Въпрос: Православната църква най-точна ли е в изпълнението на Библията - Божието Слово или има и други църкви или църква която изпълнява правилно Библията сиреч Словото Божие?
Здравейте, похвална е ревността ви да служите на Бога в пълнота, а не полвинчато и насила. Въпросът ви обаче разкрива едно непознаване на целта на християнския живот или поне така, както православната Църква през вековете го е живеела. Новият Завет, защото предполагам имате предвид него, не е спусната от небето книга със заповеди, които християните на земята трябва да спазват, за да се спасят. Такова отношение имат мюсюлманите към техния Коран - ислямът учи, че Коранът съществува като духовна книга на арабски език на небето и оттам е спуснат на Мохамед, който да я даде на хората. Новият завет е сборник от много книги - това са четири описания на живота и делото на Христос на земята, както и част от обширната кореспонденция на апостолите с новооснованите християнски общини в Римската империя. Ние наричаме Евангелието свещена книга, защото описва живота на въплътения Бог сред нас, който е източникът на всяка святост, както и наставленията на апостолите, които са били изпълнени със Светия Дух във възможната за хората пълнота. Православните християни считат Писанието за боговдъхновено, не защото Бог е използвал механично апостолите, за да им "диктува" някакво послание на хората, а защото авторите на различните книги са били движени във всичките си дела, мисли и чувства от Светия Дух. Новият завет е съвършеният плод на свободното съ-действие на святия човек и Всесвятия Бог.
Сърцевината на християнското учение, разкрито в Новия завет, е, че човек се спасява не чрез изпълняването на заповеди, били те и най-съвършените, а чрез съединяването си с Христос. Съединение реално, а не метафорично или символично. Разликата е много важна - някой може да има жива съвест, толкова взискателна, че животът му да бъде наистина праведен. И въпреки това да не е християнин. Това е така, защото съвестта е Божият глас у нас и който не го заглушава, има в сърцето си представа за добро и зло. Има и много вярващи, от най-различни християнски деноминации, които имат жива съвест и желаят да служат на Христос. Това обаче не е достатъчно, защото то не ги прави в същността си по-различни от онези добри хора, които имат жива съвест извън Църквата. Християните стават истински християни, когато могат да кажат като св. ап. Павел: Вече не аз, а Христос живее в мен. На езика на православието това е т.нар. обожение на човека. То не е нещо метафорично, красив образ - един вид, вече не аз живея, а каквото иска Христос, това е и моето желание. Напротив, св. ап. Павел съвсем реално е знаел, че Христос в Своята пълнота живее в него, тъй като той се е съединил с Него в тайнството на св. Причастие.
Дори за православните християни изпълняването на заповедите за морален живот може да остане безплодно. И твърде често остава, защото лесно се подлъгваме, че с това сме изпълнили волята Божия за нас. А тя не е да станем "добри човеци", каквито има много по света, а да станем причастни на Бога, Негови синове по благодат - това е мистичното учение на Православната църква.
Така че отговорът на вашия въпрос е, че има много християни, които имат жива съвест и се стараят да живеят по християнски, но само в Православната църква е дадена възможността човек да постигне крайната цел на човешкия живот - обожението. Православната църква от 1 до 21 век предава учението за смисъла и целта на християнския живот, които са изложени в Св. Писание на Новия Завет. Това че тази възможност ни е дарувана от Бога, не значи, че всички вярващи се възползват от нея. За съжаление винаги, още от началото на християнството, истинските боголюбци са били малцинство. Желаем ви благословено и светло посрещане на най-големия християнски празник - Христовото Възкресение.
