Мобилно меню

4.76 1 1 1 1 1 Rating 4.76 (50 Votes)
present_lg.jpg„Сретение Господне – празникът на Срещата” е първият урок, изготвен от екипа на Двери БГ в помощ на учителите по вероучение. Презентацията е чрез слайд-филм, придружен от методически насоки за учителя. Мултимедийната презентация има за цел да въвлече децата като активна страна в учебния процес, за да могат да участват в разработването на урока и да не се допуска да останат пасивни потребители на информацията.

Урокът е подчинен на идеята за Срещата. Срещата на човека с Бога и на човека с ближните му. Учениците трябва чрез познатия им опит от общуването да погледнат към отношенията между човечеството и Бога и в частност, своите лични отношения с Него.

Работи се по два основни източника на информация – евангелския текст за събитието (Лука 2:22-38) и иконата на Сретение Господне.
 
Презентацията е достъпна на в SlideShare тук, за да я източите използвайте "clip slide" бутона в горния десен ъгъл.
 
 


Слайд 1
Тема на урока и мото от прот. Александър Шмеман.

Слайд 2
Евангелският текст по евангелист Лука (Лука 2:22-38). Пред учениците се прожектира само акцент от целия разказ.

Слайд 3

  • Припомняне на рождественската тема (с участието на децата). „Преди 40 дни празнувахме Рождество Христово – когато Божият Син стана човек, за да живее между нас пълен с благодат и истина... А какво празнуваме днес?”. С този празник завършват коледните празници, затваря се един празничен цикъл.
  • Поставя се основният въпрос, върху който учениците трябва да мислят по време на урока: Защо Сретение Господне е един от 12-е Господски празници, т. е. един от най-важните църковни празници. Отговорът на този въпрос е възможен, ако децата разберат какво прави срещата на Симеон Богоприемец с Христос изключителна и различна – нима Иисус не се е срещал и преди, и след това с други хора? Нима ние не се срещаме ежедневно с много хора, всички ли наши срещи са събитие? Кога една среща става събитие? (Децата могат да дадат пример за свои запомнящи се срещи. Извод: запомняме срещите, при които сме видели човека в дълбочина, познали сме го, видели сме го като личност. И обратно: не запомняме срещите, при които сме имали повърхностно общуване.)

По време на урока учителят трябва да подчертае уникалното място, където се случва събитието – еврейския храм, който е бил само един и се е намирал в Йерусалим. Причината за посещението – представянето на първородния син на Дева Мария на Бога, според еврейския закон, установен в Стария Завет. И трето, каква личност е бил Симеон Богоприемец, как е успял да познае в младенеца Иисус обещания Спасител и въплътения Бог.

Слайд 4
Иконата на Сретение Господне
Православната икона не е само преразказ в картини на дадено събитие. Тя носи богата символика, чрез която богословства, т. е. не само описва събитието, но и го обяснява. Поставя го в контекста на цялото православно учение (богословие). Иконата е знак. Иконата използва символи, които са общи за цялата православна иконография.
  • Вниманието на учениците се насочва към конкретната икона, към нейните детайли. Кратко описание на събитието: Според старозаветния закон, в храма се представя всеки младенец, първородният се посвещава на Бога, символично се откупва с жертвени животни. Най-бедните според закона е трябвало да донесат в храма две гургулици. Спомен за излизането на евреите от Египет, когато са поразени всички първородни – деца и животни.
  • Децата описват изобразените фигури – колко са, мъже, жени, дете, облекло, екстериор, всичко, което им прави впечатление. Учителят може да записва на дъската отговорите им – това ги стимулира да разгледат внимателно иконата.

