам Хю­се­ин на власт са изу­ча­ва­ли ара­мейс­ки в сво­и­те аси­рийс­ки учи­ли­ща. В 1980 г. ре­жи­мът на Сад­дам ги зат­ва­ря. Днес ара­мейс­ки изу­ча­ват в цър­к­ва­та. И в се­мейс­т­во­то си, раз­би­ра се.

Вкъ­щи по­меж­ду си го­во­рим на ара­мейс­ки, ези­ка на Ии­сус Хрис­тос, но осъв­ре­ме­нен. Изу­ча­ва­ме в цър­к­ва­та и дре­вен ара­мейс­ки за­ра­ди бо­гос­лу­жеб­ни­те кни­ги.

Мо­же би тук е мяс­то­то да спо­ме­нем, че в Ирак по­чи­вен ден от сед­ми­ца­та е пе­тък, за­що­то е мю­сюл­ман­с­ка стра­на, та­ка че хрис­ти­я­ни­те там по при­ну­да са изместили неделното богослужение в пе­тък. 

Лин­да раз­каз­ва, че и мю­сюл­ма­ни­те по­чи­тат Ии­сус Хрис­тос и Де­ва Ма­рия, и е не­що оби­чай­но да от­п­ра­вят мо­лит­ви­те си към тях в хрис­ти­ян­с­ки­те хра­мо­ве. Пръв бра­тов­чед на Сад­дам и без­дет­на­та му съп­ру­га из­вър­ш­ват пок­ло­не­ние в труд­но­дос­тъп­ния ма­нас­тир “Св. ев. Ма­тей” в пла­ни­на­та Маклуб край Мо­сул (Ни­не­вия).  Раж­да им се син. От бла­го­дар­ност към Прес­ве­та­та Де­ва пос­т­ро­ил път до ма­нас­ти­ра и из­вър­шил го­лям и скъп ре­монт в хрис­ти­ян­с­ка­та оби­тел.

В Ирак, ако по ули­ца­та ми­не све­ще­ник, всич­ки ста­ват на кра­ка, за да му от­да­дат по­чит ­ и хрис­ти­я­ни, и мю­сюл­ма­ни. Де­ца, мла­де­жи, въз­рас­т­ни вед­на­га се втур­ват да по­лу­чат бла­гос­ло­ве­ние, пра­вят му мяс­то да сед­не... Ко­га­то ми­на­ва­ме пок­рай храм, це­лу­ва­ме сте­ни­те ­ то­ва е Бо­жи­ят дом. Там са Хрис­тос, ан­ге­ли­те­... В Ирак, ко­га­то се строи храм, ос­вен хрис­ти­я­ни­те с доб­ро­во­лен труд се включ­ват и мю­сюл­ма­ни.
Дър­жа­ва­та съ­що се гри­жи за под­дръж­ка­та на хра­мо­ве­те ни. Сад­дам Хю­се­ин офи­ци­ал­но ни поз­д­ра­вя­ва за по-го­ле­ми­те хрис­ти­ян­с­ки праз­ни­ци. Дър­жа­ва­та не ни под­по­ма­га, но не ни и пре­чи. Го­не­ни­я­та и убийс­т­ва­та са по-ско­ро на по­ли­ти­чес­ка, от­кол­ко­то на ре­ли­ги­оз­на ос­но­ва.

Лин­да раз­каз­ва, че все­ки град­с­ки ра­йон си има свой храм и ено­рия към не­го. В хра­ма има спи­съ­ци на всич­ки кръс­те­ни, знае се по­ло­же­ни­е­то на все­ки, кой от как­во се нуж­дае. Към края на ме­се­ца ня­кой ми­на­ва по до­мо­ве­те и съ­би­ра за хра­ма цър­ков­на так­са. Тя е ми­ни­мал­на, сто­тин­ки, но все­ки да­ва по­ве­че, спо­ред въз­мож­нос­ти­те си. “Щом е за Цър­к­ва­та...” Те­зи па­ри се из­пол­з­ват за со­ци­ал­на дей­ност ­ за до­мо­ве за си­ра­ци, стар­чес­ки до­мо­ве, вдо­ви­ци, бол­ни, са­мот­ни хо­ра, за бед­ни се­мейс­т­ва на по­чи­на­л... Мно­жес­т­во го­ле­ми ма­нас­ти­ри има в Ирак, мо­на­шес­т­во­то про­цъф­тя­ва, де­ца­та ис­кат да ста­нат мо­на­си. Всич­ки изу­ча­ват ве­ро­у­че­ние от съв­сем мал­ки.

Цър­к­ва­та има мно­го сил­но при­със­т­вие в стра­на­та, за­то­ва и прес­тъп­ност­та е све­де­на до ми­ни­мум, и сек­ти ня­ма. Сек­ти­те са го­ля­ма опас­ност за мла­де­жи­те. Ду­ши­те им по­губ­ват и здра­ве­то.

Лин­да за пър­ви път се срещ­на­ла със сек­тан­ти в Бъл­га­рия. То­га­ва още не зна­е­ла доб­ре бъл­гар­с­ки, за­го­во­ри­ли є на раз­би­ра­ем ан­г­лийс­ки за Хрис­тос и тя се за­рад­ва­ла, че е от­к­ри­ла христи­я­ни. Вед­на­га се оба­ди­ла на тех­ния све­ще­ник в Баг­дад и той я пре­дуп­ре­дил: бя­гай от тях и бъ­ди вни­ма­тел­на.

Раз­пит­вам я за тайн­с­тва­та, за оби­ча­и­те им ­ не зная поч­ти ни­що за жи­во­та на хрис­ти­я­ни­те в Ирак. Още на сед­мия ден за­на­сят но­во­ро­де­но­то в хра­ма, за да бъ­де по­ма­за­но с елей, а най-къс­но до тре­тия ме­сец го кръ­ща­ват. При­час­тя­ват се вся­ка сед­ми­ца на Ли­тур­гия, ка­кто и на го­ле­ми­те праз­ни­ци. Пос­тят вся­ка сря­да и пе­тък, по вре­ме на Рож­дес­т­вен­с­кия пост, Ве­ли­кия пост, Бо­го­ро­дич­ния, Пет­ро­вия, как­то и трид­нев­ния Ни­не­вийс­ки пост. Имат и един 70-дне­вен за мъ­че­ни­ци­те, кой­то се спаз­ва от бла­го­чес­тие, без да е за­дъл­жи­те­лен. За­поч­ват да пос­тят с вза­им­но оп­ро­ща­ва­не, за­що­то имат раз­би­ра­не­то, че пос­тът е пре­ди всич­ко ду­хо­вен, ста­ра­ят се да жи­ве­ят в мир с всич­ки и със съ­вест­та си.

Раз­каз­ва, че у тях на бра­ка се гле­да из­к­лю­чи­тел­но се­ри­оз­но. Мла­ди­те имат раз­би­ра­не­то, че се свър­з­ват за цял жи­вот, че тряб­ва да ос­та­нат за­ед­но и в ра­дост, и в бо­лест, и в мъ­ка. За­то­ва пре­ди да се вен­ча­ят, имат дъ­лъг пе­ри­од на го­деж, за да се опоз­на­ят, за да раз­го­ва­рят за раз­би­ра­ни­я­та, очак­ва­ни­я­та, пред­по­чи­та­ни­я­та си, пла­но­ве­те за бъ­де­ще­то... Но сек­су­ал­ни от­но­ше­ния имат ед­ва след бра­ка. Раз­вод се до­пус­ка са­мо по при­чи­на на пре­лю­бо­де­я­ние, и то ако има сви­де­те­ли. То­га­ва цър­ков­ни­ят съд пре­це­ня­ва об­с­то­я­тел­с­т­ва­та и взи­ма ре­ше­ние да­ли да се раз­ре­ши раз­вод. Пов­тор­но мо­же да се вен­чае са­мо он­зи от съп­ру­зи­те, кой­то е ос­та­нал ве­рен, но пре­лю­бо­де­е­цът ­ не.

За­що­то, кой­то се оже­ни за пре­лю­бо­де­ец, той пре­лю­бо­дейс­т­­ва.

Пи­там я да­ли те­зи стро­ги нра­ви се дъл­жат на то­ва, че жи­ве­ят в мю­сюл­ман­с­ка стра­на.

Не. Та­ка е, за­що­то сме хрис­ти­я­ни.

На пог­ре­бе­ние спо­ред оби­чая хо­дят са­мо мъ­же­те. Же­ни­те по при­ме­ра на же­ни­те ми­ро­но­си­ци оти­ват на гро­ба на тре­тия ден. По­мен из­вър­ш­ват и на сед­мия, и на 40-ия ден от смърт­та. А се­дем де­на след смърт­та до­мът на по­кой­ни­ка е от­во­рен за всич­ки бед­ни и глад­ни. Близ­ки­те му хра­нят все­ки до­шъл “за Бог да прос­ти”.

