Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (41 Votes)
Picture1.jpg„Великият пост – време на подвиг” е темата на урока, предназначен за деца от 5-8 клас. Занятието обхваща първите пет седмици от Великия пост – от Неделя на Православието до Неделята на св. Мария Египетска. Урокът е част от по-широк модул, който представя целия постен Триод от Неделята на митаря и фарисея до Пасха. Периодът на Великия пост е толкова наситен с теми и послания, че е много трудно те да бъдат представени обобщено пред аудитория, която все още няма достатъчно познания по тези въпроси. Освен това, темите от периода на Великия пост са тясно свързани с православното богослужение, а учениците от общообразователните (а и от прицърковните) училища все още нямат познания и опит от великопостното богослужение.  За нуждите на урока е избрана една от темите  – за подвига - която се проследява във всички седмици на поста, така че децата да получат представа за връзката между великопостните седмици и да разберат посланието, което Църквата изпраща чрез тях. Като водещ мотив е изведена темата за подвига, тъй като е близка на детския манталитет. Учениците в тази възраст са запленени от образите на ярки герои, на които искат да подражават. Темата за подвига и героизма им е близка и вдъхновяваща за тях. Затова пред учениците ще се разкрият образите на ярки духовни герои – светци – които Църквата представя в богослужението на Великия пост. Чрез образите на тези светци учениците ще се запознаят със същността на великопостния подвиг като подвиг на духа и ще открият реализацията му във всеки от неделните образи.  Те ще разкрият пред децата възможността всеки човек да полага усилия и да побеждава греховете си в желанието да достигне Бога.

Слайд-презентацията позволява на преподавателя да онагледи дадения урок. Тя осигурява основата на заниманието. Според възрастта на учениците и нивото на техните познания, учителят би могъл да разшири и задълбочи новите знания по темата. 
 
Презентацията е достъпна на в SlideShare тук, за да я източите използвайте "clip slide" бутона в горния десен ъгъл.
 


Слайд 1

Заглавие на урока „Великият пост – време на подвиг” и мото от песнопенията на Постния триод:
 
"Възсия пролетта на Поста,
разцъфтя цветът на покаянието
.
Нека се очистим, братя, от всяко зло
и да възпеем Подателя на Светлината:
"Слава Тебе, Единствен Човеколюбче!"

 

1.gifСлайд 2
Човекът и подвигът

Учителят въвежда децата в темата за подвига на човека. Целта е в разговор те да откроят запомнящи се образи на герои – от историята, литературата или съвремието ни и да разсъждават върху същността на подвига.

Въпросът, на който трябва да отговорят, е кога човек извършва подвиг? Когато преодолее себе си (своя егоизъм, страх, интерес) заради ближните си. „Никой няма по-голяма любов от тази да положи душата си за своите приятели” (Йоан 13:15). И така да стигнат до идеята за саможертвата, която е висша проява на любовта към другите хора.

Всяко време има своите герои, споменът за които живее у бъдещите поколения. Всяка епоха има свои идеали и според тях издига за подражание едни или други герои. В античността героите се борят с митични зверове, титани и богове. Те изразяват идеала на силата. Във време на войни и големи конфликти героите са воини, защитаващи семействата и родината си и т.н.

Църквата също има своите герои и за тях и техния подвиг ще говорим в този урок.

1_70.jpgСлайд 3
Подвигът на духа

С особена почит хората се отнасят към онези герои, чийто духовен труд е дал богат плод за цялото общество. От примера на св. братя Кирил и Методий и преп. Паисий Хилендарски децата трябва да разберат същността на духовния подвиг: той носи на хората познание, вдъхва вяра и надежда за бъдещето и обновява живота. (Ако продължителността на урока позволява децата може да отговорят на въпроса как св. братя и преп. Паисий са обновили живота на своите съвременници и защо извършеното от тях е вдъхновявало хората).

Слайд 4
Венецът на наградата

Думите на апостол Павел от неговото първо послание до Коринтяни се използват за илюстрация на основната идея, на която е подчинен целият урок: великият пост като подвиг, като стъпка по пътя на човека към нетленната награда, която е живот с Бога. Може де се разкаже откъде идва сравнението на св. ап. Павел – венците-награда, които получавали победителите в олимпийските игри. Чрез сравнението на апостола за тленния и нетленен венец на учениците се обясняват понятията „тленен” и „нетленен” - като венци, които увяхват или респективно остават вечно свежи.

