Мястото на висшето богословско образование в България днес

Без да се спираме на конкретни констатации и оценки във всеки един от тези материали в настоящото интервю ще коментираме мястото на висшето богословско образование в тези документи в светлината на вече проявените проблеми на българското висше образование. Мои събеседници са проф. д-р Илия Ценев (на снимката) и проф. д-р Петър Динев от консултантската фирма „Практика – О. К.” ООД, която подпомага редица висши училища.

Сред тях е и Висшият ислямски институт – София (ВИИ) през последната година и половина по въпроси, отнасящи се до възможното му преобразуване във висше мюсюлманско богословско училище, открито по реда на Закона за висшето образование (ЗВО). Екипът на тази фирма има над 20-годишен опит по внедряване на системи за управление в различни области, които са в основата на постигане на качество в упражняваната дейност. В случая – качество на преподаване и подготвяне на бъдещи висшисти в областта на духовната дейност на едно или друго вероизповедание, на базата на прилагане на международен стандарт ISO 9001:2008. Консултантската фирма предлага и провеждане на независими одити на качеството на преподаване, чрез които се оценява съответствието с изискванията на националното и европейското законодателство в разглежданата област. Одитирането като дейност е популярно от дълбока древност във финансовата сфера, но през последните 20-30 години то започна да се прилага във всички останали сфери, в т. ч. и в сферата на образованието.

- В каква степен публично огласените документи отразяват състоянието и развитието на висшето богословско (теологично) образование в България? Можете ли да коментирате мястото на висшето богословско образование в публикуваната рейтингова система на висшите училища в Република България?

- Публично огласените документи относно състоянието и развитието на висшето образование в България, в това число и рейтинговата система, отразяват само развитието на онези богословски школи, които са открити и акредитирани институционално и програмно в съответствие със Закона за висшето образование.

Това означава, че в полезрението на тези документи не влизат всички онези висши духовни (богословски, теологични) училища, открити с разрешение на Министерския съвет на Република България, в съответствие с чл. 33, ал. 7 от Закона за вероизповеданията (ЗВ). Това са недържавните (частни) духовни висши училища на регистрирани вероизповедания – Висшият ислямски институт (1998, учреден от Мюсюлманско изповедание); Висшият евангелски богословски институт (1999, учреден от шест от традиционните и най-големите протестантски вероизповедания в страната – Съюз на евангелските баптистки църкви, Съюз на евангелските съборни църкви, Съюз на евангелските петдесятни църкви, Българска Божия църква, Евангелска методистка епископална църква в България и Национален алианс Обединени Божии църкви); Теологичният колеж „Стефан Константинов” (2005, Съюз на църквите на адвентистите от седмия ден).

В новото си издание (31.1.2014 г.) Рейтинговата система сравнява представянето на 51 висши училища по 52 професионални направления на основата на над 70 индикатора, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа на висшите училища и реализацията на завършилите на пазара на труда. За формиране на индикаторите в системата е използвана информация от висшите училища, Националната агенция за оценяване и акредитация, Информационната система на Министерството на образованието и науката, Националния осигурителен институт, международни библиографски бази-данни, както и от анкетни проучвания сред студенти, преподаватели, работодатели и служители във висшите училища.

Висшето богословско образование в България е представено единствено от факултети и катедри към държавни висши училища, открити по Закона за висшето образование с държавна акредитация, които се подреждат в следната стандартизирана класация по рейтинг в професионално направление „Религия и теология”: Богословски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, катедри: „Библеистика”, „Историческо и систематическо богословие” и „Практическо богословие”, ОКС „бакалавър” и „магистър” (44 точки); Факултет по хуманитарни науки на Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”, катедра: „Теология”, ОКС „бакалавър” и „магистър”, ОНС „доктор” (43 точки); Православен богословски факултет на Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”, катедри: „Историческо и практическо богословие”, „Църковни изкуства” и „Библейско и систематическо богословие”, ОКС „бакалавър” и „магистър”, ОНС „доктор” (37 точки); Философско-исторически факултет на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”, катедра „Теология”, ОКС „бакалавър” и „магистър” (35 точки).

Професионалното направление „Религия и теология” е в областта на висше образование „Хуманитарни науки”. Все още няма висше духовно (религиозно, теологично) училище в Република България, нито държавно или частно, което е открито по Закона за висшето образование с държавна акредитация.

- Какво представлява Рейтинговата система на висшите училища и какви възможности за класации може да произведе тя? Какво представлява стандартизираната класация вътре в професионалното направление?

