Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)
Picture1.jpgУрокът-презентация „Постът – пробуждането на душата” е предназначен за ученици в горните гимназиални класове и за възрастни в училищата по катехизис. Насочен е към слушатели във възрастта, когато постът има не само възпитателна и нравоучителна функция. Може да се разглежда като мотивационен урок, който да поощри участието на учениците в църковния пост. Разкриването на духовните основи и значение на поста, би могло да мотивира повече хора, желаещи да живеят духовен живот, да пристъпят към него. Разглежда се смисълът на християнския пост по принцип и е подходящ за презентация и през четирите годишни поста. Постът е разгледан през призмата на цялата духовна история на човечеството – от грехопадението на прародителите през изкупителното дело на Христос до мястото му в живота на всеки християнин. Към темата за поста може да се подходи от много и различни гледни точки. В този урок сме погледнали на поста като средство за откриването на човека към Бога и духовния свят, към ближните и към самия себе си. Погледнали сме на поста като средство на пробуждането на душата и като начин да развием своята чувствителност към Бога и духовното дело. Постът ни помага да почувстваме и осъзнаем своята разделеност от Бога и да пожелаем да Го потърсим, според думите на Спасителя: „Докле е с тях младоженецът, те не могат да постят; но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава, през ония дни ще постят.” (Мат. 2:19-20). Презентацията е достъпна на в SlideShare тук, за да я източите използвайте "clip slide" бутона в горния десен ъгъл.
 



Слайд 1
Заглавие на урока „Постът – пробуждането на душата”

Picture2.jpgСлайд 2
Сънят на душата
На учениците се разкрива какво означава сънят на душата, какви последствия за човека има този сън. По този начин се поставя основният проблем на урока – значението на поста, необходимостта от него и ролята му за пробуждането на душата.

Заспиването на душата е равнозначно на загуба на чувствителност за Бога, за ближния, води до безразличие към собствената участ. Грехът е този, който „приспива” душата и я отделя от нейния Творец и ближните й. За илюстрация е използван най-известният стих от Великия покаен канон на св. Андрей Критски, който се чете през Великия пост: "Душо моя, душо моя, стани, защо спиш?"

Picture3.jpgСлайд 3
Райската заповед

Разказът на учителя започва от случилото се в Рая. Акцентът е върху заповедта за неядене от дървото за познаване на добро и зло. По принцип основната тема в този библейски разказ е за първородния грях и сам по себе си той трябва да бъде разгледан в отделен урок. Затова въпросът за първородния грях се засяга бегло: всичко в градината е било „добро”, защото е сътворено от Бога; дървото за познаване на доброто и злото е било единственото ограничение за човека (това е първата заповед за пост, тоест за въздържание); плодът на това дърво също е бил сам по себе си „добър”; на един по-късен етап от своето развитие Адам и Ева са можели да вкусят и от неговите плодове; нарушавайки заповедта на Бога, Адам и Ева показват, че Му нямат доверие. Това е първи разрив във връзката между Бога и човека. Загубата на вярата-доверие в Бога води до отпадане от Него. Адам и Ева нарушават Божията заповед и губят правото да ядат от дървото на живота. Това означава, че стават смъртни. Адам и Ева са изгонени от Рая – тоест, те губят възможността да общуват с Бога непосредствено, както преди. Църквата учи, че преди грехопадението хората са били сякаш обгърнати, облечени от благодатта. Материалното им тяло е било одухотворено, не е имало конфликт между духа и тялото. Те са съществували в хармония. Извод: отделянето на човека от Бога го лишава от вечен живот, прави го уязвим, слаб, смъртен. Човекът се отказва от Бога като извор на живота и силите си, а решава, че е самодостатъчен. Оставен само на своите ограничени жизнени сили, човекът умира след тяхното изчерпване. Силите му се насочват към оцеляването, душата, загрубява в борбата за място във враждебния вече свят. Тя става безчувствена за Бога, човекът вече не го разпознава като любящ и грижовен Баща, а като страшен и наказващ. В греховния си сън, душата губи чувствителността към ближния, другият човек вече е противник. Силите на човека – телесните и душевните – се насочват към физическото оцеляване. Тленното става център на живота му.

Picture4.jpgСлайд 4
“Кожените дрехи” от Бит. 3:21

Този слайд предполага работа с текст. Учениците прочитат откъса от библейския разказ и разсъждават върху символиката на „кожените дрехи”, с които Бог облича хората. Изводът, до който трябва да стигнат, е, че след грехопадението се променя радикално начинът на общуването им с Бога. Кожените дрехи заместват непосредственото общуване с Бога в благодатта. Благодатта става външна на човека, тя може да не бъде разпозната от него. Бог вече трябва да бъде търсен и открит, а човек трябва да открие отново себе си за благодатта, да се облече отново в дух.

Слайд 5
Подвигът на въздържанието

В този слайд се акцентира върху други два основни момента от разказа за грехопадението – отказът на Адам и Ева да поемат отговорност за постъпката си. Всъщност, именно безотговорността затваря за тях вратите на Рая, защото ако бяха признали грешката си и се бяха покаяли, то Бог щеше да им прости. Вторият момент е заповедта на Бога като заповед за въздържание. Въздържанието е пробният камък за способността на човека да бъде верен на Бога, да държи себе си в истината, открита му от Бога, да се противопоставя на центробежните сили, водещи към небитието. Въздържанието е началото на всеки аскетичен подвиг, без него християнският живот е невъзможен. Въздържанието е необходими във всички области на християнския живот – не само в храната, но и във всички наши потребности. Обяснява се до какво води невъздържанието в практичен план, на ниво ежедневие – прави ни безволеви, безотговорни (също като Адам и Ева), засилва егоизма ни, а всичко това затруднява общуването ни с другите хора. Освен проблеми вмеждуличностните контакти, човек в такова състояние не може да общува с Бога, не може да почувства близостта Му, не може да се моли.

Включена е карикатура на Благо Мегалов на тема „По веригата на (не)споделената вина”. При наличие на време, учениците може да разсъждават върху посланието на карикатуриста (в крайна сметка непоемането на отговорност за делата ни води до богохулство)

Picture5.jpgСлайд 6
Плодовете на въздържанието

На този етап учениците трябва сами да потърсят примери за въздържанието и неговите резултати в различните човешки дейности. Снимките на слайда насочват ориентировъчно към три области – образование, медицина и спорт. Най-близък на светоотеческата лексика като образност е спортът. Може да се подчертае, че по примера на апостол Павел много свети отци сравняват живота на християнина със състезание, което изисква „спазване на правилата”, неотклонно следване на целта, самоограничение (въздържание) и лишаване от много неща в името на поставената цел и т.н. Учениците трябва сами да се убедят, че никоя човешка дейност няма да се увенчае с успех, ако човек не е способен да се въздържа и лишава от второстепенни в сравнение с целта му неща. (Например, какъв би бил резултатът, ако преди важно състезание, спортистът отиде на рожден ден, където яде много, пие, весели се до късно и се лишава от времето си за сън?) В същото време е важно да се подчертае, че лишаването от определени неща е временно както в светския ни живот, така и в аскетичния. Лишаваме се от храна не защото тя е лоша, а заради по-висша от храната цел. Учителят поставя основния въпрос на урока: Каква е тази цел? и Защо е необходим постът в християнския живот?

Picture6.jpgСлайд 7
Постът на Христос в пустинята

Този евангелски епизод е включен в темата, за да се подчертае, че основоположникът на християнския пост е самият Христос. Само по себе си това евангелско събитие е подходящо за отделна тема и затова в този урок не е необходимо задълбочено тълкуване на изкушенията на Христос в пустинята. Евангелският текст може да бъде прочетен или преразказан накратко, като акцентът се поставя върху първото изкушение и отговора на Христос (... Не само с хляб ще живее човек). Важно е да се наблегне на факта, че Христос започва своята проповед сред хората, едва след като е преминал през изпитанието на поста и е устоял на изкушенията на сатаната. Тоест, служението на ближните (и всяка обществена дейност) може да е пълноценно едва, след като човек извърши своя личен духовен подвиг. Само завършената личност може да живее пълноценно в общността. Не може да учиш другите на нещо, което сам не си изпитал и да изискваш от другите неща, с които сам не си се справил.