Само Бог е способен да дари на човека вечен дар, който да не се променя от времето. Дори венец от благороден метал може да бъде откраднат, унищожен и победилият да се лиши от него. Дори и най-красивият венец на победителя радва само известно време, след което бива забравен и поставен на витрината за спомен. Докато венецът даден от Бога носи постоянна радост на човека, която никога не умира. „Дните на Великия пост ни разказват за пътя на човека към Бога – път, който е духовен подвиг и който ни отвежда до познанието на Бога, съединява ни с Него още тук, в този земен живот. (Важно е да се подчертае, че Бог дарява онези, които Го търсят и обичат, с нетленни венци още тук на земята. За да могат тези, които тук са Го обикнали, да Го познаят такъв, какъвто е „в бъдещия век”)

Поставя се основният въпрос, върху който учениците трябва да мислят по време на урока: Ако наградата на атлетите е победен венец, то каква е наградата, която Бог дава на житейските победители?

1_72.jpgСлайд 5
Как постим

Тъй като постът е неотменима част от подвига на честваните през седмиците на Великия пост светци, то неговият смисъл трябва да стане понятен на учениците. Слайдът има две части -  първата разглежда телесния пост. Целта е децата да научат кои храни са постни, както и да разберат, че постна храна не означава невкусна. За целта може да изброят свои любими постни ястия, които учителят може да записва на дъската, така че накрая да съставят едно постно меню за деня. Другата част разглежда духовната страна на поста.
 
При работа с възрастни или по-големи ученици може да се постави по-сложният въпрос за това, как телесният пост помага на духовния - като възпитава в човека въздържание, дисциплина, послушание към Бога и Църквата, тоест помага ни да преодоляваме егоизма си. А егоизмът е най-големият враг на духовния пост, както и на духовния живот на човека въобще, и затова трябва да бъде побеждаван на много и различни фронтове. Един от тях е и постът - ограничаването в храната за определен период от време.

Така разбираме, че постът може да бъде не само въздържание от храна, но и от неща, с които сме свикнали в своето ежедневие, но сега бихме могли да пожертваме и да се лишим от тях за известно време – например някои развлечения и други по принцип негреховни навици. Така учениците могат да стигнат до извода за поста като жертва и подражание на Христос, Който жертва за нас всичко.

1_73.jpgСлайд 6
Неделя Православна

Това е първата неделя от Великия пост и тя е посветена на едно важно историческо събитие – седмият Вселенски събор, на който епископите на Църквата възстановяват иконопочитанието във Византия. Разказва се накратко, в достъпен за възрастта на учениците вид и без задълбочаване в детайлите, за конфликта между иконоборци и иконопочитатели. Възстановяването на иконопочитанието е Тържество на Православието, защото иконата разказва на своя език (чрез цветове, образи и символи) за цялото православно богословие, а именно, че Бог е станал истински човек и е живял между нас (следователно е изобразим). С помощта на много символи православните икони не само разказват за евангелски и други събития от живота на Църквата, но и ги обясняват така, както ги тълкува Христовата църква. Иконите са охрана на църковното предание от човешкото незнание.

Тази неделя е и празник на победата на истинското Христово учение над всички ереси и заблуди. След седмия Вселенски събор до наши дни няма други църковни събори, тоест за осем века от своето основаване Църквата е отговорила на всички нападки срещу Божията истина и е формулирала догматите на вярата, които да я охраняват и да бъдат предели, зад които започва лъжата. С догматите е изразено не цялото църковно учение, а само най-важните неща от него, които се отнасят до Бога и човешкото спасение. Догмат означава осново-положна истина, истина, която е в основата на църковното учение. Както от една сграда, ако се извадят основите, рухва, така е и с църковното учение – без всяка една от тези основни истини за Бога и човека, цялата сграда на учението се разклаща и рухва.

Важно е да се подчертае, че това е празник на Църквата като общност, в която се спасяваме, която пази истините на вярата. Когато сме в Църквата, ние стоим на здрава основа. Затова тя е Божи дар за всеки един човек.

[При работа с по-големи ученици или възрастни.При работа с по-големи ученици – 9-12 кл., или възрастни курсисти заниманието може да се разшири с допълнителен елемент – литургичното четиво за всяка една от неделите на Великия пост. Така може да се направи връзка между евангелското четиво за неделята и честваното събитие. Евангелското четиво е отбелязано в заглавието на всеки слайд. Ако времето позволява, може да се отдели време за отделно занимание върху всяка великопостна седмица. В такъв случай може да се използват допълнителни текстове към всяка Великопостна неделя, подбрани от учителя. (Примерни текстове, предлагаме в края на този текст.) Учителят може да организира заниманието като работа върху отношенията между св. Писание и св. Предание на Църквата.

Евангелското послание Йоан 1:43-51: Призоваване на апостолите – призоваване и на всеки от нас да Го последва. Не само да го последва – да дойде и да живее с Него.(Този текст - Й. 1:35-51 – се чете и в сряда на Светлата седмица). “Върви след Мене”, “Дойди и виж” – характеризират Православието.