- Рейтинговата система представлява обобщен метод за произвеждане на устойчиви класации, наречени рейтинги. Разработената рейтингова система представлява по същество платформа, която може да произвежда много голямо количество рейтинги. Ако се отчете и фактът, че системата е достатъчно гъвкава, за да може в нея да се въвеждат нови индикатори, броят рейтинги на висшите училища, които могат да бъдат получени, е практически неограничен. Създадена е рейтингова система, която може да произведе различни класации (рейтинги), но всички те могат да бъдат единствено по професионални направления.

Стандартизираните класации са готови класации по всяко едно професионално направление, които включват предварително избрани индикатори. Тежестите им са избрани от експерти след отчитане на международния опит, контекста на българското висше образование и ограниченията, произтичащи от наличието и качеството на данните. Потребителите могат да видят и да се запознаят със стандартизираните класации, но не могат да ги променят.

Собствените класации са класациите, които всеки потребител може да направи, като избере професионално направление и сам изработи комбинация от наличните 70 индикатора с посочени от него тежести. Потребителят може да класира университетите само по един индикатор, по всичките 70 индикатора или по избрана от него комбинация от индикатори в зависимост от конкретните си приоритети и интереси.

Рейтинговата система постига три основни цели – прозрачност на системата висше образование, измерване на качеството и възможност за диференцирано финансиране на висшите училища. По отношение на прозрачността с рейтинговата система се постигат резултати на три нива:

възможност за взимане на информирани решения от кандидат-студентите независимо от възрастта и с оглед на продължаващо учене през целия живот;
възможност за планиране и търсене на кадри от страна на потенциалните потребители на продукта (бизнеса и пр.);
прозрачност в работата на автономните университетски ръководства.

- Как се извършва сравнението между отделни богословски школи и какво представляват т. нар. индикатори? Къде се намира професионалното направление „Религия и теология” сред другите професионални направления?

- Рейтинговата система използва 77 различни индикатора с различна тежест, по които могат да се правят сравнения между висши училища (факултети, катедри) в едно професионално направление. Те са формирани на базата на статистически данни, събрани от различни източници, включително и от социологически проучвания. Индикаторите са разделени в 6 групи, всяка с различна максимална тежест в крайната оценка:

Учебен процес (25%);
Научни изследвания (20%);
Учебна среда (5%);
Социално-битови и административни услуги (5%);
Престиж (10%);
Реализация и връзка с пазара на труда (35%).

Ето едно най-общо сравнение, което позволява да придобием представа за мястото на обхванатите от рейтинговата система богословски школи и професионалното направление „Религия и теология” в публично оповестената класация.

Интересна е реализацията и връзката с пазара на труда:

Според обновените данни в системата за 2013 г. близо 25% от завършилите висше образование в България през последните 5 години не се осигуряват в страната. Делът на безработните сред завършилите е 4.15%, а средният им осигурителен доход е близо 868 лв. По-малко от половината (46%) наети висшисти-богослови работят на позиция, за която се изисква висше образование.

За сравнение, близо 63.86% (2.55 пъти повече) от завършилите висше образование в България в направление „Религия и теология” през последните 5 години не се осигуряват в страната. Делът на безработните сред завършилите е 7.53% (1.81 пъти повече), а средният им осигурителен доход е близо 622.13 (1.4 пъти по-малко) лева. По-малко от половината (42.68%, с около 7.8% по-малко) наети висшисти работят на позиция, за която се изисква висше образование. Съотношението на осигурителния доход на завършилите спрямо средната заплата за областта, в която работят, е 0.85. Студентите от това направление имат невисок среден успех от дипломата за завършено средно образование – 4.54. А удовлетвореността от избора на професионалното направление е 72.97%. В направлението се обучават едва 1.71% чуждестранни студенти.

Най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) се наблюдава сред завършилите в професионалните направления Медицина, Фармация, Стоматология и Военно дело. Студентите в тези направления, наред със студентите по Право, имат и най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование (над 5.30).

Сред завършилите най-масовото професионално направление Икономика (с над 60 хиляди студенти) безработицата достига 4.5%, делът на заемащите позиции, за които се изисква висше образование, е 37%, а средният осигурителен доход е 871 лв.

Среден месечен осигурителен доход над 1000 лв имат завършилите 10 професионални направления, сред които Военно дело, Информатика и компютърни науки, Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми, Математика, Обществено здраве, Медицина, Комуникационна и компютърна техника, Политически науки, Металургия, Електротехника, електроника и автоматика.

