Мобилно меню

4.7142857142857 1 1 1 1 1 Rating 4.71 (161 Votes)

messiniasxrisostomosВаше Високопреосвещенство,  благодарим ви, че приехте нашата молба да отговорите на няколко въпроса, свързани с най-голямото църковно събитие през последните векове – Светият и велик събор на Православната църква. Вие бяхте член на делегацията на Гръцката православна църква, а също така сте един от най-близките сътрудници на Атинския архиепископ Йероним ІІ, затова бихме искали да Ви помолим да споделите каква беше атмосферата на събора, какви трудностите имаше по време на дискусиите и лесно ли се постигаше консенсус?

- Благодаря на “Двери БГ” за честта, която ми оказа, като прави достояние на толкова много читатели в България моето смирено мнение.

На всеки събор от Апостолския до Светия и велик събор на Крит е имало разногласия, затова в Правословната църква съществува институцията на събора, за да могат в дух на братство и единство, осенени от благодатта на Светия Дух, да се взимат най-добрите решения за Църквата Божия. Съвсем естествено е на такъв голям форум да има разногласия, но всички изказвания бяха свободни, без натиск, всеки можеше да се изкаже, както намери за добре, по два и по три пъти.

По-продължителна дискусия се оформи при обсъждането на текста за Мисията на Православната църква. Основно диспутът беше между двамата богослови, митрополитите Навпактски Йеротей (Влахос) и Пергамски Йоан (Зизюлас). Но богословският спор между тях е дългогодишен и няма да завърши с края на събора (усмихва се).

Много сериозни и продължителни разисквания предизвика също така документът за Поста в Православната църква. При този текст се противопоставиха две мнения: на Кипърската църква, която беше за либерализация на поста, и на Сръбската, която настояваше да се формулират още по-строги правила за постене.

Цял ден и половина ни отне текстът за Отношението на Православната църква с останалия християнски свят. Гръцката църква първоначално настояваше да се приеме становището, че само Православната църква може да се нарича църква. Проведоха се дълги дискусии и бяха приведени редица примери. Митрополит Йоан Зизюлас отбеляза, че след Великата схизма (1054 г.) никой от гръцките свети отци не си е позволил да не нарича църкви деноминациите, отделили се от Православието. Затова и ние нямаме повод да ги наричаме по друг начин, ако следваме своята традиция. Това беше прието от всички делегати и в текста беше записано, че Православната църква признава историческото наименование на други инославни християнски църкви и изповедания, които не са в общения с нея. 

Питате ме дали трудно се постига консенсус. Консенсус беше постигнат между Поместните православни църкви, участвали в Събора. Естествено е някои от делегатите да не са били съгласни с абсолютно всичко, но това е отбелязано в протоколите на събора. Църквата, която по природа е демократична структура, изслушва всички възможни мнения, за да достигне до общо становище.

- Дългогодишният български участник в предсъборния процес проф. Иван Димитров по повод бойкота на 4 от Православните църквите изрази становище и сподели, че сякаш най-работещата форма през последните 25 години на междуправославно сътрудничество е съборът на предстоятелите - синаксисът, въведен като институция от Вселенския патриарх Вартоломей още през март 1992 г. Вие, от Вашия опит, споделяте ли подобно виждане? От друга страна, самите предстоятели сякаш с по-голяма охота приемат да участват в такива срещи, отколкото в събора. 

- На Светия и велик събор имахме дълги дискусии за института на срещите на предстоятелите, които всички отчитат като нещо положително, което дава своите плодове за светата Православна църква, особено след края на първия Свят и велик събор, който беше предшестван от такава среща.

Но в същото време и дума не може да става за сравнение между Светия и велик събор и събранието на предстоятелите! Синаксисът, колкото и да е важен като среща, не е нищо повече от свързващо звено между синодите на Православните църкви и Велкия събор. Срещата на предстоятелите не е и не може да бъде висшият ръководен орган на Едната, свята, съборна и апостолска Църква. Този висш орган е Светият и велик събор. Синаксисът е само стъпало между регионалното и вселенското. Той е само един от образите, изразите на  съборността на Църквата, но именно Светият и велик събор е израз на тази съборност.

- Вие сте едновременно професор по систематическо богословие и архиерей на Православната църква и в двете си качества упражнявате учителната власт на Църквата. Затова напълно основателно към Вас отправяме въпроса: Има ли някакво основание страхът, че Светият и велик събор би могъл да изневери на православната вяра?

- Като православен епископ, пастиреначалник на своята епархия и като професор по догматическо богословие заявявам, че нито един от текстовете на Светия и велик събор не предава Православието, защото тези текстове се основават на Свещеното Писание, Свещ. Предание и творенията на св. отци на Правослaвната църква.

Тези, които твърдят, че Съборът е предал Православието, разпространяват лъжливи слова и чисти спекулации, на които православните християни не трябва да се поддават. Надявам се колкото се може по-скоро голям кръг християни да се запознаят със съдържанието на текстовете на Светия и велик събор и да открият в тях автентичната православна традиция.

Затова на Събора се събраха толкова много епископи, които да изразят своята вероизповед, за да не се окаже, че някой си присвоява богословието, а именно съборността гарантира автентичността на Православието и действието на Св. Дух.

- Епископите, които участваха в събора, бяха както богослови, така и пастири на своите епархии. Кои аргументи надделяваха по време на дискусиите и при взимането на решения на събора – догматическите или пастирските? Кое имаше превес – духът или буквата?

- Разбира се, и двете - и духът, и буквата - са важни, но зависи какъв дух ще се вдъхне на буквата. Буквата трябва да бъде прочетена с дух на любов. Пастирството е в правилното боравене със закона и икономията, което дава най-добрия пастирски резултат за вярващите; а те очакват от нас да чуят послание, което да ги окуражи и насърчи в техния християнски живот.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/w88ku 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.