Преданието: Неделя православна – спасението става в рамките на Църквата. Който се отдели от Църквата, подлага под съмнение спасението – тя е тази, която води човека към спасение в общността на другите вярващи. Само в Църквата, която пази истините на вярата, може да видим Христос такъв, какъвто е, тоест, да се отзовем на призива Му: Ела и виж!]

1_74.jpgСлайд 7
Неделя на св. Григорий Палама

Следващата седмица след Неделя на православието е посветена на един човек, на един светец, който е стъпил върху здравата основа на истината и е дал най-съвършеният плод, който човешкият живот може да даде. В началото се поставя въпросът, върху който децата трябва да мислят, докато слушат разказа за учението му, а именно: Защо животът на св. Григорий Палама е подвиг? Кратък разказ за неговия живот по съкратеното житие, така че учениците да получат ясна информация за това, че: св. Григорий Палама е историческа личност, живял е през 14 век, бил е епископ на град Солун и е полагал големи грижи за християните в града, защото ги е обичал (избрал е да стане монах, когато е имал възможност за бляскава кариера; бил е несправедливо гонен, хулен, лежал е в затвора, защото не се е отказвал от истинската вяра на Църквата, попада в плен на турците, продаден като роб, там проповядва и на тях Христовото учение).

Акцентът в урока е върху неговото учение, като е важно да се подчертае, че св. Григорий Палама е говорил от личен опит. В това се състои и неговият подвиг: че е учел това, което сам е изпълнил и затова е бил убедителен. Подвиг е и това, че е успял да убеди хората, че Бог може да бъде познат още в този живот и от най-обикновения човек, стига да Го търси и обича.

Неговият подвиг е и в това, че е успял да убеди хората, християнството не е просто учение, а начин на живот, който ни съединява с Бога.

Хората са усещали със сърцата си, че св. Григорий е говорел истината за Бога, Когото познава. Постигнал е обожението.

В зависимост от възрастта на учениците, учителят може да се спре бегло върху този ключов за православното богословие термин (например, да каже, че това означава съединение с Христос) или по-задълбочено, като се провокира разговор върху мисълта на св. Атанасий Велики, че Бог стана човек, за да станат човеците богове. Второто предполага по-сериозни познания върху православното богословие.

Важно е учениците да добият представа за учението на св. Григорий Палама, защото то е синтез, обобщение на православното богословие. Затова неговата неделя следва Тържеството на православието, макар че паметта му се чества на друга дата (14 ноември).

Като обобщение на чутото децата трябва да отговорят на въпроса: Защо животът на св. Григорий Палама е подвиг? (Защото е обичал хората, за които се е грижел, защото е изпълнил това, което е учил, защото е познал Бога, постигнал е обожението, което е върхът на човешкия живот, успял е да убеди хората в истинността на учението си, оборил е еретиците).

[Допълнителна работа: Връзка между евангелското четиво за неделята и честваното събитие. Евангелско четиво -Марк. 2:1-12: Прощаването на греховете – път към спасението. Прощението на греховете предполага силно желание човек да се освободи от тях. Греховете обезсилват човека, прощаването на греховете води до духовна свобода и избавление от страданието, което те причиняват. Желанието да бъдеш с Христос е водеща тема. Предание: Св. Григорий Палама – всеки може да постигне обожение – стремежа към Бога e предпоставка за получаването на благодатта. Развива се идеята, че благодатта предваря подвига, прави го възможен. Човек трябва да убеди Бога в силата на желанието си да Го открие.]

1_75.jpgСлайд 8
Неделя Кръстопоклонна

В средата на поста идва Неделя Кръстопоклонна, тоест седмицата е посветена на Христовия Кръст. Тя не случайно е поставена в средата на поста: когато волята на човека да продължи своя подвиг отслабва, когато умората е по-силна от желанието да стигнеш до края, тогава на помощ ни идва Христовият кръст. Църквата гледа на Кръста като на най-голяма светиня, като източник на сила, като знак, пред който отстъпва всяко зло. Това е така, защото Христос доброволно отиде на Кръста и умря на него, като обикновен човек, за да победи смъртта след това със Своето Възкресение. Кръстът е символ на саможертвата. Децата се въвличат в разработването на темата чрез въпрос „Кога казваме за някого, че е извършил саможертва?” Изводът е, че само чрез саможертвата се уподобяваме на Христос, ставаме като Него и Той ни познава като Свои. Обяснява се изразът „да носиш житейския си кръст” (на слайда са представени четири отговора, които следват следната последователност: благодарност към Бога за всичко, което имаме – тоест, способност да оценяваш и се радваш и на най-малкото нещо в ежедневието си, защото то ни е дадено, за да бъде източник на сила; да преодоляваш трудностите с вяра – само, който е способен да оценява и малките неща в живота си, има силата да преодолява трудностите. Трудностите са неизбежни. Бог не дава на никой по-тежък кръст от този, който може да носи, тоест не допуска да ни се случват по-големи трудности от тези, с които може да се справим; да се бориш със страстите си е по-трудно, отколкото да се справяш с каквито и да е трудности. Борбата със себе си, с лошите си навици, е най-трудна;  И последното и най-трудното е преодоляването на егозима – да преодолееш егоизма си е равнозначно на саможертва, защото егоизмът може да се преодолее само заради някой друг, само ако изпитваш любов към другия. Извод: Който обича другия така, че е готов да жертва нещо от себе си заради него, се уподобява на Христос.

