Богословските факултети са застрашени заради ниската реализация на кадрите си

 - Може ли да коментирате мястото и положението на висшето богословско образование според публикуваната рейтингова система на висшите училища в България за изтеклата 2014 г.? Има ли промяна в сравнение с миналата година?

- Разработената рейтингова система представлява по същество платформа, която може да произвежда много голямо количество рейтинги. В най-новото си издание (публикувано на 1.12.2014 г.) Рейтинговата система сравнява представянето на 51 висши училища по 52 професионални направления на основата на над 68 рейтингови индикатора, разделени в познатите 6 групи, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа на висшите училища и реализацията на завършилите на пазара на труда. За стандартизираните класации, които ние разглеждаме, са избрани 58 от рейтинговите индикатори. Целта на системата, така както е обявена публично, е да подпомогне потребителите на образователни услуги в намирането на сравнителна информация за висшите училища.

Висшето богословско образование в България е представено единствено от факултети (и катедри) към държавни висши училища, открити по Закона за висшето образование с държавна акредитация и финансиране, които се подреждат в следната стандартизирана класация по рейтинг в професионално направление "Религия и теология":

Богословският факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", който включва понастоящем три катедри: "Библеистика", "Историческо и систематическо богословие" и "Практическо богословие" и обучава в ОКС "бакалавър" и "магистър", се класира на първо място с оценка 48 точки по скалата от 0 до 100 точки (през 2013 г. те са 44).

Факултетът по хуманитарни науки на Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", който включва катедра:"Теология" и обучава в ОКС "бакалавър" и "магистър" и ОНС "доктор", се класира на второ място с 42 точки (2013: 43).

Православният богословски факултет на Великотърновски университет "Св. Кирил и Методий", който включва три катедри: "Историческо и практическо богословие", "Църковни изкуства" и "Библейско и систематическо богословие" и обучава в ОКС "бакалавър" и "магистър" и ОНС "доктор", се класира на трето място с 40 точки (2013: 37).

Трябва да се уточни, че Философско-историческият факултет на Пловдивския университет "(Преп.) Паисий Хилендарски", който включва катедра "Теология" и обучава в ОКС "бакалавър" и "магистър", не е включен в класацията за 2014 г. поради това, че липсват достатъчно данни, които да позволят неговото класиране (2013: 35).

В полезрението на рейтинговата система и този път не влизат всички онези висши духовни (богословски, теологични) училища, открити с разрешение на Министерския съвет на Република България в съответствие с чл. 33, ал. 7 от Закона за вероизповеданията (ЗВ).

Това са недържавни (частни) духовни висши училища на регистрираните у нас вероизповедания – Висшият ислямски институт, учреден от Мюсюлманско изповедание (1998 г.); Висшият евангелски богословски институт, учреден от шест от традиционните и най-големите протестантски вероизповедания в страната (1999 г.); Теологичният колеж "Стефан Константинов", учреден от Съюз на църквите на адвентистите от седмия ден (2005 г.); Висше духовно училище "Св. Тривелий", продължител на визията, философията и целите на Обединения богословски факултет към Висшия евангелски богословски институт (2012 г.); Православната духовна академия "Св. Кирил и Методий", учредена от Св. Синод на Българската православна църква (2014 г.).

Поради това изключване трябва да кажем, че по същество това не е и не може да бъде рейтингова система на висшите училища в България - това е рейтинговата система само на акредитираните висши училища в България. През 2014 г. за пръв път по настояване на висшите училища в стандартизираните класации по професионални направления наред с рейтинговия индикатор "програмна акредитация" на направлението се включва нов индикатор "институционална оценка", който отразява съответната оценка на Националната агенция по оценяване и акредитация (НАОА).

