Излезе от печат новият сборник за видния средновековен музикант, преподобния св. Йоан Кукузел – композитор, певец, педагог и реформатор. Изданието е озаглавено „Св. Йоан Кукузел – личност, творчество, епоха”. Съставители на сборника са чл.-кор. проф. Светлана Куюмджиева и доц. свещ. Иван Иванов, а редактори са Св. Куюмджиева, Ив. Иванов, проф. Стефан Хърков и проф. Юлиян Куюмджиев (Св. Йоан Кукузел – личност, творчество, епоха. София, 2020, 367 с. ISBN 978-954-07-5121-4).
През 1974 г. ЮНЕСКО предложи 1280 г. да се приеме за приблизителна рождена година на св. Йоан Кукузел, съответно през 2020 г. се навършиха 740 години от рождението му. Това стана и повод за оценка и преоценка на направеното по отношение на проблематиката, свързана с големия майстор, а оттам и с областта на православната музика изобщо, както и за набелязване на онова, което би следвало да бъде направено занапред.
По почин на Института за изследване на изкуствата при БАН, съвместно с Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Българската православна църква и с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, се подготвяше провеждането на международна научна конференция във връзка с годишнината на преп. Йоан Кукузел. Но заради ограниченията, наложени от ковид-пандемията, плановете на организационния комитет бяха редуцирани до издаване на сборник с най-новите открития на изтъкнати медиевисти от България и от чужбина във връзка с изследването на личността, творчеството и епохата на големия музикант.
Значимостта на този музикант е видна от това, че името „Кукузел“ не се забравя през изминалите почти седем века и половина. Напротив, то става нарицателно и се превръща в символ на висок творчески професионализъм в областта на църковната музика на Източното православие. Това се доказва от изключителната му популярност: почти всеки нотиран музикален ръкопис от началото на XIV до XIX в. включително съдържа негови творби.
Проблематиката, свързана с този необикновен музикант, е много обширна и комплексна. Тя не засяга само областта на музиката, но също на литургиката, богословието, филологията, изобразителните изкуства, общата история, палеогафията, изворознанието и археографията. Не засяга и само една народностна култура, защото дейността на св. Йоан Кукузел излиза извън тесните регионално-географски рамки и се вписва в голямото непреходно наследство, завещано ни от византийско-славянската цивилизация. Затова тази дейност е запазила стойността си до днес.
Личността на св. Йоан Кукузел и досега остава забулена от легендарност и мистерии. Живял и творил във Византия, той пребивава в нейни водещи духовни и културни центрове, в които през XIV-XV в. се е осъществявало най-тясно сътрудничеството между книжовници от различни народности. Безспорно такива центрове са Великата църква „Св. София“ в Константинопол и Великата лавра „Св. Атанасий“ на Атон. Св. Йоан Кукузел се очертава като ключова фигура в развитието на балканската православна музика във време на динамични промени в социално-политическо и в богослужебно-духовно отношение, когато се утвърждава новата доктрина на исихазма и новата редакция на Йерусалимския (ново-Саваитския) устав.
Проучванията върху творчеството на големия музикант показват, че в него се реактуализират творби, изпълнявани в предходното време, които той преосмисля в нов музикален стил съобразно новия редактиран Устав. Майсторът има безспорен принос в извеждането на източноправославната музика до един от нейните върхове. Следи от неговата творческа дейност се откриват във всички певчески книги: в Аколутиите-антологии, в Стихирара и Ирмология, в Калофонния стихирар и др.
Св. Йоан Кукузел живее на границата на две епохи. Гениалността му се проявява в „прочита“ на традицията в нейната дълбочина, богатство и многообразие, както и в това, че обобщава много от миналото й, като я извежда на равнище, съответно на нуждите на времето. Тези негови приноси се оказали градивни за векове напред. Той обогатява традицията толкова изкусно в композиционно и семантично отношение, че става пример за подражание на редица поколения, за които най-точното й съхранение остава заветна цел. Едновременно с налагането на музикалния репетоар по новоредактирания устав св. Йоан Кукузел активно участва и в утвърждаването на новата доктрина в духовния и в политическия живот – исихазма. Тази доктрина най-ярко се вижда в многобройните му териреми или „ангелски“ песни (още „песни без думи“), както и в евентуалните му връзки му с водещи исихастки дейци като Теолипт Филаделфийски, Ирина Агиопетрита/монахиня Евлогия, Григорий Палама и Филотей Кокин.
В историята на българската музика св. Йоан Кукузел заема особено място. Българският му произход е коментиран неведнъж и от български, и от чужди автори. Една от връзките за неговия принос в българската православна музика са песнопенията, означени като „български”. Голямата част от тях се появяват в ръкописи още по времето на св. Йоан Кукузел – преди и около средата на ХІV в., между 1340 и 1360 г. Интересно е да се знае, че почти всички автори на „български“ песнопения, всеки един от тях особено авторитетен, са от обкръжението на Майстора: Йоан Глики, негов предполагаем учител, Йоан Лампадарий Клада и Николай Кукума – негови съратници, Димитрий Докиан – негов предполагаем ученик. „Българските” песнопения, свързани с името на Кукузел, се откриват в ръкописи, произхождащи от различни места, писани по различно време и от различни книжовници. Тези песнопения могат да се разглеждат като една от областите, в които се контекстуализират връзките на св. Йоан Кукузел с България.
Новият сборник, посветен на св. Йоан Кукузел, представя както най-новите проучвания мърху личността, творчеството и епохата му, така и преосмислянето на редица по-рано поставени важни проблеми, свързани с тези тематики. Въведени са многобройни неизвестни или малко известни извори, съдържащи произведения на св. Йоан Кукузел. Подробно са представени едни от знаковите му творби: калофонни произведения, музикалната теория по колелото му, „Голямото исо на пападическото пеене“, „Свише пророци“, неговата значимост и популярност приживе като творец и певец, мястото му сред неговите съвременници и последователи, изворите, запечатали смяната на стария с новия Устав с представяне и на важни старобългарски ръкописи, знанието ни за видния музикант и през Новото време, документирано в печатната продукция на XIX и ХХ в., в документацията на Българския музикален съюз и в осмислянето на образа му в новата българска художествена литература. Всички статии са резултат от задълбочена музикална, археографска, извороведска, палеографска и текстологическа работа. Поставените комплексни въпроси в тях се отнасят не само конкретно до проблематика, свързана със св. Йоан Кукузел, но и до развитието на балканската православна музика чак до наши дни.
В заключение може да се подчертае, че всяко поколение разчита миналите послания по свой начин и по свой начин открива и осмисля мъдростта, духовността и красотата на отминалите времена. По свой начин ги интерпретира. Така, както те са били интерпретиани векове наред от нашите предшественици. Интерпретациите се променят, но личностите и произведенията в ръкописите като факт остават. Остава и предизвикателството да ги осмисляме отново и отново в контекста на новите постижения и открития. И да се учим от тях.
