Мобилно меню

4.8095238095238 1 1 1 1 1 Rating 4.81 (21 Votes)
Беседата на Иисус Христос със самарянката при Якововия кладенец e обект на много тълкувания и проповеди. В нея могат да се открият голям брой теми за богословски размисъл и за поучителни нравствени наставления. Същевременно тази беседа може да се разгледа в контекста на мисионерското служение: как Иисус Христос проповядва. При това тази Негова проповед не е предназначена за „загубените овци от дома Израилев” (Мат.15:25), а за езичници самаряни. Мисионерският поглед към беседата със самарянката е оправдан и от факта, че  този текст (Йоан 4:5-42) е предвиден за литургийно евнагелско четиво в Петата неделя след Пасха, именно в контекста на проповедта на Христовото учение сред „всички народи” (Мат. 28:20).

Евангелският разказ (Йоан 4:5-42)  ни разкрива подхода на Спасителя като проповедник. Достатъчно дългата беседа дава възможност да се проследи Неговия метод и логика при разкриване на Божественото Му учение, начинът му на общуване със събеседника и отношението към личността му.

В този случай събеседник на Учителя е една жена, езичница от Самария. Според законите и обичаите на онова време техният разговор не би могъл да се състои. Както отбелязва и евангелският текст – юдеите не общуват със самаряните (ст. 9), защото са  езичници. От друга страна, според юдейските закони е недопустимо мъж да се разговаря с жена на пътя, дори със собствената си съпруга. И също: по-добре да бъдат изгорени думите на Закона, отколкото жена да бъде научена на тях.

Коя е тази самарянка, която Богочовекът заговаря при Якововия кладенец в обедната горещина? В началото евангелският разказ не ни казва нищо за жената, освен че е от Самария и идва да си налее вода от извора. Но в течение на беседата постепенно се разкрива нейният образ.

Св. евангелист Йоан не описва външният й вид, който в случая няма никакво значение. За читателите става ясно, че тя познава законите и обичаите и е стъписана от факта, че чужденецът я заговаря (ст. 9). Същевременно самарянката показва самообладание и успява да поведе разговор с Иисус Христос. Тя се разкрива като умна жена, отворена за диалог (ст. 11). Има бърз и практичен ум („господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя” (ст. 15), умее да разсъждава и не се плаши от това. Тя се вълнува от духовни въпроси и показва познаване на Закона. Самарянката съумява да следва логиката в думите на Христос, да прави изводи. Сърцето й е отворено за думите на Учителя, който е прозрял  духовната й жажда.

Беседата, която те провеждат ни разкрива не само образът на жената, но и качествата на Богочовека като проповедник. Разговорът Му със самарянката започва бързо и стремително. Той я изненадва с думите Си „Дай ми да пия”(ст. 7). Жената е сигурна, че юдеинът при кладенеца ще я удостои само с надменно мълчание. Думите Му привличат веднага вниманието й. В тях няма високомерие и презрение към самарянката. Това сякаш са думи на жаден човек, който няма почерпало да си вземе вода от дълбокия кладенец. Този подход слисва жената – тя не очаква внимание и нормално отношение към себе си. Добронамереността на чужденеца я предразполагат за разговор. Христос започва беседата си с нещо съвсем конкретно и логично, напълно адекватно на ситуацията – в горещия ден човек е жаден, а не може да си извади вода. Този разговор преминава от конкретната случка – жаждата на пътника към духовната жажда, която терзае самарянката. В същото време жената слуша внимателно думите на проповедника, но остава подозрителна към Него. Във въпроса й – „Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец” (ст. 12) – се усеща и ирония, и надежда. Жената разбира, че този човек е необикновен, но не смее да Му се довери. Сякаш има нещо, което й пречи пълноценно да участва в разговора и да разбере посланието Му. Тя се чувства недостойна да говори с Него, страхува се, че ако разбере повече за нея, Той ще я осъди и презре заради събития от живота й. Затова тя се старае да запази дистанцията между тях. Христос разбира терзанията й и знае какво я спира. Той сякаш прекъсва досегашната беседа с думите: „иди повикай мъжа си и дойди тука” (ст. 16).