Получаването на институционална акредитация от едно висше училище се явява задължително условие за заявяване на искането за откриване на основни звена, филиали и за програмна акредитация, която включва професионалните направления и специалностите. Институционалната акредитация се основава върху оценяването на начина, по който висшето училище осъществява своята мисия и цели. Тя е оценка за ефективността, с която висшето училище контролира, поддържа и повишава качеството на обучението в обявените области на висшето образование и професионални направления. Оценява се цялостното ръководство и контролът на процесите в институцията.

Между двете класации – за 2013 и 2014 г. - се оформи мнението, че това повишава обективността и надеждността на рейтинговата система. Оценката от институционалната (20 %) заедно с оценката от програмната акредитация (60 %) на НАОА имат обща тежест (значимост) от 80 % при формирането на оценката на първата група (учебен процес) от класацията. Тежестта на тази група от индикатори при формирането на стандартизираната класация на професионалното направление е 25 %, което веднага проявява тежестта на двата индикатора при формирането на класацията - тя става 20 %.

Оценката на НАОА е единствената законово установена оценка на висшите училища в страната, която им дава правото да обучават студенти в определено професионално направление и да издават легитимни дипломи. Оценката на НАОА е комплексна и обхваща всички компоненти от дейността на едно висше училище, а организацията на учебния процес се явява основната дейност на висшите училища.

Ето отговора на вашия въпрос: от публикуваната рейтингова система на висшите училища в България за изтеклата 2014 г. не може да се очаква да представи адекватно мястото на висшето богословско образование, тъй като пет от общо деветте висши богословски училища остават вън от тази класация, т. е. „в сянката“ на "светското" висше образование и остават "незабелязани" от тези, които чертаят бъдещето на висшето образование у нас.

Образованието по религия и теология се осъществява в съответствие с изискванията на Закона за висшето образование само в "светски" висши училища – в двата богословски факултета и в двете катедри по теология, и то е финансирано изцяло от държавата. Още нещо – това образование се осъществява само в областта на християнската религия и теология и по-точно в областта на православното богословие. Висшите богословски школи имат относително добри условия – по отношение на сградите, финансирането, общественото и държавното признание, но всички те изпитват трудности, които лесно могат да бъдат разбрани, защото става дума за образование в светско висше училище.

Възраждането на българското религиозно висше образование след 1989 г. се осъществява в светски, а не в религиозен (съответно християнски) контекст. Тяхното функциониране е подчинено изцяло на стандартите на светското образование и това продължава до днес.

- Възможно ли е днес, утре, след година или десетилетие богословското образование в съвременното висше училище да се завърне във вероизповедна среда?

- Правото на вероизповедание включва правото на всеки свободно да формира религиозните си убеждения и да практикува чрез богослужение, обучение, обреди и ритуали (чл. 2, ал. 2 и чл. 6, ал. 1, т. 7 от ЗВ). Определени са условията и редът за откриване на висши училища по ЗВО и на висши духовни училища по ЗВ. Не е казано, но по-скоро се подразбира, че религиозно (богословско) образование във висши училища, открити при условията и по реда на ЗВО, се осъществява само и единствено в светския контекст, който отговаря на светската среда. Това определя проблеми, които вече са проявени, но трудно могат да бъдат обхванати от една рейтингова система, която има универсален характер. Това се отнася на първо място до отношенията на висшето училище с Православната църква, до преподавателите, тяхната вероизповедна ангажираност и академичното им израстване, до студентите и тяхното приобщаване към живото тяло на Църквата.

Висшето богословско образование у нас трябва да служи на Църквата и на света, а това означава, че, от една страна, то трябва да се завърне във вероизповедна среда, а, от друга, да отговори и на критериите, поставени от ЗВО.

- Шансовете за бъдеща реализация на пазара на труда се влияят до голяма степен от университета и специалността на студента. Какво показва новата рейтингова класация на висшите училища в България? Какво може да научи един кандидат-студент за своята бъдеща реализация на пазара на труда, ако избере учебна специалност от професионално направление "Религия и теология"?

- Рейтинговата система на висшите училища в България за 2014 г. отново доказва, че шансовете за бъдеща реализация на пазара на труда се влияят до голяма степен от висшето училище и специалността, която студентът е завършил. Доходите, равнището на безработица и приложението на придобитото образование зависят преди всичко от това, къде и какво е учил.

Рейтинговата система представя систематизирано картината на българското висше образование, но е много повече от информационен източник. Тя функционира като своеобразна "лупа", която прави видими много подозирани тайни, разкрива известни, но премълчавани неудобни истини и откроява все още неоформили се проблеми и тенденции.

Нека започнем с проявените резултати и тенденции. Няма съмнение, че следването във висше училище е свързано със значителни лични инвестиции - време, усилия, финансови разходи. Рейтинговата система за пореден път потвърждава, че тези лични инвестиции са оправдани и се възвръщат. Средномесечният осигурителен доход на завършилите висше образование и делът на безработните сред тях са двата рейтингови индикатори, които проявяват в значителна степен това, Табл. 1 и 3.

Според обновените данни в рейтинговата система делът на безработните сред завършилите висше образование е намалял в сравнение с данните за 2013 г. от 4,15 % на 3,77 %, а средният им осигурителен доход е отново близо до 868 лв., Табл. 3 и 1.

Регистрираната безработица в страната за 2013 г. е 11,3 %, което потвърждава безспорно, че делът на безработните сред завършилите висше образование в страната е около 3 пъти по-малък. По-малко от половината (45,90 %) наети висшисти работят на позиция, за която се изисква висше образование, Табл. 4.

При това средният осигурителен доход за страната е 808 лв., което сочи по-висок (с около 7,5 %) среден осигурителен доход при наетите на работа висшисти.

Анализът на разпределението на дела на безработните и на средния осигурителен доход сред завършилите висше образование по различни професионални направления показват съществени разлики, които не са никак малки:

- най-ниският дял на безработните (под 1 %) и най-високата степен на приложение на придобитото висше образование (над 90 %) се наблюдават отново сред завършилите в професионалните направления Военно дело, Медицина, Фармация и Стоматология, Табл. 3 и 4;

- среден месечен осигурителен доход над 1000 лева имат отново придобилите висше образование в първите десет професионални направления, Табл. 1.

- отново по-малко от половината наети висшисти - 45,90 % (2013: 42,68 %), работят на позиция, за която се изисква висше образование, т. е. това е приложението на завършеното висше образование. Данните показват значимо влияние на професионалното направление върху стойността на този рейтингов индикатор: така за завършилите Военно дело то е 98,13 %, докато за завършилите Туризъм - едва 18,69 %, Табл. 4.

За сравнение, сред завършилите най-масовото професионално направление Икономика безработицата достига 4,23 % (2013: 4,50 %), делът на заемащите позиции, за които се изисква висше образование, е 36,92 % (2013: 37,00 %), а средният осигурителен доход е 864, 60 лв (2013: 871 лв).

Сред завършилите най-малкото професионално направление Теория на изкуствата безработицата е само 2,04 %, делът на заемащите позиции, за които се изисква висше образование, е доста по-висок - 52,43 %, но средният осигурителен доход остава по-нисък - 733,93 лв.

- Какво може да научи един кандидат-студент за своята бъдеща реализация на пазара на труда, ако избере учебна специалност от професионално направление Религия и теология?

- Доста и все полезни неща! Например,че делът на безработните сред завършилите професионалното направление Религия и теология е намалял на 5,47 % (2013: 7,53 %), но остава над средния за завършилите висше образование за страната (3,77 %). Професионалното направление попада по този рейтингов показател в групата на направления с най-голям дял на безработните - на 50 място от 52 направления в класацията, Табл. 3. Не е сигурно, дали читателят знае, че делът на безработните за страната е 11,30 % (2013). И да знае, не е сигурно, че това ще го насочи към избора на специалност от това професионално направление.

