Урокът-презентация „Рождество Христово” е предназначен за ученици от средния и горен гимназиален курс, както и за прицърковните училища. През погледа на древните иконописци, изобразили раждането на Спасителя, учениците ще се запознаят с основните рождественски събития, с техния смисъл и връзка с цялостното дело на спасението. Разгледани са всички детайли на класическата икона на Рождество Христово, съотнесени към най-важните евангелски и богослужебни текстове. Основната цел е децата да добият представа за динамиката на това чудесно събитие - така, както е отразена в празничните песнопения: Светът, който тъне в грях, не намира място да приюти Спасителя си, но в същото време цялото творение ликува и Му принася своите дарове. Човечеството също Му предоставя най-красивия си плод - пречистата Богородица.
Презентацията е достъпна на в SlideShare тук, за да я източите използвайте "clip slide" бутона в горния десен ъгъл.
Слайд 1. Заглавие на урока „Рождество Христово”
Слайд 2. Иконата разказва
Показани са две икони, които представят Рождество Христово според православния иконографски канон – с централните фигури на св. Богородица и Младенеца във Витлеемската пещера, и фигурата на Йосиф встрани от тях. Иконите са с много детайли, персонажи и сцени – децата трябва да забележат, че те имат общ иконографски тип.
Слайд 3. Въпроси – какво се случва, къде, колко са изографисаните образи, кои са те?
Учителят поставя тези въпроси на учениците с цел да съсредоточи вниманието им върху иконата, да ги накара да забележат повече детайли, за да могат след това да работят върху конкретното послание на всеки елемент. Очаква се децата най-общо да отговорят съобразно предварителните си знания за евангелското събитие: изобразено е раждането на Христос, във Витлеемската пещера, и да разпознаят главните персонажи: св. Богородица, Иисус Христос, Йосиф и ангелите.
Слайд 4. Яслите
Това е централният елемент от иконата с фигурите на св. Богородица и Младенеца, повит в яслите. Прочита се евангелският откъс от Лука 2:7, където е казано защо Христос се ражда в ясли, приютен при животните, а не в дома на хората. Вниманието на децата са насочва и към символичното значение на този факт: светът като че не посреща дружелюбно Небесния Гост, не го счита за свой, още в самото начало на земния Си път Христос не е приет радушно от обществото и този конфликт ще наблюдаваме през целия Му живот чак до Разпятието и Възкресението Му. Разговорът може да се насочи и към въпроса, защо Христос избира образа на нищия, на дете от бедно семейство, а не решава да се роди в царски палат, както би подхождало на Цар.
Слайд 5. Пещерата
Този слайд е обобщение на предходния разговор. Яслите на Христос се изобразяват винаги в тъмна пещера, която символизира света, помрачен от греха. Това внушение се допълва и от образите на вола и ослето, според пророчеството на Исайя: Волът познава стопанина си, и оселът – яслите на господаря си, а Израил Ме не познава. Моят народ не разбира. Ако е необходимо, учителят може да обясни в какво се изразяват старозаветните пророчества: те подготвят израелския народ да познае Спасителя, когато Той се роди сред тях. А някои пророчества, като това на пророк Исайя, имат съвсем конкретно месианско (свързано с Месията) съдържание.
Слайд 6. Божията майка
Божията майка е централният образ в иконата. Нейната фигура излъчва спокойствие, тишина – иконописецът създава внушението за безболезнено, благодатно раждане, каквото е описано в църковното предание. Ако са разглеждали и други икони, учениците може да отговорят на въпроса, какво символизират цветовете на дрехите на Божията майка – синьо и червено? На изображението на този слайд св. Богородица е в син хитон, което символизира нейното човечество. Обикновено той винаги е долната дреха, а на повечето икони върху него е наметнато червено наметало (разгледайте изображенията на Богородица от другите икони). Червеният цвят символизира Божествената благодат, с която се е облякла Божията майка. Христос обикновено се рисува обратно: с червен хитон и синя горна дреха като символ на това, че Божеството е приело човешката природа.
Слайд 7. Праведният Йосиф
В православния иконографски канон за Рождество липсва сцената на св. семейство – праведният Йосиф винаги е изобразяван встрани от централните фигури на Богородица и Младенеца, за да се подчертае, че не той е бащата на Иисус Христос. Интересен детайл, който присъства на византийските икони е фигурата на старец, който се подпира на крива тояжка и разговаря с умисления Йосиф. Според светоотеческото тълкувание това е помисълът, който внушава на Йосиф съмнения в девството на св. Богородица, а тоягата, на която се опира дяволът във всичките си намерения, е лъжата.