- Какво още можем да кажем, разглеждайки класацията в направление „Религия и теология”?

- Образованието по религия и теология се осъществява в съответствие с изискванията на ЗВО само в държавни висши училища – в двата богословски факултета и в двете катедри по теология, и е финансирано изцяло от държавата. Образованието по религия и теология се осъществява само в областта на християнската религия и теология, и по-точно в областта на православното богословие. Така висшите школи имат относително добри условия – по отношение на сгради, финансиране, обществено и държавно признание, но всички те изпитват трудности, които са лесно разбираеми, защото става дума за образование в светско висше училище. Това определя проблеми, които вече са проявени, но трудно могат да се обхванат от една рейтингова система, която има универсален характер. Това се отнася особено до преподавателите и тяхното академично израстване, до студентите и тяхното приобщаване към живото тяло на Църквата и на първо място отношенията с Православната църква.

Знаем, че в някои европейски страни отношенията между богословските факултети и съответната църква законово са регламентирани независимо от вероизповеданието с цел да се защитят интересите на църквата. Макар подобно регламентиране да е възможно и необходимо, у нас тези важни въпроси зависят единствено и само от коректността и добросъвестността на университетските преподаватели. Православните богословски школи са образователни и научни звена, които би трябвало да бъдат в услуга на Православната църква у нас, но така ли е?

Нямаме пряк опит от преподаването на религия нито в училище, нито в университета. Изразявайки своите идеи от първо лице, подлагайки на съмнение основанията, с които сме свикнали в образованието и обучението, без да притежаваме някакъв специален авторитет, ние се надяваме, че изказаното мнение, което може да изненада и дори да шокира, ще бъде прието и оценено единствено по неговото съдържание.

Изминаха вече почти шест месеца от излизането на последната (за 2013 г.) рейтингова класация, която въпреки всички недостатъци, които съществуват или можем да й припишем, представлява една форма, която предполага отношение и общуване между богословските школи.

- Св. Синод в края на миналата година подкрепи предложението на Пловдивския митр. Николай за създаване на ново висше богословско училище, което ще бъде подчинено на Св. Синод и ще се опита да преодолее недостатъците на съществуващото университетско богословско образование. Как гледате на основаването на нова висша богословска школа – Православната духовна академия „Св. Кирил и Методий”?

- Правилникът на Православната духовна академия „Св. св. Кирил и Методий” формулира висшето богословско училище като висше училище под прякото ръководство на Св. Синод на Българската православна църква. Разликата между тази и съществуващите богословски школи е много съществена, защото нито една от тях не се намира под прякото ръководство и контрол на Българската православна църква. Целта й е да създава кадри на Църквата с научно-теоретична и практическа подготовка, както и преподаватели по религия за духовните училища. Духовната академия ще подготвя и компетентни служители в областта на християнската просвета, духовната култура и църковната администрация.

На практика при създаването (и роенето) на съществуващите православни духовни школи след 1989 г. в България беше скъсана връзката с Църквата. Тяхното функциониране беше подчинено изцяло на стандартите на светското образование. Новото висше богословско училище се явява пряк продължител на традициите на Духовната академия „Св. Климент Охридски”, която около 40 години (от 1951 до 1991 г.) функционира изцяло под юрисдикцията на Св. Синод. Образованието в Православната духовна академия ще бъде изцяло съобразено с изискванията, нуждите и каноните на Църквата.

Нещата дотук са напълно ясни като мотивация, намерение и цели, тъй като съгласно Закона за вероизповеданията (чл. 33, ал. 7) всяко регистрирано изповедание може да открие с разрешение на Министерския съвет на Република България свое висше духовно училище.

Св. Синод, обаче, в решението си от 18.12.2013 г. отива по-нататък – възлага на ректора на Духовната академия да предприеме стъпки за държавната й акредитация. Това означава Св. Синод да се възползва от правото си да открие висше богословско училище при условията и по реда на Закона за висшето образование (чл. 33, ал. 6). Кога? Пловдивският митр. Николай, който се явява духовен наставник на Академията, отговаря: напред във времето. Нашето желание е, казва той, първоначално да се утвърдим, да изпълним изискванията за акредитация и след това да направим съответните постъпки пред държавата.

Практиката на висшето богословско образование в България, обаче, поставя въпроси, на които трябва да се отговори ясно още сега:

1. Не съществува висше богословско училище, открито и акредитирано от държавата по Закона за висшето образование, въпреки откритите висши духовни училища по Закона за вероизповеданията – Висшия ислямски институт (1998 г.), Висшия евангелски богословски институт (1999 г.) и Теологичния колеж „Стефан Константинов” (2005 г.).

