Излязлата наскоро книга „Значението на Кръста Христов в Посланието на св. апостол Павел до галатяни” от свещеник д-р Теодор Стойчев (Варна) е всъщност неговият дисертационен труд. Той го подготви като завършек на своята докторантура в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, където се дипломира още през 2000 г. Дисертацията беше защитена пред Катедрата „Свещено Писание (Стар и Нов Завет), История на Църквата и Църковно право”, а след това (през юни 2008 г.) и пред Специализирания научен съвет по теология (богословие) на националната Висша атестационна комисия, вследствие на което му беше присъдена образователната и научна степен „доктор”. Самото съдържание на текста авторът съзнателно е запазил в неговия автентичен вид, така както е представен пред различните научни инстанции.
Изборът на заглавието е продиктувано от желанието на автора да погледне на Христовия Кръст в светлината на ранноцърковните полемики. Посланието до галатяни е едно от най-ранните писмени свидетелства на Христовата църква (писано ок. 50 г. сл. Хр., според едни изследователи, или малко по-късно, според други). То пресъздава сложен дебат, който касае принципното съществуване на християнството като такова: старозаветният закон ли да се спазва или да се следва Христос? Това е въпросът. Неговото решаване ще определи по-нататъшното съществуване на новата религиозна общност.
Именно в този сложен проблем „апостолът на народите”, както основателно бива наричан св. Павел, вмъква значимостта на Кръста Христос (съответно важността на смъртта на Господ Иисус) като основен аргумент срещу нуждата да се следва законът. Поставя Разпнатия срещу закона или по-скоро – вместо закона.
За по-широкото осветляване на въпроса авторът наред с конкретните сведения от Посланието до галатяни обръща подобаващо внимание на цялостното ап. Павлово богословие за Христовия кръст. При това той основава разсъжденията си не само върху новозаветните книги, но се обръща и към други писмени извори от периода 200 г. пр. Хр. – 200 г. сл. Хр. Това са неканонични книги и апокрифни съчинения, текстове от Кумран, съчиненията на Йосиф Флавий, както и места от танаическата литература. Всичко това помага да се види по-ясно, какво е било значението на закона и на Божията милост за евреите по времето, когато християнството се заражда.
С оглед на тези тематични кръгове книгата е разделена на три основни части: 1) Св. апостол Павел в светлината на юдейската литература от времето на втория храмов период. 2) Кръстът Христов в проповедта на св. апостол Павел. Общи насоки в учението на апостол Павел във връзка със спасението на човека чрез Иисус Христос. 3) Посланието на св. апостол Павел до галатяни. Разбира се, тук не се споменават подточките и заключението.
Всичко това дава основание да се погледне на Христовия кръст като на есхатологично-сотириологично събитие. За св. апостол Павел определено законът вече не е необходим, защото страданието на Христос-Месия го обезсмисля. Това е една напълно нова перспектива, нехарактерна за мисленето на евреите по времето, когато новото учение се налага. Христовото страдание възпълва недостига на закона. Последният не може да донесе това, което вече е настъпило с идването на Праведника, Помазаника-Христос-Месия. В Посланието до галатяни Христовиян кръст е основният аргумент срещу онези, които апостолът определя като смутители, т. е. тези, които искали успоредно с новото учение да се спазва и Мойсеевият закон.
Стойчев, Свещ. Теодор. Значението на Кръста Христов в Посланието на св. апостол Павел до галатяни. Библейска библиотека 4. София 2009, с. 278.