Децата се приканват да разгледат образа на Йосиф и да отговорят на въпроса, как изглежда той в тази сцена? Умислен, притеснен, честното му сърце не може да намери логичен отговор на случващото се.
Слайд 8. Пастирите
Пастирите са представители на онези израилтяни, които познават в Иисус Христос обещания Месия и Спасител, за който пророкуват старозаветните пророци, и веднага повярват в Него. Техните фигури са много динамични – изразяват потрес, вълнение, изнеда от това, което им благовести Ангелът. Тези чувства са естествена човешка реакция на Божественото откровение и не стават пречка за вярата им в Христос.
Слайд 9. Поклонението на мъдреците
Това е една от най-известните сцени, съпровождащи Рождество Христово. На иконите се изобразяват трима мъдреци, въпреки че евангелският текст не посочва колко са били те. Известен е само броят на даровете, които те поднасят на Христос – три. Те са представители на мъдрите, учени хора на онази епоха, чието знание ги води до Източника на всяко познание – Христос. Когато сърцето е чисто и жаждата за знание е движена от любов към истината, то тя ще отведе човека до естествено богопоклонение. На иконата мъдреците са изобразени като младеж, мъж на средна възраст и старец, за да се подчертае, че Христос просвещава всички хора, независимо от възрастта им. Символиката на даровете: златото като символ на царската власт, ливан като на Бог, защото тамянът се използвал при каденето, и смирна като на човек, защото с нея древните помазвали тялото на починалия, за да се съхрани.
Слайд 10. Славословието на ангелите
Ангелите са разделени в две групи: едните гледат нагоре, защото славословят Бога, а другите надолу, защото благовестят на хората. Такова е и съдържанието на ангелската рождественска песен: Слава във висините Богу, и на земята мир, между хората благоволение.
Слайд 11. Първата баня
Сцената на първата баня присъства в повечето древни икони, въпреки че за нея не се споменава в евангелския текст. Тя е описана в някои древни апокрифни текстове като евангелието на Яков и други. Жената, която къпе Младенеца, според преданието се казвало Саломе и била родственица на Мария. Тя била повикана от Йосиф, за да помага при раждането на Иисус, но св. Богородица нямала нужда от помощ, защото родила сама, благодатно и безболезнено и раждането на Иисус било тайнство.
Слайд 12. Кондак на св. Роман Сладкопевец
Кондакът е една от най-популярните църковни рождественски песни. Тя е кратко описание на рождественското чудо с акцент върху съчетаването на противоположностите: Девицата ражда, Непрестъпният е приютен в пещера, ангели и човеци славят Бога заедно, звездата пътешества, Предвечният Бог стана Младенец. И всичко това Бог върши „заради нас” – „заради нас се роди Младенец”.
Слайд 13. Роди ни се Спасител, предвечният Бог
Разказът на рождественската икона, както и кондакът на св. Роман Сладкопевец ни показват, как цялото творение е съпричастно на Раждането на Христос. И тук също имаме „противоречие” – ако в началото виждаме, как „светът, който е в грях” не намира подслон за Божествения Младенец, в същото време виждаме, как цялото творение ликува за случилото се Чудо – Младенец ни се роди, предвечният Бог. Такова ще бъде отношението към Христос и занапред – по време на земния Му живот, както и след основаването на Неговата църква до наши дни. Има хора, чиито сърца са помрачени от греха и те остават глухи и слепи за Христовата личност и проповед. Но има и други, които разпознават в Христос гласа на своя Създател и Го последват.
Следването на Христос винаги е свързано с откриване към ближния и към Бога. Това виждаме и в евангелския разказ за Рождество, в иконата и песнопенията: всеки дава на Христос нещо от себе си: Ангелите – химн, мъдреците – дарове, пастирите – свидетелството на чудото, земята – пещерата, пустинята – яслата. Църковното песнопение завършва с кулминацията, че ние хората, също даваме на Бога най-хубавото, което имаме – пресвятата и непорочна Божия майка, като най-красивият плод на човечеството. От нейното пречисто и свято тяло Божият Син прие плът и стана Един от нас. „И словото стана плът и живя между нас, пълно с благодат и истина...” (Йоан 1:14)