[Допълнителна работа: Евангелско четиво - Марк. 8:34, 9:1: Да се отречем от себе си – от греха – от егоизма, егоцентричността, да последваме Христос в Неговия пример на живот – самоотричане заради другите. Това е кръстът, който трябва да понесем. Единственото позволено насилие е насилието над себе си, над греховната ни природа; това усилие води до спасение.

Предание: Поклонение на Христовия Кръст – пример за изпълнението на евангелския призив – Христос понася кръста на самоотричането и саможертвата до край – до смърт. Тази жертва обаче води до Възкресението. Може да се направи паралел с дървото на живота в Райската градина, от което на Адам и Ева е забранено да ядат след грехопадението. Забраната да ядат от дървото на живота е лишаване от дара на вечния живот и означава навлизане на смъртта в битието на човека. Кръстът е новото дърво на живота, от което струи вечният живот.

Това е средата на поста – силите отслабват, но примерът на Христос укрепва вярващите – насилието над собствената природа ще даде резултат.]

1_76.jpgСлайд 9
Неделя на св. Йоан Лествичник

Това е четвъртата неделя на поста. Тя отново е посветена на един светец на Църквата. Неговият подвиг ни показва на какво е способен човек, когато носи с вяра кръста си и докъде може да стигне. Св. Йоан Лествичник е автор на книга за духовната стълбица, или „лествица”. Лествицата има 30 стъпала, по които човек се изкачва, за да се съедини с Бога.

Акцентът на темата е духовната лествица или стълбата на добродетелите, по която човек се изкачва, за да стигне Бога. Лествицата е произведение, описващо монашеския път, но тук не е необходимо задълбочаване в монашеския подвиг. Децата трябва да разберат, защо Църквата е включила монашеския път в празничния цикъл на Великия пост. Не, защото призовава всички вярващи да станат монаси (тъй като всеки има свой път към Бога), а заради общите духовни закони, които се разкриват в тази книга. Първото стъпало на човешкия път към Бога е горещото желание да Го познаем – някои хора познават Бога в монашеския път, а други в семейството. И двата пътя са угодни на Бога, защото и по двата пътя човек лекува своя егоизъм. А последното стъпало е съюзът на вярата, надеждата и любовта – към другите хора и към Бога.

Добродетелите се придобиват постепенно. Пътят е нагоре и е труден. Бог праща благодатта си на помощ на онези, които наистина Го търсят. Не всички успяват, защото битката със себе си е най-трудната, а и враговете на човека, демоните, подлагат хората на много изкушения, за да се откажат от пътя си.

[Допълнителна работа: Евангелско четиво Марк 9:17-31. Само с пост и молитва става борбата с бесовете. 2. Бог помага на неверието, т. е. укрепва вярващия. Всичко тогава е възможно за вярващия. 3. Първо споменаване за бъдещите страдания.

Предание: Лествицата на св. Йоан Лествичник – не се постига съвършенство веднага, изискват се усилия (пост и молитва), стъпка по стъпка, стъпало по стъпало, може да има връщане назад, но не и отказване по пътя нагоре.]

1_77.jpgСлайд 10
Неделя на св. Мария Египетска

Петата неделя на Великия пост е посветена на една жена, която е извървяла докрай пътя си към Бога – св. Мария Египетска (6 век). Тя е изкачила цялата духовна стълба към небето и затова Църквата дава живота й за пример. Разказва се накратко житието й – акцентът е върху момента на покаянието й. Чудото в храма (невидима сила не й позволява да се поклони на Христовия кръст). Бог е Този, който събужда покаянието у човека. Покаянието е дар („Внезапно Божествена светлина озари сърцето ми, духовните ми очи се отвориха...). „Отхвърлянето” й от Бога (неуспехът й да влезе в църквата) я поставя на царския път, който отвежда в Небесното царство. Житейският неуспех също може да бъде затворена от Бога врата, която да ни насочи към нов по-добър за нас път.

Трите етапа на разкаянието са осъзнаване на грешката ни, промяна на отношението към нея (виждаме постъпката си в нова светлина), поправяне на дело на извършеното (напр. връщане на откраднатото, искане на прошка от обидения ни приятел и т.н.). При работа с по-големи деца и възрастни може да се представи християнската идея за покаянието – като за висш Божи дар, който цялостно и радикално променя мисленето на човека. То е нещо повече от ежедневното разкаяние за извършените грешки, които всеки християнин с будна съвест върши. Покаянието отваря „духовните очи” на човека.

