Такава е била съдбата на Левкийския епископ Партений (миро да капе на гроба му) като викарий на Нюйоркския митрополит Андрей от 15 януари 1965 до 18 декември 1966 г. Разбира се, така не са се отнасяли към него верните православни българи, които са познавали в негово лице добрия пастир и са правили всичко възможно да изтикат политиката извън Църквата.
За дядо Партений още през април 1964 г. преди да замине за Америка редакторът на вестник „Македонска трибуна” Борислав Иванов пише до г-н проф. Спас Райкин: „Партений идва след Великден – по последни сведения. Изглежда има инструкции да се държи по-„национално”, за да може да привлича някои хора. Знам го лично и аз добре и затова ми е мъчно, че именно той идва. Той би могъл да бъде от полза за Църквата в самата България. Тук само ще се изхаби – може би затова го и пращат червените” (Спас Райкин, том 9, София, 2006, стр. 411).На което г-н Райкин отговаря: „Партений в България принадлежи към групата на мистиците и не знам каква политика ще води тук, но ако поеме пътя на романтическия национализъм и не разбере ролята си като български църковник от мащаба на Паисий, Софроний и Бозвели, вероятно не ще има друг избор.” (с. 423).
На 2 май 1965 г. д-р Иван Дочев от Българския национален фронт пише на Райкин: „Тук напоследък се занимавам доста с новия владика Партений... В неделя на 9 май... се прави панихида за Муравиев... Партений ще служи. Ще отида да го видя. Аз не си спомням за Партений от България.”
На 6 май 1965 г. Райкин му отговаря: „..Цялата работа е скроена за някаква провокация... Има някаква хватка и ако Партений отслужи панихидата, то това няма да стане без знанието и одобрението на комунистите. Ако те му позволят да стори това, то по някакъв начин ще обслужи каузата им. Не бива да си правим илюзии, че те ще плащат заплата на Партений и ще му позволят да се ангажира в политически акции, открито организирани от опозицията им...
Ако комунистите му позволят да отслужи панихида за Гичев и Муравиев, те ще сторят това, по мое мнение, с една цел: да му създадат публична подкрепа, за да може да стабилизира положението си и да продължи да им върши работа. Ти ги знаеш какви факири са и как за политически цели си менят името...
Каква файда ние имаме от такава една публична демонстрация на единство с Партений?... Каква нужда имаме ние да се индентифицираме с този комунистически камуфлаж под расото на Партений?... По този въпрос не бива да си правим никакви илюзии... Комунистите ще си послужат с нас да разбият политическия фронт против Партений... Ако Партений може да бъде завербуван за политическа работа, това може да бъде засега само една конспирация... Една политика на опозиция по отношение на Партений в настоящия момент е по за предпочитане...
Но нека се върна на желателния контакт с Партений. Такъв контакт е желателно да се установи. Но... тайно, без никой да знае за него – за да се запази Партений преди всичко... Докато е на заплата при комунистите, никой не бива да очаква от него друга политика освен тази, която води...
...Партений е човекът в Българската църква, на когото може да се възложи доверие... Доколкото го познавам като характер, той е абсолютно честен по религиозни причини... В едно съм сигурен: той... няма да се ангажира да играе ролята на безчестен политик и да служи като маша на комунистите за безчестни цели. Доколкото комунистите му позволяват свободно да играе ролята на църковник, той ще я играе. По негово мнение той служи на Църквата, но тази служба при дадени обстоятелства служи на комунистите.
На Партений трябва да се обясни, че една политика на пасивна или активна опозиция към него не бива да бъде изтълкувана от негова страна като насочена лично против него, но против комунистите, които той пряко или косвено представлява...
Партений може да бъде използван за контакт с Църквата в България, ако той има някакви инструкции от ръководителите на Църквата в България. Ако Партений дезертира от комунистите, то те ще го заместят с някого другиго и ние не ще знаем кой може да бъде заместникът му. Има доста младоци църковници в България, които са открити сътрудници на комунистите. Партений е от старата школа църковници и то от най-консервативното крило в Църквата. Това ми дава основание за горните твърдения...
Но да завърша. Аз ти предлагам да се срещнем с Партений...”
На 10 май Дочев пише на Райкин: „...В неделя, 9 май, стана в църквата панихида за Гичев и Муравиев. Аз и други приятели бяхме там. Партений държа една дипломатична реч, от гледна точка на нас добра. Впечатленията ми са, външно погледнато, добри. Тия дни ще имам лична среща с Партений...” (с. 450, 451, 452).
На 17 май 1965 г. Дочев пише на Райкин: „Да ти пиша и за срещата с Партений... Той е верующ, мистичен и каноничен. Желанието му е да обедини емиграцията около църквата, обаче е много предпазлив по политическите въпроси и не иска да се ангажира. Ако е да благослови трапеза и пр., ще дойде и на наше тържество, но нищо повече. Обясненията му, как са го пуснали, не са задоволителни... Нищо не говори против комунистите, освен че Църквата е под контрол и те трябва да внимават, за да запазят Църквата, която по принцип не може да бъде комунистическа... Най-опасното е, че той държи на дисциплината, т. е. готов е да изпълни всичко, което Св. Синод му нареди, и на въпроса, ако му се нареди нещо явно в полза на комунистите, ще го изпълни ли, отговаря уклончиво, че не може това да се случи, че те имат пътища да заобиколят и пр. Амбициран е обаче да се наложи на Църквата...” (с. 454).
На 4 юли 1965 г. Дочев пише в едно друго писмо до Райкин: „По отношение на комунистите и на Партений аз съм на твоето мнение... За мене още е загадка, какво ще стане с него, но смятам, че не можем да се осланяме на него...” (с. 459).
На 25 септември 1965 г. дядо Партений пише на Райкин: „...Аз пристигнах в Америка на 15 януари тази година и оттогава чакам да Ви видя...” (с. 483).
На 2 октомври 1965 г. Райкин пише на дядо Партений: „Благодаря за писмото Ви от 25 септември. Редното би било аз да Ви се обадя пръв... Но се опасявам, че може да се напакости на Вас, на работата Ви в Америка и на положението Ви в България...
След излизането ми от България, където и когато е ставало дума за Църквата в България и за нейните ръководители, лицето, за което съм изказвал най-високо мнение, винаги е било Архимандрит, сега епископ Партений. Кой можеше да подозира, че той ще дойде в Америка? Драго ми е да Ви поздравя с 'Добре дошли'” (с. 485).
А ето какво писмо е отправил дядо Партений до Георги Паприков на 16 ноември 1965 г.: „Бях помислил, че прекъснахте връзката си с мене..., както прави това Вашият приятел д-р Иван Дочев...
На д-р Иван Дочев аз няма какво да прощавам, защото съм свикнал да понасям обиди и защото не съм дошъл тук, за да се обиждам, разединявам, а да търся и обединявам. Нашата Родина най-вече сега има нужда от второто, а не от първото. Обаче как може той все пак да пише така: „Проектът ни да направим тази година вместо събрание панихида във Вашата църква и Вие да отслужите тази панихида се базираше на нашите надежди, че сега, когато сте вече в свободния свят, с течение на времето все повече и повече ще се потвърждава, че Църквата Ви и самите Вие ще бъдете независими от комунистическото правителство в София. За съжаление тия надежди не се оправдаха и затова ние решихме да се откажем от проекта ни да направим панихида във Вашата църква на 12 ноември т. г.... Ние държим за Българската православна църква, свързани сме с нея и сме готови да допринесем всичко, каквото можем, за нейния успех за една независима от комунизма Църква, която в никакъв случай пряко и косвено няма да помага или услужва на комунистите.
Когато ние видим и имаме доказателства неоспорими и трайни, че Вие и църквата Ви наистина са това, което ние искаме да бъде и трябва да бъде нашата Българска Прасвославна Църква, ние сме готови да сътрудничим” (писмото е от 28 август 1965 г. - бел. +М. Й.). За умния читател този цитат достатъчно говори за своя автор! Той иска от Българската православна църква да жертва своя кадър чрез дръзки прояви, а той си търси и намира топличко място, от където безопасно да стои в позата на „мъничето” в баснята на Стоян Михайловски „Слон и мъниче”. И в своя критицизъм към мъчениците на комунизма, към които смея да се причисля и аз, той прецежда комаря, а поглъща камилата... Аз съм пет пъти избиран за митрополит в България и пет пъти неутвърждаван от комунистическата власт, но за противниците на комунизма Кирил Йончев заслужава „сътрудничество” и на неговата противобългарска епископска хиротония могат да присъстват, а аз все още ще трябва да давам доказателства, че не съм „комунистически агент”! Аз се учудвам на такова късогледство в един общественик като д-р Иван Дочев...” (с. 489).
На 26 декември 1965 г. Паприков пише на Райкин: „Партений: пише ми много често... изглежда, че аз съм последният му спасителен пояс... Партений ще е ценен само ако хвърли червения паспорт! Между другото научавам се, че червените му господари са недоволни от неговата ялова дейност тука, искат връщането му...” (с. 504).
На 29 декември 1965 г. Райкин отговаря на Паприков: „Дейността на Партений в Америка не е ялова за комунистите. Той им свърши най-добрата работа, която някой някога им е свършил в Америка. Той разби македонците на пух и прах, което никой преди него не успя да направи. Аз не се радвам на успеха му – особено когато комунистите ликуват...” „Калин Койчев смята, че Партений ще откаже да се върне в България, ще възглави една царска черква в емиграция, а Йончев ще се подобри с България...” (с. 506).
----------------------Каква е истината обаче за последните дни на дядо Партений в Америка? Тази истина е разкрита в личната кореспонденция между дядо Партений и св. Йоан Максимович Санфранциски от Руската задгранична православна църква. Дядо Партений споделил със св. Йоан нелекото си служение, молейки го за братски съвет, на което св. Йоан сърцераздирателно му отговорил да не мисли за напускане на каноничната юрисдикция на Майката Българска православна църква, на която по милост Божия е епископ, да не се бои нито от убийство, нито от затвор, нито от мъчения в България, а като монах да прояви послушание и да изпълни със смирение волята на Негово Светейшество Българския патриарх Кирил и решението на Св. Синод на Българската православна църква да се завърне в София и да продължи служението си там като каноничен клирик на светата БПЦ и Първи викарий на Софийския митрополит. Св. Йоан обещал на дядо Партений своите светителски благодатни молитви и го уверил, че Бог го обича и ще го пази от всякакво зло, защото „които се надяват на Господа, ще подновят силите си; ще дигнат криле като орли, ще припнат и не ще се отрудят, ще отидат и не ще се уморят” (Ис. 40:31).
Пишещият тези редове с благодарност си спомня за деветгодишното си съвместно служение в Софийска митрополия с незабравимия дядо Партений и със смирение се прекланя пред благодатния архиерей и неговото архипастирско служение в Родината, зад граница и отново в Родината като страдалец за Христос, нашия Спасител и Господ.
