Въпрос: Във вестник "Трета възраст" имаше малка статия, че 1 декември е Ден на Библията. Там бяха посочени преводите на Библията, но нямаше никакви сведения, защо този ден е ден на Библията. Интересува ме къде мога да прочета нещо по този въпрос.Здравейте, откакто са създадени първите библейски дружества (в протестантски среди в Германия, Англия и пр. още от 18 в.), стремежът им е да се доближи Свещеното Писание до хората, като се превежда текстът на разбираем за народа език и по различни начини той се прави достъпен - дарения, достъпни цени, отпечатване на части от Билията, които струват много по-малко, отколкото цялата Библия.
Само по себе си разпространението на Библията е благородно дело. Но обикновено целите на това разпространение включват и привличане на нови последователи към онези християнски изповедания, които дават средства за преводите и отпечатването на Библията или части от нея на съответен език. Тук всеки човек, предмет на такъв интерес, си прави извода и е свободен да определи поведението си.
В средата на 20 в. различните национални библейски дружества се обединяват в Обединени библейски дружества (ОБД), за да не се върши една работа по няколко пъти от различните дружества в дадена страна. По това време някои страни на Централна и повечето страни на Източна Европа са в атеистичен плен. В тях библейски дружества бяха основани, съответно възстановени едва след промените от 1989 г. Тогава се създаде и Българското библейско дружество (ББД), което - за разлика от положението в останалите страни с преобладаващо православно население - се доминира от протестантските църкви у нас, защото БПЦ не пожела да има свои официални представители в него. А протестантите в ББД "допуснаха" няколко православни просто "за цвят", но те представляват само себе си, а не и БПЦ, заявяват от Св. Синод.
Това не означава, че БПЦ не се ползва от услугите на ББД: всички издания на Библията у нас от 1989 г. насам се извършват от ББД, а Св. Синод е само поръчител.
А сега за Деня на библията. Стара традиция на тези библейски дружества е да пропагандират Библията чрез различни прояви, една от които са и т. нар. националните дни на Библията. Всяко дружество си определя само, кой ден в годината да бъде обявен за такъв. При това тази година това може да е 1 декември, а догодина - същият или който и да е друг ден от годината. В страни с традиции в това отношение нещата обикновено са уредени доста по-добре и постоянно. Например далечна Никарагуа през 2003 г. решава чрез националния си парламент последната неделя на месец септември всяка година да е национален празник - Ден на Библията.
Има ли надежда някога България да стигне Никарагуа по този показател? Питайте политиците ни!
А себе си нека попитаме: колко често се сещаме за Свещеното Писание? Трябва ли ни ден на Библията, за да я отворим и почерпим мъдрост и благодат от Божието слово?
В средата на 20 в. различните национални библейски дружества се обединяват в Обединени библейски дружества (ОБД), за да не се върши една работа по няколко пъти от различните дружества в дадена страна. По това време някои страни на Централна и повечето страни на Източна Европа са в атеистичен плен. В тях библейски дружества бяха основани, съответно възстановени едва след промените от 1989 г. Тогава се създаде и Българското библейско дружество (ББД), което - за разлика от положението в останалите страни с преобладаващо православно население - се доминира от протестантските църкви у нас, защото БПЦ не пожела да има свои официални представители в него. А протестантите в ББД "допуснаха" няколко православни просто "за цвят", но те представляват само себе си, а не и БПЦ, заявяват от Св. Синод.
Това не означава, че БПЦ не се ползва от услугите на ББД: всички издания на Библията у нас от 1989 г. насам се извършват от ББД, а Св. Синод е само поръчител.
А сега за Деня на библията. Стара традиция на тези библейски дружества е да пропагандират Библията чрез различни прояви, една от които са и т. нар. националните дни на Библията. Всяко дружество си определя само, кой ден в годината да бъде обявен за такъв. При това тази година това може да е 1 декември, а догодина - същият или който и да е друг ден от годината. В страни с традиции в това отношение нещата обикновено са уредени доста по-добре и постоянно. Например далечна Никарагуа през 2003 г. решава чрез националния си парламент последната неделя на месец септември всяка година да е национален празник - Ден на Библията.
Има ли надежда някога България да стигне Никарагуа по този показател? Питайте политиците ни!
А себе си нека попитаме: колко често се сещаме за Свещеното Писание? Трябва ли ни ден на Библията, за да я отворим и почерпим мъдрост и благодат от Божието слово?
