Въпрос на Радослав Спасов: Уважаема редакция, за пореден път оставам озадачен от поместените коментари и публикации в православния и църковен сайт "Двери.бг". Но впрочем бих искал засега да задам само един въпрос към вас: За вас Римокатолическото изповедание ерес ли е или не? Ако не е - тогава какво е? Следователно и какво е отношението ви към папата? Интересувам се и от критериите Ви. Предварително благодаря!
На въпроса отговаря д-р Цветан Биюков:Уважаеми г-н Спасов,Да започнем с критериите. Нашите критерии са православни - въздържаме се да обявим някого за еретик, без да е бил призован на вселенски, на значим поместен или (в наши дни) на всеправославен събор, където лъжеучението му да е било обсъдено, осъдено, да му е била дадена възможност да се отрече и въпросният да е продължил да упорства в лъжеучението си, след което самият той да е бил осъден и отлъчен.
Разбира се, за самото учение е достатъчно да противоречи на догматите на православното изповедание, но както може би сте чували, в историята на християнството е имало немалко лъжеучения, които никога не са получавали осъждане на православни събори. Един от най-известните примери е хилиазмът. Е, ерес ли е хилиазмът или не е? В наши дни болшинството протестантски църкви (евангелистки петдесетни и харизматични - става дума за стотици милиони хора) са хилиастки и въпреки това Православието не си дава труд да осъди официално това лъжеучение. Очакваме ли полза, ако ще държим да ги наричаме еретици по отношение на хилиазма (в момента не засягаме останалите разлики в ученията)?
Понеже днешният Римокатолицизъм е много по-различен както от изповеданието на Римската патриашия от вековете на схизмата, така и от Римокатолицизма от вековете на инквизицията, най-меродавно би следвало да бъде становището на общоправославен събор, свикан след Втория Ватикански събор на Римокатолическата църква. Разликите в ученията и особено в еклисиологията не могат да се омаловажават, но не бива да се пренебрегват и усилията на православно-католическите комисии за изясняването и преодоляването на тези различия.
Не знам дали ви е известно, но при православно-католическата комисия в САЩ, само материалите по изясняване на терминологията и уточняване на проблематиката с цел по-градивно обсъждане на въпроса за "филиокве-то" надхвърлят 10 000 страници. При това православните участници не отстъпват с нищо от православната позиция. С непрестанно размахване на лозунга "ерес" какво бихте очаквали да постигнете при такова обсъждане? Особено ако целта ви е отсрещната страна да не се закорави в убежденията си...
Колкото до основното ви питане, на вашия един въпрос (всъщност три) би могло също да се отговори с въпрос (защо не и три):
Как се постъпва с католически презвитер, който иска да стане православен? Прекръщава се наново, премиропомазва се наново или се преръкополага наново? Или нито едно от трите?
От материалите в раздела ни относно Римокатолицизма, с позицията на които редакцията се съгласява, Ви препоръчваме следните два:
"Всички за един"