1_2.jpgСлайд 8
Сравнение между изкушението на Адам и изкушението на Христос

На учениците се предлага да сравнят изкушението на Адам в райската градина и първото изкушение на Христос в пустинята. Насочващ въпрос може да бъде: Сравнете изкушението, на което са подложени  Адам и Христос? (изкушава ги змията-сатаната, изкушава ги с храна, предлага им да се отрекат от Бога)

Христос е наричан „новият Адам”, който изправя грешката на първите хора и обновява човечеството. Затова паралелите между тях са често срещани в светоотеческите творби. Дори в православните икони Адам се изобразява с лицето на Христос – знак за това, че Христос е първообразът, по който е сътворен човек, според предвечния план на Бога-Троица. И така, както чрез престъплението на едного дойде осъждане на всички човеци, тъй и чрез правдата на Едного дойде на всички човеци оправдаване за живот. Защото, както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешни, тъй и чрез послушанието на Едного мнозина ще станат праведни”. (Рим. 5:18-19)

Централно място заема първото изкушение на сатаната към Христос: „И приближи се до Него изкусителят и рече: ако си Син Божий, кажи, тия камъни да станат на хлябове. А Той му отговори и рече: писано е: "не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста". (Мат. 5:3-4)

Главната идея на тази част от урока е, че храната е начин на общуване на човека с Бога, затова трябва да се приема с благодарност. Тази храна поддържа жизнените сили на човека след грехопадението. Тя е необходима за тези, които носят „кожените одежди”, които са изгонени от Рая, за да не ядат от дървото на живота (тоест, за да не живеят вечно). Затова земната храна е благословена от Бога, но в същото време християнинът трябва да знае, че храната, хлябът не може да бъде идол, главна цел в живота на човека (Това е изкушението на Адам, на което той не издържа. Адам поставя храната на мястото на Бога). Тази храна няма живот в себе си. Тя е дар Божий за човека, но въпреки това не може да спре смъртта.

За разлика от Адам Христос в пустинята отхвърля изкушението на сатаната, който Му предлага да превърне хляба в идол за човешкия род. Той отговаря, че не само с хляб ще живее човек, но и с Бога, който дава истинския живот, който не се изчерпва и не свършва. Тоест, вечен живот.

Неслучайно Христос избира отново храната – хляб и вино, за Своето централно тайнство Евхаристията. Чрез претворените хляб и вино християнинът става едно с Христос, става причастен на Неговата обожена, одухотворена човешка природа. В Христос виждаме възстановяването на човека, който вече няма нужда от „кожени дрехи”. Тялото на Христос е материално, но е одухотворена материя, която не се подчинява на познатите ни физически закони.

Picture8.jpgСлайд 9
Тишината на пустинята

Постът ни помага да се вслушаме в гласа на съвестта си, а също и да чуем Божия глас в сърцата си. Постът чрез въздържанието (самоограничението) създава атмосфера на тишина в душата, тъй като през този период ние се отказваме от обичайния си ежедневен ритъм. Всеки човек се нуждае от тишината и от поне временно отдалечаване от шума – затова ходим в планината, затова там хората си почиват. Поставя се въпросът, защо дяволът е изкушавал Христос в пустинята? Не е ли по-логично да го изкушава в големия град, където изкушенията изобилстват? Отговор: именно в тишината на пустинята, в тишината, породена от поста и молитвата, човек е способен да разкрие своята истинска същност, без да се разсейва от странични и външни на него фактори, да се покаже, такъв какъвто е. Най-ясно се открояват страстите, които носи. Тогава изкушението се усеща най-силно, защото няма шум, който да го заглуши. Затова монашеската аскетична борба срещу изкушенията в манастира или пустинята е по-силна от тази на хората в света, въпреки че изглежда нелогично. Преход към следващия слайд (за покаянието) е раждането на молитвата: дълбоката молитва се ражда в тишина. Затова православните молитвени събрания са „тихи”, способстват за умиротворяването на душата. За разлика от протестантските, които се стремят да предизвикат взрив от емоции и превъзбуда у богомолците. Бог може да действа в умиротворената душа, а дяволът се стреми постоянно да хвърли душата в смут, да я разстрои, за да може да ни влияе по-лесно. Аскезата (самоограничаване, въздържание) без молитва може да не доведе до умиротворяване на душата, а да ни направи раздразнителни, гневни и т.н. Имаме нужда от благодатта, която се дава в молитвата, за да даде плод въздържанието ни.