Жената Му отговаря прямо и често, но пестеливо, премълчавайки подробностите – „нямам мъж” (ст. 17). Вероятно личният й живот е обект на обсъждане и осъждане от страна на съгражданите й и затова тя изпитва неудобство и сега пред този Човек. Тя вижда, че Той е учен, че познава писанията и сигурно ще я укори, цитирайки й някой закон и правило. Но Иисус Христос не я осъжда, не я укорява. Напротив. Той сякаш иска да я успокои – „добре каза” (ст. 17), „това право си каза” (ст. 18). Сърцеведецът разбира, че бремето на укорите тежи върху тази жена, че тя се страхува да общува свободно, защото всеки момент очаква да бъде порицана и осъдена. Страх блокира естествените й духовни сили и Христос иска да премахне тази пречка пред пълноценната беседа. Богочовекът вижда у жената духовния стремеж и жажда, скрити дълбоко в нея. Освободена от бремето на страха и срама, жената възкликва: ”господине, виждам, че Ти си пророк” (ст. 19).  В тези думи прозира не само възхищение от прозорливостта на събеседника й, но и увереност в Неговата необикновеност. Макар да познава закона и обичаите, Той не се влияе от предразсъдъците, не укорява жената, не слага проблемите в личния й живот като пречка за пълноценното им общуване. С много такт, внимание и любов, Той премахва бариерата, която невидимо стои между тях.

След това беседата между Христос и самарянката продължава с още по-голяма динамика, на още по-високо ниво. Жената е освободена от страховете си, сега тя се осмелява да задава въпросите и повежда разговора в посоката, която я интересува. Ако в първата част Иисус Христос е активната страна – Той насочва разговора, то във втората инициативата е на самарянката. Тя задава въпроса, който я вълнува  – за поклонението на Бога. И отговорът на Спасителят – „Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и истина” (ст. 24) има универсално значение – той е за всички християни. Но този отговор има конкретно значение и за самата събеседничка на Христос в този момент - вярата не се изчерпва с ритуала, а с истинската синовна любов. Бог приема за поклонници тези, които с цялото си сърце и душа се стремят към Него. В самрянката Спасителят вижда този стремеж,  любов, смирение и дълбоко покаяние. Затова Той не я укорява за личния й живот, осъждането само би я затворило още повече и духовните й сили ще останат завинаги погребани под страха и несигурността. Любовта и добронамереността на Спасителя отварят сърцето на жената, за да може тя с ума и със сърцето си да открие в чужденеца край кладенеца очаквания Спасител – „зная,че ще дойде Месия, наричан Христос, когато Той дойде, всичко ще ни възвести” (ст. 25). И Иисус Христос открито й казва: „Аз съм, Който говоря с тебе” (ст.26). Такъв разговор Спасителят не успява да проведе с книжниците и фарисеите, с учените юдеи.

От казаното до тук не може да се направи извод, че Иисус Христос никога не укорява и не критикува никого. Неговият мисионерски подход винаги е съобразен с конкретните личности. Към книжниците и фарисеите Иисус Христос не пести укорите си - заради високомерието, самодоволството, заради сляпото следване на ритуала и закона, забравяйки най-важното: "правосъдие, милост и вяра" (Мат. 23:23). Духовното самодоволство и липса на покаяние пречи на духовното израстване на личността. Затова и Христос е непримирим към тази духовна закостенялост, която прави фарисеите слепи и глухи за делата и думите на Спасителя. А измъчената от грижи и работа самарянка се оказва достойна събеседничка на Божествения Учител заради честното си и съкрушено сърце. Тя не само приема Негово учение, но то става в нея „извор с вода, която тече в живот вечен” (ст. 14).

Разгледаният евангелски разказ представя един възможен мисионерски подход, разкрит от Иисус Христос. Той е актуален и днес заради важността на въпроса за църковната мисия.  В богословските среди у нас се появяват концепции и принципни постановки за мисионерския подход в съвременното общество. Но всички  те остават безжизнени и бездушни ако са отделени от примера на Христос. Именно в личността на Спасителя може да се открият най-успешните мисионерски принципи и начини на действие.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9y 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.

Св. Тихон от Воронеж
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.