Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (27 Votes)

analipsis_1.jpgУрокът е предназначен за ученици в средния гимназиален курс. Изграден е върху основната идея за Възнасянето на Христос като заключителен етап от Христовото дело на земята за спасението на хората. Децата ще разберат, защо е било необходимо Христос да се раздели с учениците Си и да се възнесе, защо не се възнася веднага след Възкресението, а остава с апостолите 40 дни, къде отива и какво се променя за човека с Неговото възнесение. В процеса на работа децата ще работят с евангелския текст за празника и със Символа на вярата. Наситеният с догматично съдържание празник е представен в достъпен вид, но предполага базови познания за християнското учение. Използвани са знания от предишни уроци от поредицата на Двери „В помощ на учителя по вероучение“ за грехопадението на първите хора, благата вест за въплъщението на Бог Слово и други. Възнесение се явява венецът на Христовото дело и отваря за човечеството небесата, които до този момент са затворени за него. Въпреки че на пръв поглед изглежда, че Христос се разделя с хората, в края на урока децата ще разберат, че Възнесението съединява хората с Бога по един съвсем нов и небивал дотогава начин. Презентацията е достъпна на в SlideShare тук, за да я източите използвайте „clip slide“ бутона в горния десен ъгъл.

Слайд 1

Заглавие на урока: Възнесение Христово

Слайд 2

Спасовден

Поставя се основният въпрос, на който децата трябва да отговорят в края на урока. Защо Възнесение Христово се нарича още Спасовден? Той се празнува винаги в четвъртък, 40 дни след Великден. През тези 40 дни християните в древността са се поздравявали с великденския поздрав „Христос воскресе“.

Слайд 3

Преди Възнесението

Вниманието на учениците е насочено върху дните преди Възнесението. С помощта на учителя децата трябва да разберат защо Христос се възнася след 40 дни, а не например веднага след Възкресението. Прочита се текстът от Деяния апостолски (1:1-9), като се обръща внимание на думите: „като даде заповеди на апостолите“, „представи се жив след Своето страдание с много доказателства“, „говореше им за Царството Божие“, „обещава им Светия Дух“, „идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари“ (Марк 16:15). Било е необходимо време след Възкресението, за да се уверят апостолите, че Христос наистина е възкръснал с тялото Си, а не е привидение, т. е. безплътен дух („и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал“; Марк 16:14). Той ги подготвя за проповед в целия свят, разкрива им тайните на Божието царство. Не случайно апостолите Го питат дали, когато се възнесе, ще възстанови царството на Израил. Те все още не разбират духовния смисъл на Царството Божие и мислят, че Христос все пак ще основе Свое земно царство. Човек със собствени сили не може да разбере тайните на Царството Божие – дори да му бъде говорено за тях от добри учители, те остават скрити, забулени в полумрака на ума. След изтичането на тези 40 дни, непосредствено преди Възнесението Му, учениците вече имат зрелостта да разберат в какво се състои спасението на човека, защо е дошъл Христос и защо ще се възнесе: „Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията“ (Лука 24:45). Христос ни дава да разберем Писанието, а комуто не е дадено, няма да проникне в дълбочината на Св. Писание, каквито и учители да има. Затова ние вярваме на тълкуванието на Писанията, което правят светците на Църквата, св. отци, защото те са имали Светия Дух, Който им е давал да разбират Евангелието. В същото време знаем, че дори и най-правилното обяснение на евангелските думи и събития може да остане мъртво в сърцата ни, ако Господ не „отвори ума“ на търсещите Го.

Може да се спомене и за символичния характер на числото 40 в Библията – 40 години Мойсей води евреите през пустинята, Богородица отвежда Христос на 40-я ден в храма, Христос пости 40 дни и т. н. С 40 се обозначава някакъв преходен период: евреите преминават от робството в Египет към обещаната им Земя; Богородица представя своя Син на Бога, предавайки Го на служение; Христос пости 40 дни, за да започне своята проповед между хората. Така и сега, преди Възнесението на Христос, са били нужни 40 дни, за да могат учениците Му да възприемат Възнасянето Му и да станат способни да приемат Светия Дух.

Слайд 4

Възнасянето на Христос като раздяла

Всяка раздяла причинява скръб, особено, когато разделящите се се обичат. Учениците трябва да отговорят на въпроса, какви чувства вълнуват апостолите, според иконата на празника. Фигурите излъчват драматизъм – те гледат нагоре, протягат ръце към Христос. Чувства на изненада, потрес, желание да Го последват, за да не се разделят. Само фигурата на св. Богородица излъчва пълно спокойствие. Тя гледа напред – символ е на утвърдената във вярата си Църква.

Слайд 5

Евангелски текст: Лука 24: 45-53

Този евангелски текст се предлага на учениците за самостоятелна работа. Целта е да се вгледат задълбочено в повествуванието и да открият антитезите, които разкриват характера на Възнесение Христово като гранично събитие. Христос трябваше да пострада и да възкръсне, досега историята на спасението бе ограничена в Йерусалим, а сега Христос им дава заповед да отидат и да проповядват по целия свят и на всички народи, възнасянето на Христос не означава самота за апостолите – Той им обещава Утешителя, Светия Дух, в който те ще станат едно с Христос.

