Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (51 Votes)
Неделното евангелско четиво за срещата на Иисус Христос с хананейката поразява читателя с яркия образ на жената -езичничка, умоляваща Христос да изцели дъщеря й, която страдала от бяс. Читателите са смутени от тежките, дори груби думи, които Спасителят отправя към страдащата жена: не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата. Въпреки това хананейката не губи вяра и продължава да умолява: да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им. Отговорът й предизвиква възхищението на Христос: о, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти!

Срещата е описана от двама евангелисти – Матей (15:21-28) и Марк (7:24-30).

Много проповеди и тълкувания са посветени на образа на хананейката и на примера й за непоколебима вяра и дълбоко смирение. Но този евангелски разказ може да се погледне и от друг ъгъл, да го наречем педагогически, който разкрива пред нас качествата на Иисус Христос като Учител.

На много места в евангелията се разкриват педагогическите похвати на Спасителя - Той представя не само Своето учение, но и дава пример, как трябва то да се проповядва; въвежда Своите ученици в тайните на Божието царство, но и ги учи как те да бъдат негови проповедници, когато настъпи времето за това. Евангелският разказ за жената-хананейка ни дава един такъв поглед върху начина, по който Христос общува с учениците; разкрива ни как Той ги учи, как ги наставлява, без да прилага насилие върху техните умове и сърца, без да е дидактичен, като им помага те сами да открият истината.

Това евангелско четиво разказва за среща, станала далеч от Юдея, в „страните Тирска и Сидонска” (Мат. 15:21), където Христос и учениците Му намират убежище от гнева на юдеите, които „търсеха да Го убият” (Йоан 7:1). Причината за това е Неговата проповед за Небесния хляб. Думите на Христос: ”Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света” (Йоан 6:51) се оказват „тежки думи” (ср. Йоан 6:60) дори за някои от учениците, които Го напускат (Йоан 6:66).

Иисус Христос си навлича гнева и на някои книжници и фарисеи, дошли от Йерусалим (Марк 7:1). Спорът с тях е за лицемерното спазване на заповедите. Той ги обвинява пряко: „отменяте заповедта Божия, за да спазите вашето предание (Марк 7:9). Спасителят и учениците напускат Юдея и Галилея, стигайки чак до езическите земи на Финикия (крайбрежието на днешния Южен Ливан - б. р.).

В краткия евангелски разказ пред нас се разкриват образите на трима герои, участващи в тази среща: Христос, хананейката и учениците.

Учителят и апостолите са  преследвани от виковете на хананейката (евангелист Марк изрично отбелязва, че жената е „езичница”, ст. 26), която моли за милост, за изцеление на дъщеря й. Христос мълчи и сякаш не я чува. Когато Йерихонският слепец (от евангелското четиво на миналата неделя - Лука 18:35-43) вика: „Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме”, Спасителят веднага иска да го доведат при Него. Тук Той мълчи. Учениците са стреснати, ужасени, потресени от поведението на жената и озадачени от мълчанието на Учителя си.

Христос използва срещата с хананейката не само, за да помогне на изстрадалата жена, но и да разкрие нещо важно пред учениците Си. Спасителят е чул страдащата майка още при първия й вик. Като всезнаещ Бог и Сърцеведец Той е знаел за страданието й и преди това. Христос мълчи заради учениците. В тази случка те са главните действащи лица. Пред тях се разкрива нещо, което, ако им беше казал направо, те нямаше да приемат: че и езичниците са достойни да приемат Месия! Затова Учителят им го демонстрира (казано на езика на педагогиката). Апостолите принадлежат към юдейския народ, те са възпитани в Закона, робуват на втълпените им предразсъдъци и изпитват презрение и недоверие към езичниците. Христос не ги поучава, не ги упреква, не се опитва да ги промени изведнъж, без те да са осъзнали нуждата от промяна на мисленето си. Той им разкрива конкретен образ – на една жена-езичничка.

Хананейката вика и моли, а Христос мълчи. Мълчанието Му е като безмълвен въпрос към апостолите: да остана ли глух за молбите на езичничката, която не е от избрания от Бога народ? Заслужава ли милост?

А жената не губи надежда в състраданието на Месия, нарича го „Сине Давидов”, признава Го за очаквания Спасител, кланя Му се и търси помощ. Накрая учениците са сломени и молят Учителя си да й помогне. Тежки са думите, които Той отправя към страдащата жена: не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата. Но всъщност тези думи са отправени към учениците, понеже ги препращат към спора с юдеите, с книжниците и фарисеите, заради които са се отдалечили чак в езическите земи. Учените юдеи не признават Иисус Христос за Хляба на живота, чедата не искат предложения им хляб, а ето, тази езичничка моли за него. "Да й дам ли, като не е от чедата?" - сякаш пита Учителят апостолите. В думите Му има и горчива ирония: избраните, за които е хлябът, не го искат, отхвърлят дара, а тази, презряната езичничка, моли за него. Думите й поразяват още повече учениците: да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им.

Пред очите на учениците се разкрива образът на жената: силна в мъката си, смела в непоколебимата си вяра, изключително смирение, пълно доверие в божествената сила на Учителя и неговото милосърдие. Христос изпитва вярата на ханаейката, нейното смирение, но това не е самоцелно. Той е сигурен в нейните качества. Той иска да ги разкрие пред учениците. Да ги противопостави на богоизбраните юдеи. От едната страна е жената - слаба, уморена, изтерзана от грижи и страдание, но с безрезервна вяра в Спасителя, която на думите Му отговаря с „да, Господи”. И от другата страна – познаващите Закона юдеи, избраните чеда (Марк 7:27), подготвените да приемат Месия, които обаче се опитват да вкарат Христос в своите рамки, виждания и очаквания за Сина Давидов. И затова не могат да Го приемат, затова Го гонят и искат да Го убият. Жената приема Христос, приема изпитанията Му, приема думите Му; юдеите, от друга страна, Го намразват, защото не се вписва в техните представи за очаквания Спасител.

Евангелският разказ завършва с изцелението на дъщерята на ханаейката, но явно проповедта на Христос в тези земи не се е ограничила само с този случай, защото евангелист Марк разказва, че „живеещите около Тир и Сидон, като чуха, какво Той вършеше, дойдоха при Него в голямо множество” (Марк 3:8).

В същото време в съзнанието на учениците е посята идеята за универсалността на учението на Учителя им, че Той е дошъл за всички хора, не само за „изгубените овци от дома Израилев” (Мат. 15:24). Христос не бърза, не притиска призованите от него ученици, но стъпка  по стъпка ги превръща от ученици в апостоли на Божието царство.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wp 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин