Въпрос към „Двери“ на П. Тюркаджиева: „Може ли в православен храм да влизат иноверци или сектанти с цел да го разгледат? Този въпрос възникна след спор между църковните настоятели в нашето село Орешак. Ще ви бъда много благодарна да ми отговорите, както винаги правите изключително компетентно“.
Здравейте, г-жо Тюркаджиева.
Благодаря Ви от името на всички за доверието. Не ми е известно да съществуват някакви канонични или обичайни забрани за посещение на православен храм от страна на инославни и иноверци. Фактът че осветеният храм се смята за особено място на Божие присъствие, не би трябвало да предизвиква съмнения в основателността на тази практика. Бог жадува за среща със всяко човешко същество, чука по вратата на сърцето му с надежда да му отворят тези, които още не са го направили – невярващите и друговерците при всички случаи принадлежат към това число, за да вечеря с тях (Откр. 2:21), а съществуването на осветени храмове предоставя щастлива възможност за това.
На места съществуват резерви по отношение на присъствието на схизматици и нехристияни на св. Литургия, по-специално на Литургията на верните. Принципните основания за това са самопонятни, но все пак разбирането, че важността на християнската проповед дава право на икономѝйно решение на въпроса, е много по-популярно. Както и в други подобни ситуации, Църквата се ръководи от принципни съображения, но не оставя да решават принципите, без оглед на хората и конкретните условия. Църквата се интересува (или поне би трябвало да се интересува) от съдбата на личности, а не от тържеството на принципи. Законността на определена църковна практика е изцяло подчинена на нейната спасителна мисия, адресирана винаги конкретно и лично. Последното означава също, че колкото и правилен или разпространен да е определен подход, някой непременно поема отговорност за неговото приложение „тук и сега“.