Второ, приносът на завършилите професионалното направление Религия и теология към осигурителната система е нараснал на 65,24 % (2013: 63,86 %), но остава доста по-нисък от средния за завършилите висше образование в България (75,74 %), Табл. 5. Така повече от 35 % от завършилите своето висше образование не се осигуряват в страната през последните 5 години. По този рейтингов показател професионалното направление попада в групата с най-малък принос към осигурителната система – то заема 46 място от 52 направления в класацията, Табл. 5.

Трето, средният месечен осигурителен доход на завършилите професионалното направление Религия и теология е нараснал на 662,71 лв. (2013: 622,13 лв.), но остава трайно под средния за завършилите висше образование в страната - 867,36 лв., Табл. 1. Неприятното е това, че той остава по-нисък от средномесечния доход в страната - 808,00 лв. (2013), респективно от този в обществения сектор - 839,75 лв. и в частния сектор - 797,75 лв. Тези факти са срещу твърдението, че завършилите висше образование имат несъмнено по-високи доходи от тези в страната. За съжаление това се превръща в една от "осветените тайни" на висшето образование, които не са достатъчно ясно откроени и дълго премълчавани.

Професионалното направление Религия и теология попада по тези рейтингови показатели в групата от направления с най-нисък осигурителен доход и съотношение на осигурителния доход спрямо брутната заплата за областта – на 50 и 49 място от 52 направления в класацията, Табл. 1 и 2. Съотношението на средния месечен осигурителния доход на завършилите спрямо средната брутна заплата за областта, в която работят, се е запазил - 0,84 (2013: 0,85), Табл. 2.

Това, което последната рейтингова класация съобщава за професионално направление Религия и теология, няма как да въодушеви един кандидат-студент, още по-малко – неговите родители и семейство.

- Няма ли нещо друго, което да мотивира студентите да избират специалности от професионално направление "Религия и теология"?

- Да, действително има неща, които мотивират студентите да избират специалности именно от това професионално направление. Класацията на висшите училища според определени рейтингови индикатори, които отразяват студентската удовлетвореност от качеството на различни страни от процеса на обучение, разкриват тези мотиви. Има обаче още нещо много важно: за всеки пълноценен и ефективен образователен процес е задължително необходима определена доза страст, живо любопитство и ангажираност, истинска личностна мотивация, която да преодолее както разпространената всред младите хора скука и индиферентност, така и доминиращото инструментално отношение към университетската институция.

Степента на удовлетвореност по отношение на потребностите и очакванията на студентите наистина подрежда по един различен начин висшите училища в направление Религия и теология, Табл. 7 и 8.

Очевидно е това, че дори вътре в едно професионално направление оценките са силно поляризирани. В първата десятка (1-10) от общата класация на висшите училища по удовлетвореност на студентите има едно единствено училище от професионално направление Религия и теология - ШУ "Епископ Константин Преславски", Табл. 7 и 8.

Едно е сигурно, степента на удовлетвореност по отношение на потребностите и очакванията на студентите, изразена в Табл. 7 и 8, не е свързана със средния разход на висшето училище за стипендии в професионално направление Религия и теология. Шест професионални направления от едно частно висше училище - Американския университет в България (Благоевград) - имат най-големия среден разход за стипендии на студент в редовно обучение. В същото време двадесет професионални направления в различни висши училища не правят разходи за стипендии, Табл. 9.

- Може ли рейтинговата система да бъда полезен инструмент при правенето на политики в областта на висшето образование? Не остават ли скрити отговорите на много от въпросите, които си задаваме относно мястото на богословското образование?

- Рейтинговата система може да функционира като полезен инструмент при правенето на политики във висшето образование, само ако е налице ясното дефиниране на неговите цели, приоритети и основни предизвикателства. Например, няма консенсус по такъв ключов въпрос за професионалното направление Религия и теология като: "Как следва да се съчетава мисията на висшето богословско училище да предава и създава ново знание със задачите му да подготвя за успешна професионална реализация в конкретните социални условия, като същевременно допринася за социално-икономическото развитие на обществото?".