Въпросът „Защо животът на св. Мария Египетска е подвиг” връща вниманието на децата към основната тема на урока.

[Допълнителна работа с възрастни и по-големи ученици: Евангелско четиво: Марк. 10:32-45 1. Предстоят Христовите страдания. 2. Как се постига сядане отдясно на Христос – сядането е за ония, за които е приготвено- не става с протекции. Братята Зеведееви искат да са Христови протежета, тоест любимци по право.  Животът с Бога се постига с усилия, духовна борба, молитва, богоуподобяване;  не е на принципа на издигането в света, не е запазено за тези, които стоят на първите места в света.

Преданието: Преп. Мария Египетска е пример за отричане от света и постигане на святост чрез покаяние, пълно отричане от себе си и света, за да постигне Христос. „Който иска да бъде пръв, нека бъде слуга на всички” и „Последните ще станат първи”. Перспективата на героизма на християните е обратна – тя е по примера на Христос, който е Бог, но се роди сред последните на този свят и сподели тяхната участ, за да изведе цялото човечество отново на Небето. Той не използва божествените се качества, за да постигне земен успех – влияние, царска корона, власти и т.н., а се отрече от всичко, за да положи душата си за хората и да извърши делото но изкуплението.]

Слайд 11
Пътят на великопостния подвиг

Обобщение на казаното до тук. Чрез картинките от представените дотук слайдове е изведена основната идея на всяка великопостна седмица: В Христовата църква (спасението е в Църквата) ... всеки може да познае Бога (Бог дава благодатта на всеки човек, независимо от пол, обществено положение, възраст и т.н.) ... и носейки кръста си (носенето на кръста е източник на сила) ... да се изкачи по стълбата на добродетелите (придобиването на добродетели е дълъг път) и чрез пост и молитва да обнови живота си (постът и молитвата са двете крила на душата, която се издига към Бога. Заради нейния устрем Бог ни дарява с благодатта си, която прави целия живот нов)... като бъде с Бога.

Слайд 12
Какво означава да бъдеш с Бога

Чрез обяснение на последния и ключов израз от слайд 11 „като бъде с Бога”, учителят връща вниманието на учениците към темата на урока за подвига на човека в Църквата. Да бъде с Бога още в този живот е смисълът и целта на християнския живот, заради това е подвигът, заради това са усилията, заради това са постът и молитвата. Да бъдеш с Бога не означава просто да изпълняваш волята Му и да водиш морален живот, а да имаш в себе си уверението Му, че наистина това е волята Му за теб. Уверението на Бога, че Го следваш, е благодатта, която трябва да заживее в човешкото сърце.

Използват се два образа – на победните венци, давани на победителите в олимпийските игри в Древна Гърция (приготвяни от маслинови клонки), и ореолът, с който се изобразяват светците на иконите. В православната иконография ореолът е символ на участието в живота на Бога, който е източникът на всяка светлина. Често пъти ореолът на светеца е по-голям от иконата (както е на изображението на св. Богородица) - това не е грешка на художника, който не е преценил размера на иконата си, а означава, че светлината на иконата струи и в нашия свят. Светците, които са изпълнени с тази нетленна светлина, участват в тайнствения и невидим за външните живот на Бога. По думите на св. Григорий Нисийски „душата, която се докосне до тази светлина, сама става светлина”. А плодовете на благодатта у човека се разкриват от евангелските думи: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си” (Йоан 13:35). А как ще познаем любовта, която е дар от Бога? „Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада..” (1 Кор. 13:4)

1_78.jpgСлайд 13

Св. Потир – участието в тайнството на св. Евхаристия, причастяването с Христовите Тайни е източникът на благодатта, която може да преобрази човека и да го поведе по пътя към Небесното царство.



                                                                        * * *
 
Примерни текстове към уроците за неделите на Великия пост (при работа с възрастни и ученици от горните класове)

Неделя на Православието

1. Светите отци на Седмия вселенски събор са събрали църковния опит относно почитането на св. икони от първите времена на Църквата, обосновали са го и са формулирали догмата за иконопочитанието за всички времена и за всички народи, които изповядват Православната вяра. Св. отци са провъзгласили, че иконопочитанието е законоположение и Предание на Църквата, то се насочва и вдъхновява от Св. Дух, Който обитава Църквата. Образността на иконите е неразделна от евангелското повествование. Това, което евангелското слово ни съобщава чрез думи, иконата казва същото чрез образи.

