Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (75 Votes)

All SaintsСветият свещеномъченик Исаак Хамаски живял през 14-15 век. Текстът на житието му се пази в арабски пергамент № 254, който се намира в Париж и датира от 15 век. Св. Исаак бил родом от района на Ханнак недалеч от днешния сирийски град Хама, откъдето идва и прозвището му. Според някои изследователи това била древна антийохийска епархия, чийто център е бил на мястото на съвременния християнски православен град Махарде в северозападната част на Сирия.

Като свещеник на Антиохийската църква, който открито и смело изповядвал вярата си в Иисус Христос, св. Исаак Хамаски бил заловен от мюсюлманите, за да попречат на проповедта му. Понеже той не спирал да проповядва и да учи, че Христос е Син Божи, че Той е истински Бог и че християнското вероизповедание е най-достойното и най-доброто измежду всички изповедания. Тъй като обаче св. Исаак бил уважаван от управниците, те започнали внимателно и кротко да го увещават, като едновременно с това го ласкаели и му обещавали големи суми пари, в случай че реши да отстъпи от своето мнение и от своята вяра. Той в отговор им казал: "О, маловерни и малоумни люде! Този свят заедно с благата, богатствата, гордостта и всичко, което е в него, е преходен и ще премине. Затова и моята свята вяра е скъпа и драгоценна за мене." След това той ги упрекнал и ги изобличил с много строги слова. Тогава съдиите, като разбрали, че той твърдо се придържа към православната вяра и че не слуша това, което те му казвали било чрез ласкателства, било чрез заплахи, го осъдили на смърт чрез обезглавяване. След това го извели извън пределите на град Хама до мястото, на което той приел мъченическата смърт. Тогава той ги помолил да му дадат време да се помоли.

Като се изправил и застанал на изток, св. Исаак се поклонил доземи, взел пръст от земята, причастил се и казал: "Господи Иисусе Христе, в Твое име аз приемем мъченичество. Затова приеми ме в този час като благоуханна жертва. В Твоите ръце предавам духа си". После той мъжествено и безстрашно навел главата си пред палача и му казал: "Удряй в името на моя Господ Иисус Христос".

Управниците били заповядали да съберат много дърва и да накладат огън. Тогава, щом палачът ударил с меча и го обезглавил, мюсюлманите взели светото му тяло и го захвърлили на кладата. Но Всехвалният Бог явил чрез Своята велика мощ едно голямо чудо в онзи час, като завалял проливен дъжд и градушка и заляли тялото на свети Исаак и стоящия там народ до такава степен, че се разбягали всички, които присъствали на мъченическата му кончина. Огънят изобщо не засегнал тялото на светеца. Тогава нашите братя, вярващи християни, дошли, взели неговото честно тяло и го погребали в свето място.

В ръкописа житието на светеца завършва с думите: "Затова да се помолим на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, както е утвърдил този свещеномъченик във вярата, да утвърди и нас заедно с него и с всички избрани светии и мъченици и да ни дарува място и дял в небесното царство по застъпничеството на нашата Покровителка Пресвета Богородица. Амин."

В памет на светеца е съставен обновен тропар на празника му по 2 гл., който гласи: "О, свещениче Божи Исаак, ти беше заловен, защото повярва в Господ Иисус Христос. И когато управниците се опитаха да те отклонят от твоята вяра, ти ги изобличи със строгите си слова, защитавайки твоя Христос. А когато ти подобно на Учителя си беше изведен извън градските стени, тогава те обезглавиха и като запалиха огън да те изгорят, Господ Бог изля дъжд, чрез който ороси твоето тяло. Тогава вярващите те взеха и те скриха в свето място."

Паметта на св. Исаак Хамаски се чества на 21 август.

Източник: "Забравените светии в антийохийската традиция" http://www.orthodox-saints.com/saint/saint_life.php?saint_id=612

Автор: архим. Тома Бийтар

Превод от арабски: Виктор Дора


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/u9kca 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние; по същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела; тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела; не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.
Св. Григорий Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.