Днес е Томина неделя. В този ден честваме отделно паметта на Христовия ученик апостол Тома. Не е известно защо е отделена тази неделя, веднага след неделята на Христовото Възкресение, за да се отбележи неговата памет. Може да се предположи, че самият факт на изтъкването на неговата личност в евангелския откъс от Йоан 20 глава, който се чете на вечерната в деня на Възкресението (тъй нареченото Второ Възкресение) на различни езици, е дало повод да се посвети на апостол Тома отделна неделя. Това е голяма чест за този апостол, макар че сред народа е доста разпространено отрицателното описание за него като „Тома неверни“.
В практиката си на преподавател по Свещено Писание на Новия Завет винаги съм се стремял да изтъкна пред слушащите, че апостол Тома не е проявил неверие, когато е заявил на останалите десетима апостоли (Юда вече е отпаднал, предал е Иисус Христос и се е обесил): „… ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам“ (Йоан 20:25). Той просто е съжалявал, че не е присъствал при първото явяване на възкръсналия Спасител и искал също да Го види с очите си, дори да Го попипа.
Това с попипването е малко пресилено, но и ние в обичайната си реч често пресилваме нещата, когато искаме да сме по-убедителни. Така или иначе цитираната заява на апостол Тома може спокойно да се възприеме като израз на неверие. Но когато прочетем в следващите стихове за явяването на Господа на осмия ден (т. е. Той е възкръснал в първия ден на седмицата, сега у нас – неделя, а се е явил пак след една седмица, в следващия по нашему неделен ден), вече в присъствието на Тома, и дори го подканил да си сложи пръста в дупките („раните“) от гвоздеите на ръцете Му, да сложи и ръката си в значително по-широката рана от копието, проболо ребрата Му, Тома реагира по съвсем друг начин. Няма го вече привидното неверие, не настоява да види и да пипне, а стъписан заявява възторженото: „Господ мой и Бог мой!“. И нищо повече от това. Къде му е неверието? Къде изчезва желанието му да се увери по пътя на личния опит?
Сърцеведецът Господ е знаел какъв ще е крайният резултат от гръмките приказки на Тома пред останалите ученици и затова избрал да им се яви отново, когато и Тома е там. И да даде урок на него, на другите ученици, които сигурно са били скандализирани от предишните претенции на Тома „да види и да пипне“, а и урок за всички нас от всички следващи векове и хилядолетия за истинността на Неговото възкресение.
Тома получава прошка за непремерените си претенции, защото пръв – доколкото можем да съдим по евангелските повествования – заявява вярата си в Иисус Христос като Бог. Други ученици са Го наричали Син Божи (ап. Петър в Мат. 16:16), Месия (ап. Андрей в Йоан 1:42), Син Божи и Цар Израилев (ап. Натанаил в Йоан 1:49), но единствен апостол Тома Го нарича Бог! Това не е реакция на невярващ човек, а е убеждение на дълбоко вярващ последовател.
Един от отличните древни тълкуватели на Евангелие според Йоан, св. Кирил Александрийски († 444 г.), отбелязва употребата на двете определения за Иисус Христос на гръцки език с член: ὁ κύριός μου καὶ ὁ θεός μου (Йоан 20:28). Това още повече засилва значението на тези две определения, защото Тома е убеден, че Иисус не е просто някакъв господ и някакъв бог, а че е единственият Господ и единственият Бог.
И няколко думи за определянето на самия апостол Тома от страна на евангелист Йоан с думите „наричан Близнак“. Правилно е да се пише с главна буква, защото това е всъщност лично име. Думата „тома“ на еврейски означава близнак. Тя е употребена на няколко места в Стария Завет именно с това значение – близнаци при хората или при животните (при онези от тях, които обикновено раждат по една рожба). При Тома това си е било личното му име. Но и четиримата евангелисти, макар да са ни оставили евангелията си на гръцки език, не превеждат името му с гръцкото съответствие Дидим(ос), съответно Δίδυμος, а го дават в еврейската му форма Тома. Само евангелист Йоан, когато посочва името на апостола Тома, добавя „наричан Близнак“. От шестте пъти, в които споменава името на апостола, евангелист Йоан три пъти след името Тома добавя определението „наричан Близнак“ (11:16; 20:24; 21:2).
Според византийския тълкувател Евтимий Зигавин вероятно Тома е имал брат близнак, за когото обаче нищо не се знае. Евангелските разкази свидетелстват само за този от близнаците, който е станал Христов ученик и апостол. Самото наблягане на гръцката форма на името показва, че сред гръцки говорещите християни този апостол е наричан с гръцкото съответствие на името Тома – Дидим. Така постъпва евангелист Йоан и в предаването на разговора на Иисус Христос с жената самарянка, която казва: „… зная, че ще дойде Месия, наричан Христос“ (Йоан 4:25). Понеже пише повествованието си за гръцки говорещи читатели и слушатели, евангелистът и в случая с името Месия го превежда с Христос (а Ориген дори сочи, че Акила, авторът на един от древните преводи на Стария Завет на гръцки, го предава със страдателното причастие „Помазаният“), както и при Тома го предава с Близнак.
Накрая и една бележка относно последното споменаване на апостол Тома в Евангелие според Йоан. При явяването на възкръсналия Христос на седемте апостоли, когато те ловят риба в Тивериадското (или Генисаретско) езеро, евангелистът ги изброява по интересен начин: на първо място споменава Петър, което е основателно (както личи от всички повествования), на второ място обаче някак неочаквано е сложил Тома, след това Натанаил (първи изповядал Иисус за Божи Син, Йоан 1:49), след това Зеведеевите синове (Яков и Йоан, евангелиста) и други двама без имената им. Според някои тълкуватели това подреждане на Тома на второ място е своеобразна реабилитация на този апостол, която евангелист Йоан прави чрез своето повествование.
А за нас остава да се поучим от неговата силна вяра и изповядването на Иисус за Господ и Бог, за да бъдем от онези блажени, „които не са видели и са повярвали“ (Йоан 20:29).
