С Дух истина (книга 3)
Излезе от печат третата книга (от поредицата "С дух и истина") на свещеник Александър Лашков. Както и в поредицата му "Пътят към храма" (кн. 1-3) отец Александър споделя опита си в Христа.В нашето време на Интернет и мобилни връзки, убедена съм, повечето от нас, които на теория вярваме в Христос, усещаме недостига от и глада по истинското свидетелстване за Христос. И може би усещаме нарастващ глад по Христос и по истинско и искрено благовестване за Него и на Него, именно защото нашите връзки, включая и общението ни с Христа, отдавна вече са предимно виртуални (каквато е и моята сега с вас), а не са живи и в този смисъл - реални.
Този глад по Христос и по липсата на Негови свидетели, които най-вече с живота си благовестват Господа, се умножава и поради друг факт: свидетели сме на фарисейски, морализаторски и пиетистки беседи и книги, които предимно бичуват нас - грешните. Те предимно ни осъждат и ни показват без любов и загриженост, а изкушавам се да си мисля - и не без задоволство, колко сме далеч от Христос, за разлика от този (тази), който така ни поучава и дори наставлява.
Все още е пресен споменът ми за една беседа на моя много млада, будна и интелигентна колега, която тя, в качеството си на водеща беседите в централен столичен храм, направи точно в навечерието на Великия пост. Присъстващите (с малки изключения) бяхме хора по-възрастни от нея. Тя, след като поднесе основно постни рецепти и правила, какъв точно трябва да бъде нашия пост, за да е угоден на Бога и да получим награда за нашето постене (!?), с приповдигнат тон и почти размахвайки палец започна да разпитва присъстващите, дали са способни да извършат тежките телесни подвизи на Великия пост. Повечето от хората се почувстваха виновни и започнаха да навеждат своите глави. Нелепостта на ситуацията още повече се засили от факта, че аз не бях подложена на подобен нейн разпит, защото тя не гледаше към мене, а само към останалите. И понеже присъстващите знаеха, че аз съм колега на тяхната лекторка, се почувстваха като друга категория хора – невежи и грешни. Твърде лесно и бързо осъждам съгрешаващите, но в случая с моята колега аз изпитах към нея смес от топлота, болка, състрадание и дори разбиране, защото и аз самата преди години, пък и сега не преставам да правя същата грешка: да осъждам, да бичувам, да не разбирам, с една дума – да нямам истинска любов към ближните ми, които като подобнострастни на менЕ хора имат своите лични слабости и грехове, препъвания и падения. Предполагам именно заради този мой недостатък, а най-вече заради неизказаната Божия милост, аз познавам и друг начин на проповед и свидетелстване за Христос – искрен, ненатрапчив, изпълнен със състрадание и дейна любов, която извира от и носи Христовата. Това видях и все още виждам (въпреки, че, честно казано, вече съм претръпнала и за съжаление го приемам като даденост!) в лицето на о. Александър Лашков. И това негово отношение към всички хора проличава в проповедите му, част от които са събрани в третата му книгата „С дух и истина”.
Читателите на книгата ще усетят и видят, как отец Александър заедно с тях е подобнострастен човек със своите човешки несъвършенства. Така неговите думи, че ние всички само гледаме след Христос, а не Го следваме на дело, влизат дълбоко в сърцата и ни събуждат, като ни рисуват истинската картина на нашето постоянно оставяне, забравяне и дори отричане от Христос. Тези слова обаче не ни отчайват, защото отец Александър не осъжда и не предписва рецепти. Той искрено сам с дело и със слово се опитва да следва Христос и така ни вдъхва увереност и вяра, че и ние с Христова помощ можем да бъдем възкресени от греховете си и да живеем с Христа всеки ден. Този живот за отец Александър не е демонстрация, парадиране и натрапване, а тихо, скромно и необходимо живеене и пребъдване в и с Христа.
Читателите на книгата ще усетят и видят, как отец Александър заедно с тях е подобнострастен човек със своите човешки несъвършенства. Така неговите думи, че ние всички само гледаме след Христос, а не Го следваме на дело, влизат дълбоко в сърцата и ни събуждат, като ни рисуват истинската картина на нашето постоянно оставяне, забравяне и дори отричане от Христос. Тези слова обаче не ни отчайват, защото отец Александър не осъжда и не предписва рецепти. Той искрено сам с дело и със слово се опитва да следва Христос и така ни вдъхва увереност и вяра, че и ние с Христова помощ можем да бъдем възкресени от греховете си и да живеем с Христа всеки ден. Този живот за отец Александър не е демонстрация, парадиране и натрапване, а тихо, скромно и необходимо живеене и пребъдване в и с Христа.
Привеждайки свидетелството за Христа чрез живота на светиите, отец Александър вместо великопостни рецепти и елементарни решения на трудни и дълбоки проблеми (като например как да възлюбим Христос повече от страстите си), ни дава и единственото лекарство и същевременно Лекар – вярата и доверието в Христос и най-вече честото приобщаване с тялото и кръвта Христови, със Самия Христос в светата Евхаристия в Църквата.
Дълбоко и искрено съзнавам, че моите думи са безсилни да предадат и опишат не наставническия, а приятелския подход на о. Александър към неговите многобройни духовни чада. Съзнавам също, че Вие, които не ме познавате, ще сметнете че идеализирам и дори гуруизирам отец Александър. Това обаче съвсем не е така най-малко защото го позвавам от цели 15 години, а най-вече защото той винаги е неподправено искрен и както и Вие ще забележите, откровено споделя дори със своите непознати читатели, своите слабости. Не бих могла да предам в пълнота красотата на неговата личност и свидетелство за Христос. Убедена съм, че това е така защото самата аз нямам любовта на о. Александър към Христа и ближните си. Затова, надявам се Вие, прочитайки неговата книга, да се докоснете и да бъдете докоснати от живия, реалния Христос, Христос, Който не дойде да призове праведници, а нас – нечистите, грешните и прокажените към покаяние (Лук. 5:32) и да ни възкреси, прослави и обожи като ни дари със Себе Си! Него желая на Вас и на себе си!
