Мобилно меню

3.9545454545455 1 1 1 1 1 Rating 3.95 (22 Votes)

IMG 6741Разговор на "Двери" със Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний по проблемите, породени от бежанската криза в Европа и за отношението на православните към идващите на Стария контитент мигранти мюсюлмани. 

- Бежанският натиск в Европа от мигранти мюсюлмани е един от основните проблеми, които занимава българското общество през последните месеци. Едни считат емигрантите за бежанци от войните в Близкия Изток, за други те са тихи нашественици на Стария континент. Какво следва да е отношението на православните християни към мигрантите?

- Ние като християни трябва да сме съпричастни към болката и страданието на всички наши събратя, които търпят гонение. От друга страна обаче, следва да се отнасяме сериозно към този проблем и да гледаме на него от всички страни. На първо място трябва да бъдат разграничени хората, които идват в Европа: едни са тези, които бягат  от военните конфликти заради страх за живота си, които са подложени на гонения. Така става с много от гражданите на Сирия, сред които има и християни. Има обаче и такива, които използват военните действия в Близкия Изток, за да осъществяват така наречената икономическа емиграция, да търсят препитание в по-добре развитите икономически държави. Има и такива, които използват настъпилата суматоха и чрез бежанския поток прокарват радикалния ислям в Европа.

- Какво можем да направим ние, православните християни, в тази сложна обстановка?

-  Ние, като граждани, можем да сме полезни със своя труд. Църквата може да призове своите енориаши, вярващите хора, да събират дрехи, храни, вещи от първа необходимост, да взимат участие в благотворителни дейности. Но грижата за бежанците следва да бъде ангажимент на държавата, не само нашата, но и на всяка от страните в Европа: да подсигури места, където мигрантите да пребивават трайно, да осигури средства и начини за интегриране, за обучение. Държавата следва да гледа на този процес като на инвестиция. Това, което се случва в Германия, според мене, е една дългосрочна инвестиция от страна на канцлера Ангела Меркел. Не е тайна, че населението на Европа е застаряващо, а чрез вливането в икономиката на страната на свежа работна ръка ще бъде подсилена икономиката и ще се подсигури бъдещето.

- Страховете на хората у нас са свързани с това, че огромната част от мигрантите са мюсюлмани. Дали това е основание да се боим от тях и да ги отхвърляме?

- За нас съжителството с мюсюлмани не е нещо ново. Ние имаме обширни територии от страната, в които и сега живеят мюсюлмани и те съжителстват мирно с християните. Друг е въпросът, че заиграването с религията е политически прийом, който цели да противопостави религиите и от това да бъдат извлечени политически дивиденти. Ние не трябва да се страхуваме, но все пак хората, които идват в нашата държава, трябва да бъдат контролирани, не може те да идват безразборно. Затова европейското законодателство се опитва да въведе ред, налагайки квоти, търсейки и други решения, за да може да се управлява процесът и да се избегне хаосът в Европа. Прииждането на големи групи хора в един град, например, натоварва извънредно много управлението, бюджета и т. н. Друг е въпросът, че в България няма реално работеща икономика, в която мигрантите да бъдат ангажирани, за да могат да работят и да допринесат за икономическото развитите. Земеделието също не дава много възможности за осигуряване на заетост, защото то е в ръцете на големи частни фирми, които  вероятно не искат да се ангажират с осигуряване на работа за бежанци. Но за жалост като цяло нашата държава няма капацитет да използва идващата у нас работна ръка.

- Отразява ли се бежанската вълна на българските църковни общини в Средна и Западна Европа?

- До момента – не. Църковните общини в Западна Европа се занимават с обгрижването на българите там, които са малцинство. Наш приоритет е да се погрижим за нашите сънародници. За това ние сме в Западна Европа - да мисионерстваме сред българите. Разбира се, ако има хора в беда, които не са наши сънародници, ние няма да ги изоставим, а ще им помогнем. Ще изпълним повелята на нашия Спасител: ако е гладен някой – да го нахраним, ако е жаден - да го напоим и да му предоставим нормални условия за живот, за да не страда.

Проблемите, възникнали около бежанската вълна в Европа, тепърва ще се осмислят в християнски план и ще се нуждаем от гъвкавост и мъдрост в отношението и реакциите спрямо този въпрос. Ситуацията е динамична и изисква да сме бдителни. Можем да вземем като ориентир думите на  Спасителя: „бъдете мъдри като змии и незлобливи като гълъби“.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9hy33 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Иисус Христос, събери разсеяния си ум!
Св. Филотей Синаит