2. Съществува неуспешният опит от 2007 г. за преобразуване (откриване) на Висшия евангелски богословски институт след положителна оценка на проекта за откриване от Националната агенция по оценяване и акредитация (НАОА).

3. Ще успее ли Духовната академия да се развие успешно, като прояви академична жизненост, за да се утвърди и поеме по пътя на преобразуване и акредитация? Няма ли да остане на равнището на висше духовно училище, чиито дипломи ще останат признати само на територията на Църквата? Ще успее ли да отговори на европейските академични стандарти, за да заеме равноправно своето място всред светските университети у нас и в Европа?

Тези въпроси се отнасят общо до висшето богословско образование у нас – то трябва да служи на Църквата и на света, а това означава да отговори на критериите, поставени от Закона за висшето образование.

- Как стои въпросът с акредитирането на висшите духовни училища на протестантските църкви и на мюсюлманското изповедание у нас? Има ли възможност при определени условия да отговорят на изискванията на Закона за висшето образование и да бъдат признати от държавата?

- Протестантската общност в България, която наброява около 150 хиляди души, има разкрито свое висше богословско училище. Това е Висшият евангелски богословски институт (1999 г.), учреден от шест от традиционните и най-големите протестантски вероизповедания в страната.

През 2007 г. Висшият евангелски богословски институт (ВЕБИ) под името Висше богословско училище (ВБУ) получи много добра оценка, както и препоръка за институционално разкриване от Националната агенция по оценяване и акредитация (НАОА). Липсата на политическа воля и политически интерес (това са дословно цитираните думи на български депутати от опозицията по време на проведена среща с тях) са причината за последните пет години при управлението на две различни правителства решението на НАОА да не бъде внесено в пленарна зала и да не бъде гласувано откриването на Висшето богословско училище на протестантските църкви.

Този факт показва, че един положително оценен от НАОА проект за откриване на висше богословско училище все още не означава нищо – той е само едно добро начало на един дълъг процес, който зависи изцяло от политическата воля на изпълнителната и законодателната власт в лицето на Министерския съвет и Народното събрание на Република България.

Вместо откриване на Висшето богословско училище по Закона за висшето образование през 2012 г. с решение на Министерския съвет на Република България се открива по реда и при условията на ЗВ ново Висше духовно училище „Св. Тривелий”, продължител на визията, философията и целите на Обединения богословски факултет към Висшия евангелски богословски институт.

Министерският съвет на Република Българияпреди това е дал разрешение за откриване на Теологичен колеж „Стефан Константинов” (2008 г.) като висше учебно заведение на вероизповеданието „Съюз на Църквите на адвентистите от седмия ден в България”. За да осигури необходимото обучение за новите проповедници и църковни служители в България, още през 2000 г. в София стартира проект за теологично училище. Колежът отваря врати на 3 октомври 2005 г. с 12 студенти, записани в програмата за бакалавърска степен по теология, а през 2008 г. получава очакваното разрешение за официално откриване.

Теологичен колеж „Стефан Константинов” обаче има акредитация от Адвентна акредитационна асоциация, която е овластен деноминационен орган на Световната адвентна църква за акредитиране на училища, колежи и университети. Колежът предлага библейско, теологично и практично обучение, което да подготви студентите за пастирско и друго служене и да изгради в тях умения и способности да поемат ангажименти в църквата и обществото.

Мюсюлманската общност в България, която наброява около 1 млн души, има разкрито свое висше богословско училище. Това е Висшият ислямски институт (1999 г.), учреден от Мюсюлманско изповедание след решение на Висшия мюсюлмански съвет. Институтът е учреден официално с решение на МС на РБ (от 9.3.1998 г.). През 2013 г. Висшият ислямски институт започна открита дискусия за своето преобразуване по Закона за висшето образование в Български ислямски университет. Двата основни въпроса, които стоят за решаване, са: 1) Какво висше богословско училище се иска, за да бъдат задоволени потребностите и на изповеданието, и на неговите студенти? 2) Способно ли е Мюсюлманско изповедание да покрие материалните нужди на недържавното (частното) висше училище и при какъв капацитет?

Висшият ислямски институт е изправен пред дилемата да продължи да съществува без държавна акредитация и без признаване на дипломите за висше образование вън от рамките на Мюсюлманското изповедание или да предприеме трудната и продължителна трансформация към държавна акредитация на образованието. Пред себе си има добрия пример на Руския ислямски университет (1998 г., Казан) и на Ротердамския ислямски университет (1997 г., Холандия).