Седмият вселенски събор е утвърдил, че иконографията е вид откровение за Божията реалност и чрез богослужението и иконата Божественото откровение става достъпно за вярващите. Чрез иконата, както чрез Свещеното Писание, ние не само научаваме за Бога, но ние познаваме Бога; чрез иконите на св. Божии угодници ние се докосваме до преобразения човек, който е станал причастен на Божествения живот; чрез иконата ние получаваме всеосвещаващата благодат на Св. Дух. Всеки ден Църквата прославя иконите на св. Богородица, празнува паметта на св. Божи угодници. Техните икони се поставят на аналоите за поклонение и живият религиозен опит на всеки от нас, опитът от постепенното преобразяване чрез тях, ни правят верни чада на св. Православна църква. И това е истинското въплъщение в света на трудовете на св. отци от Седмия вселенски събор. Затова от всички победи над многото и най-различни ереси, само победата над иконоборчеството и възстановяването на иконопочитанието е обявена за Тържество на Православието. А вярата на отците от Седмия Вселенски събор е вечната и непреходна основа на Православието.

                                                                                    * * *

Неделя на св. Григорий Палама

2. Константинополският събор от 1351 г. ясно утвърждава опита и богословието на исихастите. 10 години преди това, през 1341 г., се провежда първият такъв събор, на който св. Григорий Палама и неговите монаси-атонци представят Светогорския томос, за да изложат същността на своя опит и богословска аргументация срещу Варлаам. След това, през 1347 г., се провежда още един събор - срещу Акиндин. По това време Варлаам вече е кардинал и подема борба срещу исихасткото богословие.

Исихазмът естествено не е ново явление. Исихазмът е молитвен живот, живот с любов и в същото време - светотайнствен, литургичен живот, в който след очистване от страстите човекът получава дълбок опит, възможност за съзерцаване на Божията слава и благодат. Това не е просто начин на подготовка за молитва, както в началото мислел Варлаам и дори някои невежи монаси обяснявали, че трябва да се притисне главата към гърдите, да се следи дишането и да се гледа в пъпа... Това са глупости, които още св. Григорий критикува.

Разбира се, необходима е добра концентрация, но това не е медитация. Не медитация, а вглъбяване в молитвата, така че умът да отиде в сърцето. Това е дълбината на човешкото битие. Както Спасителят е казал, “от сърцето излизат зли помисли” (Мат. 15:19). Сърцето винаги се е смятало за център на волевия и чувствен живот, а умът е рационалният център на мисленето. Но Спасителят знаел какво казва, познавал е човека. И сърцето е много повече от чувствен или волеви център. Това е ядрото на човешкото битие. Когато Спасителят казва “блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бога“ (Мат. 5:8), това означава, че не само чувствата и волята, а целият човек е очистен. Това включва, разбира се, и човешкото тяло, дори физическото сърце.

....
Св. Симеон Нови Богослов казва, че човек трябва да се подвизава, да се моли, да плаче, да се кае, да извършва подвизи, но при всичко това да съзнава, че не подвизите го спасяват, а вниманието, Божиите очи, които ни виждат в това разположение на духа, в това състояние. Той, Господ, ни спасява. С подвига си човек просто показва, че иска спасение, и предоставя себе си за това, показва, че внимава за това. Подвигът се състои в това, да се молиш по-дълбоко в себе си, да бъдеш концентриран.

Падението на човека, между другото, се заключава в това, както казва св. Григорий Синаит, а св. Симеон Нови Богослов го е казал преди него, че човекът се разконцентрирал: неговите чувства, мисли, воля, желания – всяко от тях теглело тялото в своята посока. Благодатта е добър координатор. Благодатта на Св. Дух ни обединява, прави ни един човек. И действително, когато човек почувства дара Божий, получи го, веднага вътрешно става едно, единен. Така утвърждава исихазмът.

Еп. Атанасий Йевтич

                                                                                  * * *

Неделя Кръстопоклонна

3. В тре­та­та не­де­ля от пос­та Цър­к­ва­та ни пред­с­та­вя кръс­та Гос­по­ден и ни при­кан­ва да му се пок­ло­ним. По то­зи начин пос­те­пен­но ни въ­веж­да в тай­на­та на из­куп­ле­ни­е­то на чо­ве­ка, ко­я­то ще праз­ну­ва­ме в прес­вет­ла­та нощ на въз­к­ре­се­ни­е­то Гос­под­не.

Из­куп­ва­не, бра­тя, оз­на­ча­ва ос­во­бож­да­ва­не от око­ви­те на смърт­та, от око­вите на злия дух и тле­ни­е­то. Смърт­та е уни­що­же­на с кръс­т­на­та смърт на Бо­го­чове­ка. И ро­бу­ва­не­то на дя­во­ла е пре­мах­на­то с по­ка­я­ни­е­то на чо­ве­ка. Кръс­тът Гос­по­ден из­ра­зя­ва бол­ка­та, край­но­то уни­же­ние, но и не­о­пи­су­е­ма­та лю­бов, коя­то во­ди до въз­к­ре­се­ни­е­то на мър­т­ви­те.

