Въпросът на г-жа Благородна Узунова: В книгата "Закон Божий", на 262 страница е записано, че Ковчегът на завета е бил унищожен по времето, когато Новохудоносор разрушава Йерусалим. Библейски достоверно ли е това?!
Ковчегът (от гр. (kibotos) кивот) на Завета (aron berit JHWH - библ. евр.) свидетелства за сключването на съюза (berit) на Бог с Израилския народ (Изх. 25:22; 34:29) Затова и вътре в ковчега са сложени двете скрижали (плочи) на Завета. Той е направен от ситимово дърво, обкован със злато, има две лакти и половина дължина, един лакът и половина ширина, и един лакът и половина височина (според свещения лакът, който е ок. 51 см.). Отгоре на капака му има една плоча, наречена очистилище (kiporet), а около ковчега има златен венец. Кивотът има четири златни халки, по две от всяка страна, през които са проврени върлини, с които той е носен. Върлините също са обковани с чисто злато и не се изваждат от халките (Изх. 25:10-22). От двата края на ковчега са поставени два златни херувима, с лице един към и към очистилището, което те покриват с разпрострените си криле (Изх. 37:1-9). Ковчегът на Завета се разбира като Божий престол (за това свидетелстват двата херувима), на който Бог особено пребива (4 Цар. 19:15; 1 Парал. 13:6) и се е явява (Лев. 16:2). Тук Господ известява и Своята воля (Чис. 7:89).
На празник Очищение (jom kipur) първосвещеникът влиза в Святая Святих и с пръст седем пъти поръсва очистилището на ковчега с кръв от принесения телец (Лев. 16:14). По време на странстването на евреите в пустинята свещениците носят кивота (под една багрена завеса) с голямо благоговение пред множеството Израилево (Числ. 4:5, 6). Благодарение на ковчега на Завета река Йордан се раздели, за да може Израил да я премине и след това водата на реката отново потече (Нав. 3 и 4 гл.), а стените на непревземаемия за Израил град Йерихон паднаха (Нав. 6:4-12).
След навлизането на Израил в Палестина ковчегът на Завета остава в светилището Галгал, от където беше преместен в Сило (Нав. 4:19; 10:43; 18:1). Ковчегът на Завета е пленен от филистимците при една битка (1 Цар. 4 гл.) и е отнесен като военен трофей в Азот и го поставят в капището на бог Дагон (1 Цар. 5:1-2). Бог обаче не оставя ковчега на Завета за дълго в плен - филистимците, наказани от Бога, донасят сами ковчега, и той е положен в град Кириатиарим (1 Цар. 7:1). При царуването на Саул ковчега на Завета се намира в Номва (1 Цар. 22 гл.). Цар Давид го премества от Кириатиарим (1 Пар. 13:6) в къщата на гетеца Аведар (1 Пар. 13:13) понеже се уплашва от случилото се с Оз, който бива погубен при опит да придържи ковчега на Завета към колата с биволи, която го пренася (1 Пар. 13:9-11). По-късно обаче Давид го взима от дома на Аведар и го поставя на хълма Сион (2 Цар. 6 гл.). При построяването на храма (ок. 955 пр. Хр.) от цар Соломон ковчега на Завета се намира вече в Светая святих на храма (2 Пар. 5:2). Той остана в храма, с подобаващо почитание, до времето на юдейските царе (Ахаз и Манасия), които въвеждайки култа към езически божества, оскверняват светото място с техните идоли. По време на тяхното управление свещениците преместват кивота от храма. Едва при благочестивия цар Йосия кивотът отново е в Светая Святих (2 Пар.35:3). Според предание, запазено във Втора книга на Макавеите (2 Мак. 2:4 и сл.), св. пророк Йеремия скрил ковчега на Завета в една пещера, чиито вход той зазидал. Това пророкът сторил, за да не бъде пленен кивотът и респ. да не бъде осквернен от вавилонския цар Навуходоносор.
В Свещеното Писание на Стария Завет се известява благодатно месианско време, когато кивотът няма вече дори да бъде споменаван (Йер.3:16). Това време настъпва с въплъщението на Второто Лице на Света Троица Господ Иисус Христос. С въплъщението Си Бог Слово не само присъства при скинията (както това е в старозаветно време), но се посели като в скиния в нас (Йн. 1:14). Православната църква в богослужебната прослава към св. Богородица я нарича кивот, защото тя е заченала, носила и родила безстрастно Бог Слово.