За съжаление няма все още осъществена процедура за откриване и за институционално и програмно акредитиране на висше богословско училище по Закона за висшето образование. Повече можем да говорим за лошите практики в това отношение, отколкото за условия и ред по ЗВО, които успешно да легитимират висше богословско училище в България. Потребности има, мотивация и намерения има, но трябва добра воля от страна на държавата, за да бъде изведена успешно първата процедура в това отношение.

- Как ще коментирате решението на Солунския университет „Аристотел” (Гърция) да учреди катедра „Ислямско богословие” в своя традиционно православен богословски факултет? Според вас това може ли да е модел за решение на трудностите, които срещат както протестантските висши училища, така и ислямското висше училище?

- Мотивите за това решение са лесно разбираеми. Гръцките мюсюлмани в Тракия получиха през 2013 г. право да изучават религиозните си традиции в държавните училища в региона. Гръцките мюсюлмани се обучават в училищата или от неспециалисти, или от завършили университети в Близкия Изток. Това се дължи на факта, че в Гърция не може да се получи висше мюсюлманско (ислямско) образование. „Гърция трябва да предложи академично богословско образование в областта на мюсюлманското богословие, ако желае в държавните училища да преподават не само възпитаници на чужди богословски факултети”, се казва в мотивите. Учредителите смятат, че Православната църква в Гърция има добър опит в ислямо-християнския диалог, който се насърчава от Вселенската патриаршия със седалище в Истанбул. Новата програма ще повиши равнището на този така необходим в наши дни междурелигиозен диалог, се казва още в мотивите.

Както се вижда, тук става дума за държавна политика, за национална сигурност, за отношение и междурелигиозен диалог. При това броят на мюсюлманите е повече от шест пъти по-малък от този в България. Не сме ли закъснели с подобно решение? Отговорът е утвърдителен.

Различните вероизповедания у нас взеха нещата в свои ръце. Те започнаха да създават свои висши богословски училища, защото именно техните проявени потребности определят съществуването вече на шест богословски училища в съответствие със Закона за вероизповеданията. Тази крачка обаче може да бъде направена макар и късно и за протестантското, и за ислямското богословие независимо от светската среда на това образование. Предметът „Религия” трябва да се преподава в светския контекст, а за това трябват подготвени преподаватели, които могат да бъдат обучени в новооткрити звена (катедри) на съществуващите четири държавни висши училища.

- Време ли е да се завърне богословското образование в съвременното висше училище във вероизповедна среда? Има ли основания за това? И как?

- Възраждането на българското религиозно висше образование след 1989 г. се осъществява в светски, а не в религиозен (християнски) контекст. Правото на вероизповедание включва правото на всеки свободно да формира религиозните си убеждения и да практикува чрез богослужение, обучение, обреди и ритуали (чл. 2, ал. 2 и чл. 6, ал. 1, т. 7 от ЗзВ). Определени са условията и реда за откриване на висши училища по Закона за висшето образование и на висши духовни училища по Закона за вероизповеданията. Не е казано, но по-скоро се подразбира, че религиозно (богословско) образование във висши училища, открити при условията и по реда на Закона за висшето образование, се осъществява само и единствено в светския контекст, който отговаря на светската среда.

Това вече създава два сериозни проблема, защото: първо, този вид религиозно образование не задоволява на първо място потребностите на Църквата, съответно на вероизповеданието, и, второ, предопределено е това, че едно религиозно образование, което се осъществява в религиозния контекст, не може да бъде акредитирано от държавата.

Тогава естествено възникват въпросите: 1) Трябва ли характерът на висшето религиозно образование в България да бъде изрично посочен и в двата закона – Закона за вероизповеданията (чл. 33, ал. 6) и Закона за висшето образование? 2) Трябва ли практиката да реши този въпрос чрез откриването на едно първо висше религиозно (не светско) училище, какъвто прецедент до този момент няма?

Тъкмо това е причината вероизповеданията да се чувстват принудени да създадат свое религиозно (духовно) образование чрез откриване на висши училища по Закона за вероизповеданията (чл. 33, ал. 7). Остава отворен обаче и въпросът за откриването на висше религиозно училище по Закона за висшето образование – сериозно ли е да искаме това при сега действащата нормативна уредба?

Това са поредица въпроси, които чакат своя отговор.

Интервюто взе: проф. д-р Иван Ж. Димитров