Ко­и­то след­ват стъп­ки­те на на­шия Гос­под, се раз­пъ­ват и въз­к­ръс­ват за­ед­но с Не­го. То­ва оз­на­ча­ва, че по своя во­ля от­х­вър­лят тлен­но­то, су­ет­но­то и из­лишно­то. По­кай­ват се, об­ръ­щат се, пре­об­ра­зя­ват се. Дос­ко­ро се­бе­лю­би­ви, его­центрич­ни и гра­би­те­ли, се­га те раз­пер­ват кри­ле, за да срещ­нат дру­гия. Дру­ги­ят е близ­ки­ят, ближ­ни­ят, при­я­те­лят, най-мал­ки­ят брат Гос­по­ден.

То­ва е кръс­тът! Кой­то се раз­пъ­ва с Гос­под, изос­та­вя его­цен­т­рич­на­та ма­ния и се от­ва­ря към съб­ра­та за тре­во­ги­те и проб­ле­ми­те му. Съ­чув­с­т­ва му в страдани­я­та и бол­ка­та. Та­ка­ва жи­тейс­ка по­зи­ция се на­ри­ча свя­тост. Све­те­цът е сво­бо­ден от роб­с­т­во­то на не­об­хо­ди­мост­та и тле­ни­е­то. Той е ос­во­бо­ден за благо­дат­та, той е бо­го­лю­бив и бра­то­лю­бив. Сво­бо­да и свя­тост ще ре­че с две думи: сре­ща­не на чо­ве­ка с чо­ве­ка и с Бо­га.

Бог е из­к­лю­чи­тел­но свят. Пос­то­ян­но вър­ви нап­ред да срещ­не из­мъ­че­на­та изгу­бе­на ов­ца, да я вдиг­не на ра­ме­не­те Си и та­ка да из­пи­та нас­ла­да и ли­ку­ва­не, но ни­ко­га те­жест, ни­ко­га не­го­ду­ва­ние, ни­ко­га не­до­вол­с­т­во!

Под­чер­та­ва­ли сме го и друг път, бра­тя. Не чо­век слу­жи на Бо­га, но Бог слу­жи на чо­ве­ка. От Бог Той ста­на чо­век, от Гос­по­дар на тво­ре­ни­е­то – под­съ­дим и осъден на кръс­т­на смърт. На кръс­та Той пре­тър­пя вър­хов­но през­ре­ние за спа­сени­е­то на чо­ве­ци­те. Лю­бов­та Му към чо­ве­ка Го от­ве­де до кръс­та. И лю­бов­та Му към чо­ве­ка из­тег­ля це­лия чо­веш­ки род от гро­ба и от дъл­би­ни­те на ада.

Днес се пок­ла­ня­ме на сим­во­ла на Бо­жи­я­та лю­бов и въз­по­ме­на­ва­ме ужас­на­та мъка от стра­да­ни­я­та и не­из­ка­за­на­та ра­дост от Въз­к­ре­се­ни­е­то.
 
Митрополит Апостол Папаконстантину, на Поляна и Кукуш.
Проповед за Неделя Кръстопоклонна

                                                                                * * *
 
Неделя на св. Йоан Лествичник

4. 1. Който истински е възлюбил Господа, който истински желае и търси бъдещото Царство, който истински скърби за своите грехове, който истински помни за съда и вечните мъки, който истински се страхува как ще напусне тоя живот, той не ще възлюби нищо временно, не ще се суети и грижи ни за имущество и придобивки, ни за слава в този свят, ни за приятели, ни за братя, с една дума - за нищо земно, но като остави всичко светско и всяка грижа за него, а преди всички като възненавиди и плътта си, лишил се от всичко, без грижи и леност ще последва Христа, непрестанно гледайки към небето и от там очаквайки помощ, по думите на светията, който казва: "Към Тебе се привърза душата ми" (Пс.62:9), и по думите на друг приснопаметен: "Не се затрудних, като Те последвах и не пожелах човешко спокойствие, Господи" (Иерм.17:16).

2. Голям срам е за нас, които сме оставили всичко гореказано, след призива, с който Господ, а не човек, ни е призвал, да се грижим още за неща, които не могат да ни ползуват във време на голямото изпитание - раздялата на душата от тялото. Както Господ казва, това означава да се обръщаме назад и да изоставяме своя стремеж към Царството небесно (Лук. 9:62). Като знае нашата неустойчивост в началото на подвига и че ние, живеейки и обръщайки се към светското, лесно можем отново да се върнем в света. Господ отговорил на оногова, който Му казал: позволи ми първом да отида да погреба баща си:  "Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци" (Лук.9:59-60).
 