Оби­ча­ят да се да­ва кур­бан е раз­п­рос­т­ра­нен мно­го при тях. Вед­нъж по­ка­ни­ли Лин­да на кур­бан в Бъл­га­рия. Нап­ра­ви­ло й впе­чат­ле­ние, че вмес­то мо­лит­ви и пес­но­пе­ния има­ло ал­ко­хол, вмес­то бед­ни би­ли по­ка­не­ни при­я­те­ли и род­ни­ни.

При нас то­зи, кой­то да­ва кур­ба­на, не вкус­ва от ме­со­то. Близ­ки­те му съ­що. Кур­бан се да­ва за бед­ни­те, за оне­зи, ко­и­то не мо­гат да си ку­пят ме­со. Ка­къв е сми­съ­лът да си изя­дем са­ми аг­не­то?

Ин­те­ре­су­вам се по как­ви по­во­ди да­ват кур­бан и как го пра­вят.

По раз­лич­ни по­во­ди. Пре­дим­но в чест на све­те­ца-пок­ро­ви­тел. Или при кри­тич­ни си­ту­а­ции, за здра­ве ­ за да се из­п­ро­си Бо­жи­я­та ми­лост и под­к­ре­па.

Ку­пу­ва се аг­не, за­на­ся се в хра­ма и там на дво­ра се ко­ли. С кръв­та све­ще­ни­кът пра­ви кръс­т­но очер­та­ние на че­ло­то на хо­ра­та, за ко­и­то се да­ва кур­ба­нът. Ме­со­то бла­гос­ла­вя, пос­ле или са­мо го на­ряз­ват и раз­на­сят по къ­щи­те, или се гот­ви и то­га­ва се раз­да­ва. Раз­да­ват на нуж­да­е­щи се, без раз­ли­ка да­ли са поз­на­ти или не­поз­на­ти, хрис­ти­я­ни или мю­сюл­ма­ни.

Лин­да раз­каз­ва слу­чай, ко­га­то ней­ни­ят син бил теж­ко бо­лен. Ле­ка­ри­те ни­що не мог­ли да нап­ра­вят по­ве­че за не­го. Про­дъл­жи­ла да се мо­ли. Тя и Цър­к­ва­та. Мо­ле­ла се въп­ре­ки без­на­деж­д­но­то от чо­веш­ка глед­на точ­ка по­ло­же­ние, за­що­то зна­е­ла, че Бог е все­си­лен. Да­ли кур­бан за здра­ве­то на мом­че­то, све­ще­ни­кът го по­ма­зал с кръв­та на жер­т­ве­но­то жи­вот­но и още до­ка­то раз­да­ва­ли в хра­ма, де­те­то оз­д­ра­вя­ло. Ле­ку­ва­щи­ят ле­кар, мю­сюл­ма­нин, след ка­то го прег­ле­дал, ка­зал: “Вие, хрис­ти­я­ни­те, има­те мно­го сил­на вя­ра.”

Пи­та­ме я да­ли по ули­ци­те хрис­ти­я­ни­те и мо­ха­ме­да­ни­те се раз­ли­ча­ват ед­ни от дру­ги.

Да, раз­би­ра се, че се раз­ли­ча­ват. Вед­на­га мо­жеш да раз­поз­на­еш кой е хрис­ти­я­нин.

По как­во ­ про­дъл­жа­вам да лю­бо­пит­с­т­вам, ­ по об­лек­ло­то ли?

Не, по ли­ца­та!


Ка­за го ка­то най-по­нят­но­то не­що на све­та. Не раз­би­ра­ше на­ше­то не­до­у­ме­ние. Опи­та да ни обяс­ни отново:

Всич­ки бе­бе­та си при­ли­чат, ко­га­то се ро­дят, но ко­га­то бе­бе­то се кръс­ти, ли­це­то му се про­ме­ня, ста­ва раз­лич­но. Пе­ча­тът на Све­тия Дух е по­ло­жен вър­ху не­го, за­то­ва. Ирак е дос­та сво­бод­на стра­на, об­ли­ча­ме се с обик­но­ве­ни дре­хи, ка­то тук, но хрис­ти­я­ни­те се раз­поз­на­ват от пръв пог­лед, за­що­то ли­ца­та на кръс­те­ни­те са раз­лич­ни.


Гле­дах я, слу­шах я как го­во­ри за вя­ра­та си, за вой­на­та, за своя на­род, за на­ши­я... И ми се стру­ва­ше, че за­поч­вам да раз­би­рам. На нея на­ис­ти­на й ли­че­ше, че е хрис­ти­ян­ка. Питам се: дали по на­ши­те ли­ца ли­чи хрис­ти­я­ни ли сме, или без­бож­ни­ци...

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/qph 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари