Излезе поредната интересна монографията на доцент иконом д-р Теодор Стойчев. Тя е озаглавена „Бог, Който се яви в плът. Актуални проблеми на новозаветната христология“. Варненски свещеник и преподавател по Свещено Писание на Новия Завет в богословската специалност на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, авторът продължава да радва читателската публика с публикациите си по важни въпроси на православното християнско богословие, като обикновено се заема с едни от най-интересните, но и нелеки въпроси на Свещеното Писание на Новия Завет. Отец доцент Стойчев като православен богослов-библеист успява да даде ценни трактовки на теми, по които у нас малко се пише. Тъкмо затова е радостно, че той не се бои да се захваща с трудните въпроси на новозаветната наука.
В духа на съвременните библеистични традиции авторът се стреми да бъде в течение на най-новите тежнения в новозаветната библеистика, ползва много широка палитра от библеистични трудове, към които се отнася винаги критично и в крайна сметка дава своето обосновано мнение на изграден специалист. Настоящото му изследване, което е плод на дългогодишни проучвания, се занимава с основен за християнската вяра предмет: божествеността на Иисус Христос. Затова авторът се спира на важни текстове от Новия Завет, които тълкува задълбочено и умело, за да стигне до заключения, потвърждаващи двехилядолетната вероизповед на Църквата за божественото достойнство на Господ Иисус Христос.
Още едно доказателство, че авторът се е справил много добре със задачата, която си е поставил, е фактът, че двамата рецензенти проф. дтн Емил Трайчев Стоянов и доц. прот. д-р Павел Събев (които понастоящем са единствените други щатни хабилитирани специалисти в тази област) в представените мнения изразяватв положителен план задоволството си от научния резултат.
Според самия автор основното намерение на представенaта монография е да хвърли светлина върху изключително важен проблем от сферата на новозаветното богословие – за божествеността на Спасителя. Във връзка с това фокусът на анализа е върху ключови христологични новозаветни текстове, които доказват божественото достойнство на Господ Иисус.
В изложението си авторът се спира най-напред на двата основни корпуса новозаветни текстове – книгите на св. Йоан и посланията на св. Павел. Задълбочено и подробно се изследва как у тях въплътеният Син Божи, Господ Иисус Христос, е изобразен чрез божествени характеристики. Обозначението Син на Бога, разгледан в светлината на логосната христология, е напуснал обичайните хоризонтални смислови конотации и е мислен в единство с Бога като Отец. Той съучаства в сътворението на света, защото „всичко чрез Него стана“ – видимото и невидимото (Йоан 1:3; Кол. 1:16).
След това разглежда ценните свидетелства по темата на едни от най-ранните християнски автори: св. Климент Римски, автора на Пастира на Ерм и св. Игнатий Атиохийски. И от цялото това богатство на християнската книжнина от 1 и 2 век доц. ик. д-р Теодор Стойчев прави обоснованите си богословски изводи в областта на христологията спокойно и убедено, но без самоувереност, като оставя и на читателя да направи заключенията си и да избере своите предпочитания.
Научен редактор на книгата е проф. д-р Иван Ж. Димитров, а издател е Университетско издателство „Епископ Констанстин Преславски“, гр. Щумен. Обемът ѝ е 222 страници.
