Мобилно меню

2.4929577464789 1 1 1 1 1 Rating 2.49 (71 Votes)

768x432Ден на добър спомен, ден на преклонение! Ден, в който отправяме всесърдечни молитви за всички, дали живота си за вярата и освобождението на Отечество България от турско робство. Ден, в който си припомняме, че изпепелената от петвековни пожарища българска земя е поселена от народ, който през всички столетия на това жестоко робство е запазил непокварено свеж, изумително млад и активен своя народностен характер, своята православна вяра, своя борчески съзидателен дух. Народ, който под светото човешко слово „свобода“ прибавя и клетвеното „или смърт“. Народ, който е готов и достоен за своя Трети март.

Трети март е светъл ден за нас, православните българи от Българската източно-православна епархия в САЩ, Канада и Австралия. Ден, който и във времена на забрана не сме забравяли с ежегодно отбелязване и църковно-народни тържества. Ден, в който отслужваме поменни богослужби и молитвено пеем „Вечная память!“ за всички воини, български опълченци, български поборници, български будители и строители на Отечество България.

Трети март е ден, в който с национална гордост си спомняме и други славни дати в нашата история, които показват, че съдбите на всички народи са свързани и всеки в свое време допринася според силите и мощта си за общото благо.

През 717 г. – хан ювиги Тервел, син на Аспарух, отблъсва арабите и възпира пътя им към Европа.

През 805 г. – не Карл Велики, а българският цар Крум Страшни разгромява аварския хаганат, за да се подпише в 831 г. договорът с франките с граници на изток – река Днестър, на запад – река Хрон, днешна Чехия и Словакия, на юг – до моретата, а на север – не се знае докъде.

През 1277 г. – легендарният Ивайло, по прозвище „Бърдоква“, свинар, събира такава войска, че разбива татарите – страшилище за народите по онова време, отхвърля ги отвъд Дунава и спасява още веднъж Европа.

За последен път България застава на пътя на османските орди към Европа, когато в края на 14 век пада под петстотин-годишното турско робство. Но преди това 50 години османците се биха с нас. Ние, българите, ги омаломощихме. Ние, българите, попречихме на варварското нашествие да залее Европа. Тогава дори Византия беше разгромена, но Византия вече я няма, а България съществува.

Когато премисляме нашата история, виждаме, че дори в тежките си времена България е протягала ръка на страдащите, привличала е чеда на много народи, била е убежище за тях. Колко арменци се спасиха в нашата страна след известния геноцид! Колко руснаци намериха топъл приют у нас след болшевишката революция и до днес се чувстват в слънчева България като в свой дом! Колко евреи бяха спасени от унищожение именно чрез България, за което ще се радваме на благодарността им до веки!

А и днес нееднократно Европейският съюз ни благодари за това, че нашата макар и небогата родина България, като пълноценен негов член, отговорно пази източната му граница.

Ето, тази българска душевност е скъпа и за нас, православните българи от епархията ни в САЩ, Канада и Австралия, нея носим в сърцата си, когато на Трети март с голяма радост отбелязваме 141-вата годишнина от Освобождението на Отечество България от турско иго.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/ud6cd 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.