Знаем добре, че отношенията между висшите богословски училища (факултети) и Църквата законово могат да бъдат регламентирани (независимо от вероизповеданието) с цел да се защитят интересите на Църквата и вероизповеданието. Макар подобно регламентиране да е възможно и необходимо, у нас тези важни въпроси все още зависят единствено и само от добросъвестността на университетските преподаватели и на ръководството на висшето училище.

За съжаление остро се чувства необходимост от преразглеждане на статута на съществуващите висши богословски училища, защото се поставят много въпроси, на които все още не получаваме отговори, например:

-  Необходимо ли е да създаваме богословски училища отделно в светска и във вероизповедна среда?

- Необходима ли е една рейтингова система, която да обхваща и богословските училища във вероизповедна среда?

- Необходимо ли е богословските училища в светска среда да бъдат задължително държавни, а богословските училища във вероизповедна среда - задължително частни?

-  Не може ли да се намери единен модел на висше богословско училище, който да отразява спецификата на тези училища и именно той да бъде адекватно използван при тяхното оценяване?

-  Не е ли крайно време да бъде формулирана нова държавна политика в областта на висшето богословско образование и кой трябва да направи това?

- Чрез рейтинговата система се преценяват основните постижения на българските висши училища, техните проблеми и бъдещото им развитие. Твърди се, че рейтинговата система е необходимост в условията на настъпващата масовизация и комерсиализация на висшето образование. Нужна ли е нова стратегическа рамка за реализация на висшето богословско образование?

Filipp Altbach (Boston College, 2011), един от известните изследователи на висшето образование, казва: "Ако рейтингите не съществуваха, някой щеше да ги измисли... Отрицанието няма да ги премахне. Конкуренцията, необходимостта от съизмерване и неизбежната логика на глобализацията ги прави част от академичния живот през този век". Рейтингите идват неизбежно на дневен ред като резултат от радикалните промени, които придобиват контури във всички страни по света в началото на настоящия век.

Да, нужно е не само да бъде създадена нова стратегическа рамка за реализация на висшето богословско образование, но това може да започне само след идентифициране на заинтересованите страни, за да се създадат реални предпоставки за партньорство в този сложен процес и да се намали рискът от пристрастие и тенденциозност.

- Разбираме, че идеята е рейтинговата система да има отношение и към управлението на висшето образование. От няколко години част от субсидията за висшите училища зависи от показателите на рейтинга, които отчитат качеството на обучението и реализацията на завършилите висше образование. Какъв може да бъде ефектът от рейтинговата система върху развитието на богословското образование в България? Как виждате развитието на богословското образование, отразено в новата стратегия за развитие на висшето образование?

- При представянето на последното издание на Рейтинговата система (на 1.12.2014) зам.-министърът на образованието и науката, проф. Николай Денков, формулира три основни направления, в които пряко ще се прояви ефектът от разработената рейтингова система:

- управлението на висшето образование - някои основни моменти в новата стратегия за висше образование се основават на изводи от рейтинговата система;

- начинът на финансиране на висшите училища и развитието на приоритетни за страната професионални направления;

- политиката на висшите училища, които да бъдат стимулирани да инвестират в успешни професионални направления и да закрият тези, които не се справят добре, както и да не залагат на обучение в много професионални направления.

Стратегията за развитие на висшето образование очертава траекторията и приоритетните области за развитие на висшето образование в България. Рейтинговата система дава поглед върху различните професионални направления и начина на функциониране на различните висши училища, който е крайно необходим за обосноваването и разработването на конкретни и адекватни политики във висшето образование.

