Въпрос: Защо в Православната църква тайнствата са "само" седем? Не е ли тайнство освещаването на храмове, освещаването на вода (особено на Йорданов ден), освещаване на икони и други?
Здравейте, интуитивно сте усетили верния отговор. Всъщност в Православната църква тайнствата наистина не са седем. Определянето на точен техен брой – седем - става доста късно в православния свят – едва през 13 век. Православната църква говори за едно голямо тайнство – тайнството на спасението на човека, което Бог върши чрез Своята благодат в света. Всички свещенодействия са аспекти на това голямо тайнство. Когато светите отци са изброявали някои тайнства, то те не са имали предвид, че само това са тайнствата в Църквата, а че са онези действия на Божията благодат, които имат най-голямо значение за спасението на човека. В този смисъл някои говорят за две тайнства – тайнството на кръщението и на евхаристията, като за началото и края на всички тайнства в Църквата.
Други отци говорят за монашеското пострижение, редом с брака, и опелото също като за едни от тайнствата. Всъщност на Изток доктрината за седемте тайнства се появява едва през 13 век в изповеданието на вярата, което папа Климент IV иска от император Михаил Палеолог по повод подготвяната уния. Това изповедание е изготвено от латински богослови. Впоследствие, макар че унията не е приета от православните християни, доктрината за "седемте тайнства" получава топъл прием във Византия. Това най-вероятно се дължи на привързаността на византийците към символичните числа, сред които най-популярното е именно седем.
Св. Николай Кавасила (14 в.) казва "Тайнствата - това е пътят, вратата, която Христос ни отвори. Преминавайки по този път и през тази врата, Той се връща при хората". Той изразява учението на Източната църква, че Кръщението-Миропомазването-Евхаристията са трите части на християнското посвещаване в Църквата. Затова в миналото, а и днес е редно да бъде така, те са извършвани заедно върху новоприетия в Църквата християнин.
Както обикновено, св. Йоан Златоуст (4 в.) се явява ненадминат в синтеза на православното учение за много неща. Относно тайнствата той дава следното класическо „определение”: "Мистирион (тайнство) е всичко, което съобщава (в смисъл приобщава, съ-единява, предава) Светия Дух и човека и се постига само с вяра. Тайнство - това е самата Църква и нейните най-важни свещенодействия - Кръщение и Евхаристия; тайнства са също и църковната догматика, и молитвите, и въобще всичко, което изразява едното спасително тайнство или спасителната тайна Иисус Христос."
В по-тесен смисъл Църквата е наричала всички църковни свещенодействия тайнства на Иисус Христос, а конкретно светите отци са се спирали в изясняването на най-важните за човека и неговия земен и бъдещ живот във вечността.
Свещенослужителите, както подсказва и самата дума, са „служители на тайнствата на Иисус Христос” според светоотеческия израз, тоест те са извършители на църковните свещенодействия.
Фиксирането на точен брой свещенодействия като единствените тайнства на Църквата създава богословски проблем в осмислянето на същността на Църквата. Това обаче е тема за друг разговор.
Фиксирането на точен брой свещенодействия като единствените тайнства на Църквата създава богословски проблем в осмислянето на същността на Църквата. Това обаче е тема за друг разговор.
