Мобилно меню

4.9477124183007 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (153 Votes)

Въпрос от В. Димитрова:

Преди три месеца имахме покойник в семейството. Утре е Задушница, но съседи ми казаха, че на първата Задушница след смъртта не се ходи!? Искам да попитам вярно ли е това и не трябва ли да ходим цялото семейство на гроба?

Здравейте!

Не слушайте съседа си, а какво Ви казват съвестта и сърцето Ви. Естествено, че трябва да отидете на гроба на близкия си – няма „неподходящо“ време за молитва.

Всъщност съветът, който са Ви дали, означава, че има някакво време, когато Бог не приема молитвите на близките на починалите и не иска да приеме любовта им към техните близки. Което е абсурдно и богохулно. Редовното споменаване на покойниците, особено през първата година след смъртта им, е много важно за тях самите, тъй като и за тях раздялата с близките е още нова и болезнена. Само Божията благодат, която ние, живите, призоваваме за тях в молитвите си по Задушница, а и не само, може да им носи радост и утеха. Защото Бог не е Бог на мъртви, а на живи. Така че идете без смущение на гроба на близкия Ви човек, отслужете панихида и запишете за него заупокойна св. Литургия в някой храм. Може и четиридесетдневна. Не се поддавайте на суеверни страхове, а за всичко и във всичко призовавайте Божията помощ.

Бог да упокои Вашия починал близък, а на Вас желаем всичко най-добро.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xk4a 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

scale 1200От изказванията на преподобния Порфирий Кавсокаливийски (Атонски):

„Когато Христос дойде в сърцето, животът се променя. Когато намериш Христос, това ти е достатъчно, не искаш нищо друго, замълчаваш. Ставаш различен човек.

Ти живееш навсякъде, където е Христос. Живееш в звездите, в безкрая, в небето с ангелите, със светците, на земята с хората, с растенията, с животните, с всички, с всичко.

Там, където има любов към Христос, самотата изчезва. Ти си спокоен, радостен, пълноценен. Без меланхолия, без болести, без притеснения, без тревожност, без мрак, без ад“.

    Преп. Порфирий Кавсокаливийски