След като изградената рейтингова система съсредоточава своето внимание само върху дейността на духовните училища (факултети, катедри), акредитирани по ЗВО, няма как в Стратегията за развитие на висшето образование да се говори за развитието и съдбата на духовните висши училища, разкрити по ЗВ, а още по-малко за това, как да се осигури качеството на образование в тези висши училища. Те са маргинализирани, което очевидно ги оставя и за в бъдеще в сянка – вън от системата на (акредитираното) висшето образование.

Образованието е консервативна сфера, в него не може да се очакват революционни изменения, а още по-малко светкавични резултати. Въпреки тази аксиома, обаче, във висшето образование все пак се случва "нещо" и то в резултат от изследвания, довели до създаването на рейтинговата система на висшите училища.

Случва се "нещо" с начина на финансиране на висшите училища и развитието на приоритетни за страната професионални направления. Наистина, както стана дума, от няколко години част от субсидията за университетите вече зависи от показателите от рейтинга, които отчитат качеството на обучението и реализацията на завършилите висше образование. С постановление на МС, прието през 2012 г., е определен редът за предоставяне на допълнителни трансфери на държавните висши училища като стимул за постигнато качество на обучението и за подготовката на кадри в приоритетни професионални направления в съответствие с необходимостта на пазара.

Обявена е вече целта на сега действащото правителство: обемът на тези трансфери да достигне 50 % от субсидията, която „следва студента“. Стратегията за развитие на висшето образование до 2020 г. отива още по-напред – този процент трябва да достигне 60 % от тази субсидия. Важна задача е оптимизирането на мрежата от висши училища, но не с административен натиск, а чрез добре обмислени финансови механизми.

В проекта на стратегия за развитие на висшето образование се признава, че държавната субсидия доскоро се разпределяше единствено въз основа на броя на приетите студенти и въпреки че през последните три години се изпълнява законовото изискване при финансирането да се взима предвид и качеството на образованието, над 90 % от размера на субсидията продължава да зависи от броя на студентите. Там се заявява недвусмислено, че Рейтинговата система на висшите училища се основава на обективни критерии и индикатори и представлява реална база за сравнимост на висшите училища.

Нещо повече, при представянето на Рейтинговата система зам.-министър Н. Денчев подчерта, че създадената рейтинговата система на висшите училища в България е получила много висока оценка от страна на Европейската комисия и Световната банка. Тя е източник на информация, който подпомага разработените политики в представения проект на стратегията за развитие на висшето образование.

Така предлаганият "нов модел" на финансиране на висшето образование предвижда две групи от дейности и мерки, които няма как да не повдигат въпроси относно обучението в направление Религия и теология:

а) прекратяване на утвърждаването на прием за професионалните направления с най-ниски резултати;

б) значително диференциране на финансирането според качеството и реализацията вътре във всяко професионалното направление.

Можем да се опитаме да коментираме как получената комплексна рейтингова оценка за всяко от професионалните направления в конкретно висше училище може да бъде използвана за реализация на посочените дейности и мерки. Представяме графично разпределението на процента на професионалните направления в конкретни висши училища с оценка по-ниска от определената (получената) комплексна рейтингова оценка. Това разпределение, съставено от нас, много лесно проявява риска, който носи класирането на богословските школи в публикуваната последна рейтингова класация, Фиг. 1.

Какво ще стане, ако "някой" реши да съкрати с 40 % участващите професионални направления в представените висши училища (богословски школи)? Отговорът е еднозначен - професионалното направление Религия и теология в цялост няма да получи утвърден прием и финансиране, защото ще отпаднат и трите представени богословски школи. Едва ли може да ни утеши това, че при тези условия по същите причини ще отпадне изцяло и професионалното направление Животновъдство.

Достатъчно е този брой (319) да бъде съкратен само с 9 %, за да остане една единствена богословска школа в направлението Религия и теология - тази на Софийския университет "Св. Климент Охридски", Фиг. 1.

Оставяме без коментар тези разсъждения - можем да ги приемем като силно преувеличени, но не можем да ги приемем като излишни и ненужни.