Слайд 5

Симеон Богоприемец
  • Кой е Симеон Богоприемец? Името „Симеон” на еврейски означава „послушание” или „този, когото чу Господ” (св. Йоан Златоуст). Евангелието го описва като мъж, който имал Светия Дух, но не казва нищо повече за неговия живот. Освен, че му било предсказано, че няма да умре преди да види Христос. При работа с възрастни или по-големи ученици (10-12 клас) могат да се представят различните версии за неговата личност: Св. Никодим Светогорец (18 век) събира всичко писано за него у древните църковни автори. Йосиф Песнописец, свмчк Методий, св. Фотий и Теофилакт говорят за него като за свещеник и като за „повече от свещеник”. „Свещеник” е наречен Симеон и в църковните песнопения за празника. Според други, той бил един от 70-е тълкуватели на Стария Завет, които превели Стария Завет на гръцки език. Превеждайки думите на пророк Исайя „Ето, девицата ще зачене и ще роди син”, Симеон се усъмнил в тях. В този момент му се явил ангел, който му казал, че няма да умре, докато не поеме в ръцете си родения от Дева Помазаник Божий - Христос. Евангелист Лука не е сметнал за необходимо да каже нищо повече за него, освен най-важното: че е бил „мъж праведен и благочестив, който чакал утехата на Израил”. „Утехата на Израил” е обещаният от Бога Месия, за когото пророкували старозаветните пророци и когото очаквали евреите.
  • Симеон като свещеник. На иконата Симеон е изобразен в свещенически одежди, във фелон, който покрива ръцете му. Тази дреха символизира, че вече не свещеникът със своите ръце, а самият Бог свещенодейства. Цялата икона внушава идеята за новозаветното богослужение: свещеникът, който държи в ръцете си Христос/Светите Дарове и ги поставя на св. Престол. На заден план са изобразени царските двери и олтарът, където в православния храм се извършва св. Евхаристия. 
  • Симеон изпитва радост от срещата. Сбъдва се онова, което цял живот е чакал. Поема в ръцете си Спасителя и познава в Негово лице своя Създател. В ръцете му Иисус е поставен сякаш върху трон, но трон не за едно обикновено дете, а за Онзи, който държи в Своите ръце цялата вселена.
Слайд 6
Св. Богородица и Йосиф
водят 40-дневния Иисус в храма. Фигурата на св. Богородица излъчва скръб, ръцете й са протегнати, сякаш още държи в тях Иисус. Той се отделя от нея. Тя принася Сина Си в дар на целия свят. Още от този момент започва нейният път към кръста на Голгота, където ще види своя Син разпнат.

Йосиф е изобразен отделно от нея. Носи две гургулици – жертвата, която е предписана за първороден син. Те символизират и двата „народа”, на които Христос ще донесе спасение – Израил – еврейския народ и Новия Израил, който са всички християни по света.

Слайд 7
Пророчицата Анна
  • Въз основа на евангелския текст учениците трябва да кажат, какво е известно за нейната личност. Коя е тя?
  • Обяснява се значението на думата „пророчица”. В гръцкия език съществуват две различни думи: Първата обозначава човек, който предсказва бъдещи събития, а втората – човек, който има дарбата да тълкува настоящето, да разкрива неговия смисъл, причина и цел. За св. Анна в евангелския текст е използвана втората дума за „пророчица”.
  • За илюстрация е използвана друга икона на празника. Св. Анна е изобразена по абсолютно идентичен начин и на двете икони за Сретение Господне – със зелено наметало, символ на пророческо служение. Държи в ръката си свитък. На него пише: „Това дете укрепи небето и земята”, с което изповядва, че тя също е познала в младенеца Иисус обещания Господ и Спасител.

В лицето на Симеон и Анна виждаме представителите на онези, които ще познаят Бога и ще изповядат Христос като Божи Син и Спасител. Те познават Христос не от само себе си, а защото имат Светия Дух. Над главата на Симеон в първата икона е изобразен преливащ съд – символ на изобилната благодат, която се излива върху него.

