Въпрос на Радостин Маламов:
Как може един православен християнин да бъде закичен с мартеница? След като знаем, че в Библията Господ ни учи да се уповаваме само на Него. А всички знаем, че мартеницата се слага да ни носи здраве и късмет през годината. Според мен не трябва да смесваме езическото си наследство с Православието, а напротив да се стараем да го изкореним от ежедневието си.
На въпроса отговаря Цветан Биюков: Здравейте! Християните, които се уповаваме само на Бога, слагаме мартеница, не за "да ни носи здраве и късмет през годината"! Не знам дали ви е известно всъщност, колко далеч по-засукани мартенишки суеверия битуват по различните краища на страната ни. Който иска, нека си ги брои за "етнографско богатство", но ние не се надавяме на шарената прежда да ни опази от древни порази като чумата. Нито с носенето и раздаването на мартенички вярваме, че ще се предпазим от модерни болести като луда крава примерно или пък птичи грип.
Тъкмо защото "всички знаем", Кой е подателят на благата, съвсем спокойно можем да носим мартеници - също както св. ап. Павел съветва вярващите да ядат всичко, което се продава в месарницата, като преди това е писал: "колкото за ядене идолски жертви знаем, че идолът е нищо в света и че други бог няма, освен Единаго Бога" (1 Кор. 10:25 и 8:4). Силният във вярата не проповядва идолопоклонство с яденето си, нито суеверия с мартеницата си.
Разбира се, и в двата случая след думите си апостолът набляга на отговорността ни пред братята и сестрите с по-слаба вяра, които трябва да внимаваме да не съблазним с яденето на идоложертвено. Идеята е да не би да помислят, че го ядем с вяра в идолите, както и вие се опасявате да не би братята и сестрите с по-слаба вяра да си помислят, че вярата ни е в мартениците.
Загрижеността ви е похвална и заслужава искрени благодарности. Освен това тя свидетелства за лошото състояние на християнската вяра сред българите. Бих казал - плачевното състояние, ... защото продължаваме масово да сме си полуезичници. Дори по-зле - защото сме полуезичници, подвластни не само на суеверия, но и на консуматорската култура на съвременното общество, която ни свежда до потребители.
Замисляли ли сте се обаче каква мечешка услуга ще направите на същите тези полуезичници-потребители със старанието си да изкорените мартениците от ежедневието? Замисляли ли сте се за силата на антирекламата и всякаква друга анти-кампанийност, независимо дали групова или индивидуална? Силата на благовестието не е в анти-кампанийността. Същият ап. Павел се е възмущавал духом, гледайки града, пълен с идоли, но преди да им заговори за незнайния Бог, той похвалва атиняните за набожността им (Деян. 17:16-23).
Каква ви е гаранцията, че полуезичниците няма да се закоравят в суеверието си при вашите опити за изкореняване на мартениците? Доколко можете да сте сигурен, че няма да избодете очи, вместо да изпишете вежди? Неслучайно св. ап. Яков съветва: "Братя мои! Недейте мнозина става учители, като знаете, че по-голямо осъждане ще получим, защото ние всинца много грешим" (Як. 3:1). Благовестието е призвание и дар на Духа (1 Кор. 12:29), който не се дава на всеки. Веднага след този стих апостолът посочва и по-добрия път - този на любовта. Защото каквото и да сме ние, Бог е любов (1 Йоан. 4:16).
Тъкмо в любовта е силата на благовестието - в Божията любов, чрез която смъртното се поглъща от живота и тленното се преоблича в нетление. "Ето защо искаме не да се съблечем, а да се преоблечем" - пише апостолът, - "та смъртното да се погълне от живота. Бог, Който ни е създал тъкмо за това, Той ни и даде залога на Духа" (2 Кор. 5:4-5). Църквата открай време се ползва от Божията мъдрост в отношението си към езическите празници – вместо да ги отхвърля, тя ги "преоблича" в християнско съдържание. Денят на раждащото се Слънце - голям и шумен езически празник, Църквата определя в своя календар като ден на раждането на Истинското Слънце – Христос. Шумният езически празник, наричан в Египет "ден на светлините", Църквата отрежда за празнуване на явяването на Истинската Светлина и заедно с новото име, Богоявление, запазва и старото му име.
Тъкмо в любовта е силата на благовестието - в Божията любов, чрез която смъртното се поглъща от живота и тленното се преоблича в нетление. "Ето защо искаме не да се съблечем, а да се преоблечем" - пише апостолът, - "та смъртното да се погълне от живота. Бог, Който ни е създал тъкмо за това, Той ни и даде залога на Духа" (2 Кор. 5:4-5). Църквата открай време се ползва от Божията мъдрост в отношението си към езическите празници – вместо да ги отхвърля, тя ги "преоблича" в християнско съдържание. Денят на раждащото се Слънце - голям и шумен езически празник, Църквата определя в своя календар като ден на раждането на Истинското Слънце – Христос. Шумният езически празник, наричан в Египет "ден на светлините", Църквата отрежда за празнуване на явяването на Истинската Светлина и заедно с новото име, Богоявление, запазва и старото му име.
Църковните отци използват установената традиция на празнуване, но говорят не за езическото в нея, а за Истинското слънце на Правдата и за Истинската Светлина. Така Църквата се възползва от суеверните или от съмнителните неща, за да ги погребе и възкреси - да им даде истински смисъл и живот, да ги превърне в несъмнено огледало за отразяване на истинската светлина.
Какъв е проблемът да приемем и към мартениците подобно отношение - връщам мисълта си към началото? Ето ви една възможна причина и обяснение, защо можем да носим мартеница като християни: бялото е разумът, червеното е сърцето. Мартеницата е демонстрация за пред всички на нашата вяра, че чувствата и разумът трябва да действат в синхрон, да са вплетени едно в друго, а не да са в разнобой - също както Бог е сътворил човека с душа и тяло, които най-добре да работят в синергия (съдействие), а не като сега: духът иска противното на плътта, а плътта - противното на духа.
Всички знаем, че подвизите на душата укрепват и тялото, както и че телесният аскетизъм действа укрепващо на душата. Слагаме мартеници, за да засвидетелстваме това пред хората, а нейното неизменно присъствие на китката също така неизменно да напомня нещо и на самите нас: синхронът на разум и чувства, както и синергичното укрепване на душа и тяло не са самоцел. Ние искаме да сме по-добри хора, за да може Бог да разполага с по-добър материал за Своите цели и мисии, за да може да ни употребява за все по-велики дела и за да можем самите ние все повече да се уподобяваме на Спасителя и все по-ясно да можем да се взираме в непристъпната светлина на Неговата слава.
Затова и вместо да размахваме осъдително пръст, можем с чиста съвест да връзваме мартенички на вярващи и невярващи, а ако желаем можем да ги придружим и с няколко думи за едно по-различно значение на бялото и червеното.
С уважение,
Цветан Биюков
С уважение,
Цветан Биюков