Слайд 6

Възнасянето на Христос като спасение

С помощта на следващите слайдове учениците трябва да отговорят на въпроса, защо според тях Христос трябваше да напусне учениците Си, след като ги е обичал и те също са Го обичали. Любовта не разделя, а съединява. Те могат да дадат различни отговори, преди учителят да премине към следващите слайдове.

Слайд 7

Символ на вярата

Символът на вярата е кратък текст, който съдържа най-важните истини на християнската вяра. Те са така свързани помежду си, че без всяка една от тях, всички останали се променят и дори обезсмислят. Сред тези най-важни събития, за които говори Символът на вярата, е и Възнесението на Христос. „И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца“. Тук учениците трябва да разберат къде отива Христос. Бог Отец не стои на едно определено място, което да има лява и дясна страна. Следователно „отдясно на Отца“ се разбира символично. Какъв е символът на „дясната страна“. Най-почетното място на трапезата е отдясно на домакина. Отдясно слагат най-важния гост. В Евангелието дясното символизира Божието благословение, както е в притчата за овцете и козите в Мат. 22:33-35.

Но възниква логичният въпрос: нали Христос е Самият Бог, подхожда ли Му сравнението да заеме почетното място след Отца? На това място в достъпен за възрастта на децата вид трябва да се обясни основната догматична истина, че Христос като Бог, Който е винаги и навсякъде без промяна, дори по време на земния Си живот не напуска небето. Светата Троица не може да се раздели, защото Отец, Син и Светият Дух са един Бог, Който никога не се променя. Затова сега Христос се възнася със Своята човешка природа, с нашето човешко тяло, но възкръснало и обновено. „Застава отдясно на Отца“, означава, че цялото човечество получава немислима до този момент почит – нито ангелите, нито серафимите и херувимите са „отдясно на Отца“. Когато Христос се възнася на небето, всяка пропаст между човека и Бога изчезва, всяка преграда вече рухва. Никое друго учение не поставя човека на толкова високо място в творението – редом до Твореца, както християнството.

Слайд 8

Отвореното небе

За да разберем, в какво се изразява „възлизането на небесата“, трябва да се върнем към по-стари уроци, в които говорихме за греха на първите хора Адам и Ева. След грехопадението, те са изгонени от Рая, а на неговите порти е поставен ангел, който да не им позволи да се върнат вътре. Това означава, че те стават смъртни, ограничени, отделени от Бога и грехът владее над тях. Да си припомним и „кожените дрехи“, с които Бог ги облича, когато напускат рая. Тези дрехи символизират огрубяването на човешкото тяло, което става нечуствително за благодатта.

Христос отново отваря небесата за човека, когато се възнася там с нашите човешки тяло и душа. Но човешкото тяло е вече одухотворено. Да си припомним какви свойства притежава Тялото на Христос след Възкресението – преминава през врати, придвижва се в пространството, като в същото време остава истински материално тяло, а не безплътен дух. Човекът сяда отдясно на Бога. Това прави възможно изпращането на Светия Дух – не като някакъв заместител на Христос и учител, външен на хората. Светият Дух ще може да живее вътре в човека, да одухотворява сърцето му и го води към познаване на Бога, тъй като човешката природа вече е издигната чак до Бога и може да бъде обожена.

Слайд 9

„И Аз съм с вас до свършека на света“

Христос обещава да бъде с вярващите в Него до края на света не образно, като им помага от разстояние, „от небето“, а като бъде реално с тях в Своята Църква. Църквата е наречена Тяло Христово, а ние – негови членове, защото, когато се причастяваме с Христовите тайни, ние ставаме едно с Христос, а по този начин и едно помежду си. При това без всеки да престава да бъде този, който е.

Слайд 10

Христос – новият Адам

Това е обобщението на урока. Въз основа на всичко казано дотук, учениците трябва да са в състояние на отговорят на двата въпроса: какво губят хората при грехопадението на Адам и Ева и какво получават чрез Хриството дело.

Чрез грехопадението хората са изгонени от Рая, губят вечния живот, стават смъртни, в живота влизат болката, недостигът, болестите, човешката природа е ранена от греха и няма сила да го победи, грехът започва да владее над желанията и волята им.

Чрез Христовото дело човек не само си връща това, което е загубил в Рая, но е издигнат и много по-високо, „отдясно на Бога“, като му е подчинено цялото творение. Смъртта е победена и няма власт над човека, причастен на Христос. Грехът няма власт над човека, който с Божията благодат може да го победи. Човек възстановява хармонията в себе си и познава Бога лице в Лице.

Обобщението на учителя за празника е, че Възнесението на Христос не е раздяла на хората с Богочовека, а последна стъпка към пълното единение на човека и Бога. Затова той се нарича също Спасовден, т. е. деня, в който нашият Спасител се възнася на небето и завършва делото на човешкото спасение.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kuw8 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст