Въпрос от Ирина:
Здравейте,
От Вашия сайт научих доста неща и получих много отговори. Един въпрос обаче ме притеснява особено: Щом Господ иска да не търсим света и благата му, щом не бива да се привързваме към никое от тях, понеже почти всичко в този свят е суета, ... то как е възможно човек, който все пак не може да се откъсне изцяло от света, да бъде християнин? Ще дам примери:
1. Аз уча нещо сериозно, доста трудно. Имам амбиция да успея. Ако тази амбиция е суета, то какъв е смисълът да го правя? Ако се моля на Бога да ми помогне, защото истински ми е важно да имам „светски успех“, т. е. добра работа, дори да „преуспея“ в областта си, това грешно ли е?
2. Аз съм красива жена. Не го казвам, за да се хваля. Получавам много внимание заради външния си вид. Не мога да скрия, че това внимание ми харесва. Но същевременно осъзнавам, че това е и суета, аз обичам да бъда харесвана. Грижа се за тялото си като ходя на фитнес, избирам дрехите си. Не прекалявам с кремове, маски и грим, но за да не съм суетна, трябва ли изцяло да спра да ги ползвам?
Възможно ли е амбицията да не е суета? Възможно ли е приемането и поддържането на външния вид да не е суета? Та, как се живее християнски така?