Въпрос: Какво означава човек да бъде „духовно извисен“?
Здравейте, Христос воскресе!
Изразът „духовно извисен“ е толкова популярен днес, че сама разбирате, че неговият смисъл зависи много от мирогледа на употребяващия го. Все пак всички, които говорят за „духовно извисяване“, признават приоритета на духовното над материалното и поставят поне някаква насока за развитие на човека – нагоре. След тази прилика, разликите стават многобройни. Ние можем да споделим с вас само православното разбиране за съдържанието на този израз.
Според православието след грехопадението на първите хора човечеството като цяло губи своята духовна чувствителност. На библейския език това е казано с образа, че хората „се облякоха в кожени дрехи“. Истинската духовност на човека е произтичала и произтича и досега единствено от връзката му с Бога, тъй като Той е създателят на живота и е чист и свят Дух. Смисълът на грехопадението е загубване на пряката връзка между човека и Бога, което променя много неща в начина на живот на човечеството. Сега няма да се впускаме в тази тема. Всички хора сме с повредена „духовна чувствителност“, но и всички сме различни. Светците на Православната църква учат, че за да води човек духовен живот е безусловно необходимо той има духовна чувствителност. Тази същата паднала, затъмнена, но все пак съществуваща духовна чувствителност на човека, която му казва, че той не е само пръст и че не само с хляб се живее на тази земя.
За щастие има много чувствителни хора с духовни търсения. Днес като цяло религиозността на хората нараства, т. е. духовните им търсения се увеличават. Както Ви казах обаче, тази духовна чувствителност е абсолютният минимум за участието в духовния живот. А повечето днес се задоволяват единствено с това да я открият у себе си и да я подхранват с различни „духовни храни“, а че те може да са сурогати, това остава на заден план. Причината? Причината е именно във факта, че тази духовна чувствителност, макар и остатъчна от първоначалното състояние на човека, е паднала, болна. Тя има нужда от изцеление, за да се развие и осъществи, и да даде плод. А плодовете на Духа са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. „Против такива няма закон“ (Гал. 5:23). Подобно и на израза „духовно извисен“, тези апостолски думи също имат по-дълбоко значение от масово приетото и крият зад себе си една различна реалност, непозната за чуждите на Светия Дух.
И така, в православието се смята, че основната цел на човешкия живот е излекуването на цялата човешка личност чрез постигането на лична и неповторима връзка с нашия Спасител Иисус Христос, а чрез Него и с цялата Троица. Процесът на това лечение се нарича аскетика. Тя няма нищо общо с популярната представа за бичуващи се подвижници. За нея може да намерите много неща в нашия сайт и не само тук. Християнската аскеза е постепенно, с Божията помощ, преодоляване на болестния егоизъм и разкриването на истинската любов към своята личност като Божие творение и към целия свят. Целият църковен опит е насочен към тази цел. Духовно извисеният човек в Църквата е постигнал любов към Бога, а чрез нея – и към всички хора. На въпроса на един монах с десет годишен „стаж“ какъв е смисълът на монашеския живот един свят подвижник му отговорил: Целта на монаха е да се научи да обича Христос. Сама разбирате, че явно става дума за нещо повече от емоционална привързаност или религиозна еуфория, след като съветът е отправен към човек, който е оставил всичко в този свят, за да последва Христос. На тази тема може да се говори още много.
Накратко и в обобщение: духовната чувствителност има нужда от очистване и духовно лечение. Предоверяването на духовните ни възприятия, преди те са били очистени от Светия Дух чрез християнската аскеза, рискува да ни вкара в опасни духовни капани. Здрава или не, духовната чувствителност насочва интереса на човека към духовния свят, който се обитава далеч не само от светли сили. Горделивото самомнение, придружено от липса на любов към истината, може лесно да постави човека под влияние на тъмните сили, които според Евангелието без никакво усилие могат да приемат образ на „ангел на светлината“. И така, задаването на въпросите за смисъла на този живот, интересът към духовното и религията са само началото. Любовта към Бога и истината ще ни поведе по пътя на аскезата, която ще ни освободи от старото егоистично „аз“ и ще ни позволи да общуваме все по-истински с Бога. Този разговор с Бога е винаги индивидуален и затова различен за всеки. По безкрайната си милост Бог е пожелал да бъде не наблюдател на този наш път, а наш Спътник. И това става възможно в църковното тайнство св. Причастие. С течение на времето, според мярата на нашата любов към Бога и истината, у нас се ражда новият човек, нашето истинско духовно „аз“. За такива Евангелието казва, че са родени свише. Духовно извисеният човек в православието е постигнал трайна и същинска връзка с Бога. Той е осъществил крайната цел на християнския живот, изразена с древната мисъл: Синът Божи стана човек, за да могат човеците да станат синове Божии по благодат.
