Какво е отношението на Православната църква към "Метода Силва"

Хосе Силва не е имал специално техническо, нито медицинско образование, но се е интересувал като любител от принципа на действие на радиото, имал е и склонност към философски размишления. Запознал се е с ученията на Фройд, Юнг и някои психолози. Занимавал се е с окултизъм и парапсихология. Личните му интереси в тези три области го тласкат да развие свое учение за човешия мозък, който според него работел по-ефективно на ниско ниво на мозъчните вълни – каквото обикновено е състоянието на мозъка при хипноза. Той си поставил за цел да накара хората да постигнат такава работа на своя мозък, без да изпадат в хипноза. Представя си, че това може да бъде постигнато чрез сеанси, които да накарат разума да пребивава в съзнанелно, но все пак отпуснато състояние. Според Силва в края на програмата му човек може да достигне единение с висшата Действителност. Под висша Действителност Силва има предвид пантеистичен бог. Пантеизмът е учение, според което богът е безсъзнателна висша жизнена сила, която обитава навсякъде. Силва споменава на няколко места и Христос, но това е една твърде обща, повърхностн представа за Христос като за учител на хората.

Учението на Силва противоречи изцяло на учението на Църквата за човека. Съответно и методите, които Хосе Силва е считал, че могат да помогнат на човека, са съвсем различни от тези, които се предлагат от християнството. Разликите, които се виждат на пръв поглед и от неспециалисти, са: пантеизъм - учение за безлична висша сила (при Силва) – личностен Бог, който казва за Себе Си „Аз Съм Този, Който Е” (според Църквата). Христос е просветен учител на хората (Силва) – Христос е Самият Бог, който става човек (Църквата). Прераждане (при Силва) – Възкресение (според Църквата).

Тези разлики могат да останат сухи и схематични за хората, които не познават християнството в дълбочина. Затова ще си позволя малко по-подробно разяснение на смисъла им, или по-скоро за това, какви са практическите последици от тези теоретични разлики за всеки конкретен човек.

Виждаме, че основният проблем, който „Методът Силва” иска да разреши, е непълноценното функциониране на човешкия мозък. Ако този „недостатък” бъде преодолян, човекът чрез своя усъвършенстван мозък може да живее в единство с висшата сила. „Недостатъкът” в човешкото функциониране се елиминира на обикновено 4-дневни сеанси, които включват специални методи на медитация. През първия ден на „пациента” се обясняват методите за медитация. На втория му се излагат духовните идеи на култа, включващи психически реакции и превъплъщение. А на третия и четвъртия се провеждат практическите занимания, някои от които са свързани с хипноза, свръхчувствени познания и провокиране на ясновидство. Пациенти на Силва свидетелстват, че по вреве на сеансите са виждали Шекспир, Марлон Брандо, София Лоре и други известни личности.

Според учението, което се пази в Църквата вече 2000 години, „недостатъкът” на човека не е неговият мозък, нито начинът, по който той функционира. Следователно и църковното учение не е насочено към „лекуване на мозъка”, а към нещо друго. Християнството учи, че главният проблем на човека, от който произтичат всички останали, е грехът. Грехът се разбира като нарушаване на духовните закони, според които е създаден човек. Главният духовен закон за човека е бил да живее в непосредствена, пряка връзка с Бога (който, както казахме е Личност - Източник на живота). Скъсването със своето предназначение човечеството е направило преди хиляди и хиляди години, тоест почти в началото на своето битие. В резултат човекът става това, което е днес – изпълнен с множество недостатъци, боледуващ, гладуващ, изпитващ непрекъснато различни недостици и най-важното, смъртен. Причината е, че човекът е избрал друг способ за съществуване – автономен, а не в пряка връзка с Бога. Образно казано, минава на собствени батерии и следователно е лимитиран във всичките си изяви. В Евангелието по този повод е казано: „Защото чрез един човек (Адам) влезе в света греха, а чрез него и смъртта”. На църковния език този избор на първите хора се нарича още първороден грях – който усвоява чрез родителите си всеки човек на тази земя. Затова и всички умираме. Църковното учение е съсредоточено върху преодоляването на този проблем – смъртта на човека. От християнска гледна точка, Хосе Силва се е съсредоточил изцяло върху само един симпом от болестта на човека, а не върху нейната причина.

