Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (112 Votes)

All SaintsСветият свещеномъченик Исаак Хамаски е живял през 14-15 в. Текстът на житието му се пази в арабски пергамент №254, който се намира в Париж и датира от 15 в. Св. Исаак е бил родом от района на Ханнак недалеч от днешния сирийски гр. Хама, откъдето идва и прозвището му. Според някои изследователи, това е била древна епархия на Антиохийската църква, чийто център е бил на мястото на съвременния християнски православен гр. Махарде в северозападната част на Сирия.

Като свещеник на Антиохийската църква, който открито и смело е изповядвал вярата си в Иисус Христос, св. Исаак Хамаски е бил заловен от мюсюлманите, за да попречат на проповедта му. Понеже той не е спирал да проповядва и да учи, че Христос е Син Божи, че Той е истински Бог и че християнското вероизповедание е най-достойното и най-доброто измежду всички изповедания. Тъй като обаче св. Исаак е бил уважаван от управниците, те започват внимателно и кротко да го увещават, като едновременно с това го ласкаят и му обещават големи суми пари, в случай че реши да отстъпи от своето мнение и от своята вяра. Той в отговор им казва: „О, маловерни и малоумни люде! Този свят заедно с благата, богатствата, гордостта и всичко, което е в него, е преходен и ще премине. Затова и моята свята вяра е скъпа и скъпоценна за мене“. След което ги упреква и изобличава с много строги слова. Тогава съдиите, разбрали, че той твърдо се придържа към православната вяра и не слуша това, което му казвали било чрез ласкателства, било чрез заплахи, го осъждат на смърт чрез обезглавяване. След това го извеждат извън пределите на гр. Хама – до мястото, на което той ще приеме мъченическата смърт. Тогава той ги моли да му дадат време да се помоли.

Като се изправя и застава на изток, св. Исаак се покланя доземи, взема пръст от земята, причастява се и казва: „Господи Иисусе Христе, в Твое име аз приемем мъченичество. Затова приеми ме в този час като благоуханна жертва. В Твоите ръце предавам духа си“. После мъжествено и безстрашно навежда главата си пред палача и му казва: „Удряй в името на моя Господ Иисус Христос“.

А управниците били заповядали да съберат много дърва и да накладат огън. Тогава, щом палачът удря с меча и го обезглавява, мюсюлманите вземат светото му тяло и го захвърлят на кладата. В онзи час обаче Всехвалният Бог явява чрез Своята велика мощ едно голямо чудо: завалява проливен дъжд и градушка, и те заливат тялото на св. Исаак, заедно със стоящия там народ, до такава степен, че всички присъстващи на мъченическата му кончина се разбягват. Огънят изобщо не засяга тялото на светеца. Тогава нашите братя, вярващи християни, идват, вземат честнòто му тяло и го погребват в свято място.

В ръкописа житието на светеца завършва с думите: „Затова да се помолим на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, както е утвърдил този свещеномъченик във вярата, да утвърди и нас заедно с него и с всички избрани светци и мъченици и да ни дарува място и дял в Небесното царство, по застъпничеството на нашата Покровителка Пресвета Богородица. Амин“.

В памет на светеца е съставен обновен тропар на празника му по Гл. 2, който гласи: „О, свещениче Божи Исаак, ти беше заловен, защото повярва в Господа Иисуса Христа. И когато управниците се опитаха да те отклонят от твоята вяра, ти ги изобличи със строгите си слова, защитавайки твоя Христос. А когато ти, подобно на Учителя си, беше изведен извън градските стени, тогава те обезглавиха и като запалиха огън да те изгорят, Господ Бог изля дъжд, чрез който ороси твоето тяло. Тогава вярващите те взеха и те скриха в свято място“.

Паметта на св. Исаак Хамаски се чества на 21 август.

Превод от арабски: Виктор Дора

* Източник: Забравените светци в антиохийската традиция (http://www.orthodox-saints.com/saint/saint_life.php?saint_id=612).


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/u9kca 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж