На въпроса, не може ли всемогъщият Бог да накара душата да влезе в друго тяло, Църквата отговаря: не може. Защото Бог не може да противоречи на Самия Себе Си. Това означава Той да не бъде съвършен. В християнството идеята на Бога за човека е различна от идеята за човека в източните религии. В религиите, изповядващи прераждането, материята е затвор на духа, тоест тялото е затвор за душата. Между тях съществува изначално противопоставяне и борба, като целта на прераждането е един ден душата да се освободи окончателно от материята и да се разтвори в Божеството или в Абсолюта, част от който е и тя. Християнският възглед е различен – човекът е уникално същество, имащо душа и тяло. Това е смисълът на творческия акт на Бога, с който създава човека - дух и материя в единство, а не като противостоящи си стихии.Въпрос на г-н Стефанов: След като Бог притежава качеството "всемогъщие" (т.е. може да въплъти душа в материя), какво му пречи да повтори, потрети и т.н. този процес? Казано е, че Бог направи човека от кал и му вдъхна душа. Така също е "прието" в християнството (без това ясно да е казано в Библията), че след смъртта душата (т.е. ние, човеците) според делата си заминаваме или в Рая или в Ада (където Раят не е Божието царство - не знам има ли Църквата яснота по отношение тези две понятия).
Здравейте, г-н Стефанов,
В Божия замисъл смъртта не е присъствала като участ на човека – тоест, отделянето на душата от тялото и разпадането на последното в земята. За Църквата това е противоестествен процес, начало на края на който поставя Христос с раждането Си на земята, смъртта и възкресението Си. Противопоставянето на духа и материята в християнството не е изначално, а се създава заедно с навлизането на смъртта в света. А Библията казва, че това се случва след грехопадението на първите хора. Сега няма да се впускаме в тълкуване на прародителския грях, но важното за нашия разговор е резултатът от него – хората променили нещо същностно важно в начина си на съществуване. Битието им станало автономно, отделено от Извора на Живота, който е Бог.
Естествен резултат на това била появата на всеки недостиг и недъг в живота на човека, в неговите душа и тяло, както и крайният процес на разруха – смъртта. Библията казва, че чрез човека смъртта навлязла и в останалото творение... Така че борбата на материалното и духовното, на душата с тялото е нещо вторично, негативна последица от неправилно употребения свободен избор на първите хора. Един от светите отци се изразява поетично: „Ако сега духът е облечен в материя, то след възкресението материята ще бъде облечена в дух”. Тази одухотворена материя ще бъде по-различна от бездуховната, автономна материя, която познаваме в нашия живот днес. Но, сам разбирате, че става дума за тайна, към която Църквата много внимателно подхожда в своето есхатологично учение, или учение за края на света.
Така че разрешението на тази трагедия в човешката история християнството не вижда във влизането на душата в ново тяло, а в съединяването на душата със същото тяло, загубила при смъртта. Става дума за изначалната християнска, а и йудейска вяра във възкресението. Ето какво казва апостол Павел на коринтяни в своето първо послание, тъй като у тях също учението за възкресението е пораждало много въпроси и недоумения: „Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим; защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното - да се облече в безсмъртие. А щом това тленно тяло се облече в нетление, и това смъртното тяло се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата написана: "смъртта биде погълната с победа". "Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?"(1 Кор. 15:51-55)
Този оздравителен процес на човека и цялото творение е започнат от Христос и се осъществява от Неговите последователи, т.е. християните, като ще бъде завършен пак от Христос в деня на Неговото Пришествие.
Учението за възкресението е фундаментът на християнската вяра и няма как да бъде заобиколено или тълкувано метафорично. То винаги е било разбирано "буквално", както от ортодоксалните евреи, така и от християните от първите векове и до днес. За това съществуват десетки древни текстове, които ясно свидетелстват, че Църквата има пределна яснота по този въпрос.
За одухотвореното творение и за обожествения (или богословски по-правилното обожения човек) се отнася учението на Църквата за Царството Божие. С този израз Евангелието нарича възстановената връзка между човека и Бога в света - когато приоритетите отново заемат правилните си места. Христос многократно предупреждава последователите си да не бъркат „Божието царство” с някое земно справедливо и християнско общество. Става дума за съвсем различни неща – за промяна в самия фундамент на съществуване на света и хората, за свят без смърт, за пряко общение на човека с Бога. Това все още не се е случило и не може да се случи само с човешки сили.
На други места Христос обаче казва, че „Царството Божие е вътре в нас”, оприличава го на зрънце, на квас, който заквася цялото тесто и други. Това означава, че прякото общение на човека с Бога вече е възможно – не опосредствено чрез някоя религия, а реално и пълно общение в тайнството на Евхаристията. За съжаление, не си даваме сметка, че Бог не би могъл да ни даде нещо повече от нея и тук, и във вечния живот. Затова за някои, за съжаление единици хора, става възможно още тук, на земята „да видят Бога, както е”. Ако се интересувате повече от това църковно учение, може да потърсите едноименната книга на архим. Софроний Сахаров, изд. Омофор.
Раят е мястото, където обитава Бог и поради тази причина той е извън този свят. Движението на падналото човечество е от загубения рай към обещания рай, който е есхатологична реалност. Библията е много пестелива в описанията си на рая, затова без да се разпростираме, може да прибавим само, че есхатологичният рай е осъщественото Царство Божие. Учението на Църквата не е, че след смъртта си човек заминава в рая или в ада, както споменавате във вашия въпрос. Точно по причината, че човек е психосоматична цялост, тоест душа и тяло, а не само своята душа, то окончателното определяне на вечната ни участ ще стане след възкресението, т.е. след Страшния съд. Дотогава, намирайки се очакване, човек само предвкусва с душата си блаженството - тоест сладостта от прякото общение с Бога, или ада - тоест, съществуването отделно и извън Бога, който е извор на живота.
Виж също: Съвместими ли са кармата и прераждането с християнството
Виж също: Съвместими ли са кармата и прераждането с християнството
