Единственият добре запазен манастирски скрипториум не само в границите на Средновековна България, но и в ареала на Византийската империя, са открили при археологически проучвания екип от специалисти, водени от проф. дин Казимир Попконстантинов от Великотърновския университет. Проф. Попконстантинов бил научен ръководител на разкопките в Княжеския манастир на св. княз Борис във Варна през август 2007 г., но сега за първи път той дава гласност на откритието. В екипа му влизат още гл.ас. д-р Росина Костова от ВТУ, която била зам.-ръководител на експедицията, и директорът на Регионалния исторически музей във Варна ст.н.с. д-р Валентин Плетньов. Те работили заедно с третокурсници по археология от търновската алма-матер.
Професорът проучва манастира от 13 г., а в последните 3 г. вниманието на археолозите е съсредоточено върху изясняването на плановата схема на скрипториума. Това е мястото, където се пишат, превеждат и редактират книги, което в съвременния смисъл на думата представлява едно издателство, обяснява проф. Попконстантинов. През 2007 г. установихме западната част на скрипториума и се оказа, че той е с дължина 40 м и ширина 10 м. Сградата е разделена на 13 помещения с просторен (5 м широк) коридор. Оказа се, че до този момент това е най-добре съхраненият скрипториум. В северозападната част стените са запазени до 2 м височина.
Че това наистина е скрипториум, е видно от намерените в насипа на сградата стилоси (писала), които са били използвани за писане и обучение върху восъчни таблички (на латински “цери”), и бронзови закопчалки за книги. Церите и закопчалките са общо 50 броя. Манастирът е посветен на св. Богородица, която е патрон и закрилница на св. княз Борис и неговия род. Построен е от княза може би след 865 г., заедно с манастира при с. Равна, Провадийско, който също е посветен на Божията майка. Проучванията там започнаха преди 15 г., като също беше открит скрипториум и манастирско училище, разказва професорът. След разкопки, продължили 10 г., в Равненския манастир бяха намерени 330 надписа, при които са използвани 5 графични системи руническа, гръцка, латинска, старобългарска кирилица и глаголица. Това показва високото ниво на грамотност на средновековния българин, което го отличава значително от неговия съвременник европеец, който тогава е използвал само латинско и гръцко писмо, обяснява преподавателят от ВТУ. Обектът в с. Равна той проучвал заедно със ст.н.с. д-р Павел Георгиев, директор на филиала на НАИМ при БАН в Шумен и гл.ас. д-р Росина Костова.
Откриването на скрипториума в Княжеския манастир вече е предизвикало интереса на учени медиевисти и византолози в Европа. Темата е била дискутирана на няколко научни конференции в чужбина. Проучванията във Варна ще продължат и през лятото на 2008 г., като усилията ще бъдат съсредоточени западно от скрипториума, където археолозите очакват да бъдат разкрити основите на сгради, свързани както със самия скрипториум, така и с ежедневните нужди на обитателите на манастира.
Топоткритието за 2007 година проф. Попконстантинов и гл.ас. д-р Росина Костова направили при проучванията на манастира на ичиргу боила Мостич във Велики Преслав. След близо 25-годишно прекъсване разкопките там са възстановени през 2006 г. Още тогава археолозите направили първите си сензационни открития. Южно от манастирския храм разкрихме 4 гробници, изградени от тухли и измазани с фина мазилка, разказва професорът. В една част от тях бяха открити останки от препогребани и погребани хора, вероятно монаси. Интерес представлява една от гробниците, в която заедно с препогребаните останки беше намерен оловен печат на виден византийски сановник, който е водил кореспонденция както с погребания мъж, така и с друга видна личност от съседния на манастира комплекс. Преди 30 г. там също открих печат на същия византийски сановник. Това постави редица въпроси пред нас, сподели той.
През 2007 г. проучванията продължили върху площта, западно от манастирския храм. Именно там, в портика на главния вход на храма, на 18 септември учените попаднали на поредната пета гробница. След вдигането на надгробната плоча, върху която нямало следи от надписи, установили, че там са препогребани няколко души. Изненадващо за нас беше, че тази гробница не отстъпва по финия начин на изграждане на останалите четири, призна археологът. Тази гробница е разделена на две неравни части, подробно описва открието си проф. Попконстантинов. В по-голямата част, в западния є край са положени останките на жена, починала, когато била между 25 30-годишна и пет деца на възраст между 1 и 3 г. До тях са останките на мъж, висок 1,85 м, и на възраст около 40 г. В по-малката част в източната част на гробницата са препогребани доста изтлели останки на жена, починала между 25 и 30 г. До стената от вътрешната стена на гробницата изненадващо открихме тухла с врязан още преди нейното изпичане 3-редов надпис на старобългарски език. От него е видно, че препогребаната жена в малката камера е майката на Синкела (протосингела, секретар на патриарха), който е погребал майка си с болка на сърце (с голяма мъка, прискърбие).
Всичко това е установено след антропологическия анализ на костите, извършен от екипа на чл. кор. проф. Йордан Йорданов от Института по антропология при БАН, който също чете лекции на студентите от специалност “Археология” при ВТУ. Тази информация има огромно значение за нас, защото излиза, че този манастир всъщност не е на ичиргу боила Мостич, както дълго се предполагаше, а на Георги Монах и Синкел Български, обяснява ученият. Това е видно от петте оловни печата, открити в очертанията на обителта. Проф. Попконстантинов търси средства за нов ДНК анализ на останките от гробницата, за да се установи родствената връзка както между препогребаните там хора, така и с ичиргу боила Мостич и останалите препогребани южно от храма, открити през 2006 г.
Това показва, че в този манастир във Велики Преслав поне засега единствено е открита практика на препогребване, но и на съхраняване на свети мощи на 8 светци, каза археологът. Това е видно от имената им, врязани върху т.нар. керамични етикети, открити от проф. дин Станчо Ваклинов през 1952 г. в гробна камера в градина от северната страна на манастирския храм. Проф. дин Станчо Ваклинов е първият преподавател по археология във ВТУ, чието име днес носи студентският клуб по археология.