3. След нашето отричане от света, бесовете ни внушават да ублажаваме милостивите и състрадателни миряни, а себе си да окайваме, като лишили се сами от такива добродетели. Намерението на тези наши врагове е чрез мнимо смирение или да ни върнат в света, или да ни хвърлят в отчаяние, ако останем в монашеското си звание. Едно нещо е поради високомерието си да презираме ония, които са в света; а друго нещо е задочно да ги принизяваме за слаби, с цел да избегнем отчаянието и да придобием надежда за спасение.
 
4. И тъй, нека чуем какво е казал Господ на юношата, който не вид всички заповеди бил изпълнил: "Още едно ти не достига: всичко що имаш, продай и раздай на сиромаси" (Лук. 18:22), та сам да станеш сиромах и да приемаш милостиня от другите.
 
Стъпало 2. За безпристрастието, т.е. отстраняване на грижите и скръбта за света.
 
Св. Йоан Лествичник. Лествица 

                                                                                 * * *
 
Неделя на св. Мария Египетска
 
5. С какво мога да се похваля аз, която бях дълго време послушница на дявола? Аз съм родена в Египет. Когато бях на дванадесет години, избягах от бащиния дом и отидох да живея в Александрия. Сред съблазните на големия и разкошен град аз изгубих своето девство и се отдадох на лекомислен и порочен живот. Така минаваха годините на моята младост. Веднъж – това беше по време на жътва – видях, че много хора отиват към морския бряг. Узнах, че всички заминават за Йерусалим, където ще пристигнат за празника Въздвижение на Кръста Господен. Затичах се подир народа и помолих да вземат и мене в кораба. Беше ми весело сред шумната и многолюдна тълпа. През всичкото време на пътуването по море аз съблазнявах моите спътници с безсрамното си поведение. О, човече Божий! Кой език би могъл да изкаже, и кое ухо би могло да слуша порочните дела, които извърших на кораба? Когато пристигнахме в Йерусалим, аз заедно с народа се запътих към църквата. Беше толкова тясно, че с голяма мъка се промъкнах до вратата. Когато стъпих на прага, някаква невидима сила ме задържаше, и аз не можех да я преодолея. Уморена и смутена, аз се дръпнах настрана, за да събера сили, защото мислех, че поради слабата ми женска сила не мога да вляза в църквата. След малко тръгнах с друга група богомолци, но и този път същата сила ме задържа. Тогава аз се върнах, застанах в един ъгъл на църковния притвор и, опряна до стената, разсъждавах защо не мога да вляза в храма като другите и да видя животворящия Кръст Господен. Внезапно божествена светлина озари сърцето ми, духовните ми очи се отвориха, и аз разбрах, че моите грехове са оная невидима сила, която не ме пуска да вляза в храма. Сломена духом, аз припомних миналия си живот и се ужасих от дълбочината на моето падение. Дълго плаках, ридаех и се биех в гърдите за тежките си грехове Когато дигнах очи, видях на стената образа на Божията Майка. Като не свалях очи от този благ образ, аз започнах усърдно да се моля.

....Така се молех аз, и ми се стори, че молитвата ми е чута от Нея. С вълнение и страх отново се отправих към входа на храма, и този път без усилие влязох вътре. Обхваната от неземна радост, аз смирено се поклоних и целунах Кръста Господен. След това излязох и се върнах пак пред иконата на Божията Майка, паднах на колена и продължих да се моля...

Тогава дочух някакъв далечен глас, който ми каза: "Ако минеш отвъд Йордан, там ще намериш покой за душата си". Покорих се на този глас и веднага тръгнах на път...

На другия ден преминах реката и, като се помолих на пресвета Богородица, дойдох в тази пустиня, където се усамотих и тук се заселих, очаквайки Бог да ме спаси от немощта на душата и от бурите на живота.

.....

– Трудно е да ти разкажа, какво съм преживяла в тази пустиня. Страх ме е да споменавам за грешните помисли, които ме измъчваха като люти зверове 17 години. Тук аз донесох два хляба и половина, но скоро те се свършиха. Тогава аз трябваше да се храня с корени и да търпя глад. Много се измъчвах, като си спомнях вкусната храна, която ядех в Египет. Когато приемах оскъдната храна в пустинята – треви и корени, аз желаех рибата и месото, които някога имах в изобилие. Тук често не намирах вода да утоля жаждата си, а си мислех за ония скъпи вина, от които някога пиех много. Понякога ми се явяваше желание да пея ония блудни песни, които по-рано ми причиняваха радост. Но дошла на себе си, аз почвах да плача и да се бия в гърдите, докато ме осияваше някаква чудна светлина и ме успокояваше.
...
Из житието на св. Мария Eгипетска

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/aa3r 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Не се учудвай, че падаш всеки ден; не се отказвай, но смело се изправяй. И бъди уверен, че ангелът, който те пази, ще възнагради търпението ти.

Св. Йоан Лествичник
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.