Греховното състояние на човека има за последица разпадане на човешката личност на много центрове – чувства, воля, разум, желания и т.н. Между всички тези сили в човека няма хармония, а те са в непрестанно противоборство. Най-големият разрив настъпва в момента на смъртта, когато душата се отделя от своята естествена цялост – тялото. Пътят за хармонизирането на всички центрове в личността ни е разкрит в християнската аскетика, която не бива да се разбира само в своя известен вариант на отшелничество, а е присъща на живота на всеки християнин. Най-важният принцип в християнското оздравително учение – аскезата, е, че човекът не разполага със самостоятелните сили сам да излекува личността си. Така твърди Хосе Силва и редица други автори на методологии – от гледна точка на Църквата, тези учения напомнят на барон Мюнхаузен, който се опитва да изтегли сам себе си от блатото, като се дърпа за косите. Доказателство за тази изначална неспособност на човека да се справи с проблема си е видимият от всички факт на неизбежната ни смърт – никоя „методика” не е в състояние да „реши” този екзистенциален проблем. Затова и всички учения и култове, които предлагат „методика” за усъвършенстването на човека предпочитат да изберат за краеъгълен камък на философията си прераждането. Така заобикалят решаването на нелицеприятния и грозен факт на смъртта, която не можем да прескочим чрез никакви курсове и медитации.

Спътник без алтернатива в процеса на излекуване на човека е Христос. И то спътник в най-прекия и неметафоричен смисъл. Помощта на Христос получаваме чрез църковните тайнства и най-вече чрез централното: покаяние и Евхаристия. Именно те посяват в човека семето на безсмъртието, което с Божията помощ дава плод у всеки, който сериозно се отнесе към Божието дело в душата си.

Според православното учение, не само човешкият мозък, но и сърцето, и волята, и цялата му личност, не работят според предвиденото за тях. Ако по някакви причини, вниманието се концентрира върху само един от разстроените елементи на човешката личност, то балансът се нарушава още повече и крайното състояние на човека се влошава, независимо от привидните положителни резултати. Християнската аскеза има за своя главна цел „слизането на ума в сърцето”. В християнството , за разлика от метода Силва, сърцето като духовен център е съсредоточието на човешката личност, а не ума. Когато „ума слезе в сърцето” между тези два най-важни центъра на човешката личност настъпва истинската хармония. Но ако се преекспонира развитието на разума, а на сърцето се гледа като на нещо второстепенно, което трябва да бъде подчинено на първенствуващия разум, то резултатът няма да бъде хармонизиране на човека. Напротив, хилядолетният опит на аскезата показва, че това много често води до „пречупване” на разума, който не може да издържи на това напражение, без да бъде „потопен” в благодатта на сърцето. С други думи, до психическо разстройство.

Не е възможно да изчерпя темата за християнската аскеза, за смисъла на християнското спасение, за ролята на Христос в ежедневието на човека – тук само маркирам някои моменти, чиято единствена цел е да покажат, че между „Метода Силва” и учението на Православната църква има различия във фундамента.

Що се отнася до използването на медитация, Църквата е категорично против това, защото в своите по-напреднали фази тя предизвика окултни изживявания у практикуващите я – виждане на светлини, ясновидство, просветления и т.н. свръхестествени състояния, които много лесно могат да бъдат предизвикани у човека от падналия демоничен свят, който за съжаление, също ни съпътства. Единственото условие за това е човекът доброволно да отвори сетивата си за „свърхестествени състояния” и те несъмнено ще му бъдат дадени. Църквата казва, че източникът на тези състояния не е Бог. Сега няма да се спираме на причините за това отношение – те са тема на отделен разговор.

В своята същност „Методът Силва” е окултно учение с наукоподобен характер. Фактът, че не се говори за личностен Бог директно, не отменя религиозната му същност, защото неговата цел е да постави човека във връзка с духовната реалност, която е обозначена с различни „модерни” термини като „глобално информационно поле” и т.н. Това се евфимизми, чиято единствена цел е да спечелят доверието на модерния човек, който се страхува от сектите и „религиозното”, без да има представа за какво всъщност става дума и от какво наистина се страхува.