Слайд 8
Храмът

В православната живопис никоя сцена или събитие не се изобразяват затворени в оградено пространство или под покрив, дори когато според описанието те са се случили в помещение. Напротив, те се изобразяват като извършващи се под открито небе, пред всички, за да се подчертае, че евангелските истини са ни вече открити. Всичко се изобразява в свободно, напълно открито пространство. Такива са иконите на Сретение Господне, Въведение Богородично, Тайната вечеря, Рождество на св. Йоан Предтеча и др. За да покаже все пак, че случилото се е било в помещение, иконописецът поставя на заден план някои детайли, присъщи на закритите помещения. Това може да е най-често драперия (както е във втората икона за Сретение) или елементи от вътрешността на храма – царски двери, престол, купол.
  • Вниманието на учениците се насочва към „грешките” в иконата: изобразява се събитие, станало в помещение, а е нарисувано външно пространство. Събитието е в старозаветния храм, а стилистиката е на православен храм.
Иконописецът умишлено включва елементи от християнския храм, за да покаже, че в този момент, когато Христос влиза в старозаветния храм, в историята на човечеството се извършва преход. Преход от Стария Завет и богослужение към Новия Завет и св. Евхаристия.

Слайд 9 (походящ за презентация при по-големи ученици и възрастни)

Среща на Стария и Новия завет под формата на изводи на казаното дотук. Подчертава се преминаването от времето на закона към епохата на благодатта. Времето, когато човешките отношения с Бога се основават на външните заповеди на Стария Завет, към времето, когато Бог общува непосредствено и пряко с човека, времето на срещата. Тази среща става възможна чрез благодатта.

Слайд 10 (подходящ за презентация при по-големи ученици и възрастни)

Пророчеството на Симеон се разглежда отделно, защото носи ново послание – вече не за това, което се е случило, а за това, което има да се случи с човечеството. Разделено е на две части – пророчество за Христос и пророчество за Дева Мария. Чрез Христос хората ще бъдат проверени – Той и Неговото учение ще се яви „препятствие” в живота им, т. е. нещо, с което всеки ще се сблъска и което няма да могат да заобиколят. Някои ще се препънат в Него и ще „паднат” духовно, а за други ще е повод за „изправяне”. Пророчеството за Божията майка говори за бъдещите страдания, които ще изпита заради смъртта на Сина си. Кръстната смърт на Христос също ще бъде изпитание за хората – изправяйки се пред нея, хората ще открият своята истинска същност.
  • Задачата на учениците е да отграничат двете части и да им направят анализ – с помощта на кои думи са предадени основните послания: изпитание-обновяване и страдание-откровение. 
Слайд 11
Обобщение на урока за Сретение Господне като Среща на човека и Бога

Подчертава се двойствеността на празника – като среща и раздяла. Доброволната жертва е необходим етап на духовното възхождане на човека. Зърното ако не падне в земята и не умре, не може да даде плод.

Слайд 12
Тропар на празника


По възможност учениците могат да го чуят на запис. Имат съпътстващ въпрос: С какво богослужебният текст обогатява евангелския? Мария е наречена „благодатна”, „Богородица”, „Дева”, Христос е Слънцето на правдата, т. е. източникът на всяка истина.

Слайд 13
Поставя се въпрос, чрез който учениците трябва да направят изводи от изнесения урок, които се отнасят лично до тях и тяхното ежедневие.
  • Кога се случва Срещата на човека с Бога и на човека с неговия ближен? Учениците предлагат различни отговори, които могат да бъдат записвани.
Традицията новороденото дете да се представя в храма на 40-я ден след раждането си заедно с майката води произхода си от това събитие.

Слайд 14
Отговорите на въпроса са концентрирани около възприемането на ближния като ценна личност, който има своя богат свят, своята дълбочина и който носи в себе си образа на Бога. Ако праведният Симеон не бе погледнал със сърцето си към лежащия в ръцете му Младенец, той не би видял в Него нищо друго освен невръстно дете. Имаме нужда от благодатта, за да се отворят духовните ни очи и да видим нещата и хората такива, каквито са.

Слайд 15
Стихотворение от архимандрит Серафим (Алексиев) „Непостижимият”

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kuwr 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.

Игумен Назарий
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.