Picture9.pngСлайд 10
Покаянието

Всички неща, за които говорихме дотук, са само средства, които служат на една главна цел. Откъснати от тази цел, те не носят благ плод, не способстват за християнския ни живот. Нито постът, нито въздържанието, нито молитвата, нито дори причастието с Тялото и Кръвта Господни имат смисъл за нас, ако не доведат до тази крайна цел. Заради тази цел дойде Божият Син на земята и даде на Църквата Си всички тези благодатни средства, за които говорихме досега. Христос се роди, умря и възкръсна, за да се роди отново всеки един от нас, за да се роди у всеки вярващ в Него новият човек, който да може да живее Неговия живот и да може да Му бъде причастен. „Новият човек” се ражда отгоре (...), тоест дори само това евангелско изречение ни показва, че не става дума за нравствено възраждане на човека, за промяна в начина на живот. Много хора с будна съвест са правили това и без да „се родят отгоре”, тоест без Христос. А Христос не би дошъл на земята, само заради някаква подробност, която е била възможна да се случи и без Него. Твърде висока цена е платил Бог, за да мислим, че от нас се очаква да бъдем „добри хора”. Раждането на „новия човек” става в най-голямото тайнство на Църквата – Покаянието. Като цел на християнския живот, покаянието не е еднократен акт, а състояние. То започва с осъзнаването на греховете, с желанието да се успокои съвестта, с желанието да се възстанови мирът на съвестта и в отношенията ни с Бога. Покаянието намира израз в изповедта, но е нещо повече от нея именно с това, че е постоянно състояние на сърцето. В това състояние човек усеща като непоносимо отделянето си от Бога, чувства невъзможност да живее както досега – самодостатъчен, ограничен от егоизма си. Иска да хвърли „кожените дрехи”, липсва му животът в благодатта. Покаянието е динамично отношение между Бога и човека. Само възроденото в покаяние сърце, което страда от самотата си без Христос, може да участва в Евхаристията. Мъртви сърце не могат да служат Евхаристия, по думите на св. Симеон Нови Богослов, не могат да задържат в себе си Бога. Как обаче може да изпитваш скръб по някой, когото не познаваш? Това не е възможно. Затова покаянието е дар, защото то означава, че Бог се е открил на този човек, че той е Го е вкусил и е разбрал колко е благ. Затова такъв човек изпитва едновременно тъга и скръб по Бога, но и радост от това, че Го познава. Това е така нареченото състояние в православната аскеза „радостна тъга”.

Слайд 11
Пробуждането

Този слайд обобщава идеята за поста като пробуждане на душата. Разкрива в какво се състои пробуждането, т.е какви могат да бъдат плодовете на поста за човека. Учениците сами прочитат откъса от посланието на апостол Павел до Галатяни 5:22-23 и отговарят на въпроса, какви са плодовете на духа.

Picture12.jpgСлайд 12 и 13
Постът на тялото и на душата

Тези два слайда обясняват разпространените изрази „телесен” и „душевен” пост. Целта е учениците да разберат, че става дума за два аспекта на едно цяло. Тук се обсъджат такива практически въпроси като например, кои храни са постни, какво значи строг пост, кога се пости строго, кога е забранено да се пости строго и защо („Докато е с тях младоженецът, не може да постят...”, затова не се пости на големите църковни празници или най-малкото постът се облекчава – както е на Благовещение и Цветница през Великия пост) Строгият пост (без мазнина) е забранен от каноните в събота и неделя, което показва несъстоятелността на практиката на някои места в България да се изисква „три дни строг пост” преди Причастие, което неминуемо включва и съботата.

Т.нар. „душевен пост” е темата на слайд 11, където се разглежда духовната страна на поста. Въпросът се изяснява чрез работа със светоотечески текст. Учителят прочита или раздава написан следния текст: „Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце; като видиш беден, не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш; не завиждай никому; не осъждай никого; не поглеждай с пожелание; не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи; не подавай ухо за клевети срещу ближния си; нека устата ти са затворени за всичко лошо за твоя ближен; пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце! Бъди благоговеен във всичко, бъди всякога смирен и кротък. Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене, а душата ти се надува от гордост?”

Въз основа на прочетеното учениците трябва да кажат в какво се изразява духовният пост. Поставя им се въпрос дали телесният или духовният пост е по-важен и защо. Целта е децата да разсъждават върху ползата на телесния пост, както и на духовния. Постепенно учителят трябва да насочи разговора към извода, че противопоставяне между телесния и духовния пост не съществува, но те са едно цяло. Ако времето позволява, може да се постави по-сложният въпрос, как телесният пост помага на духовния - като възпитава в човека въздържание, дисциплина, послушание към Бога и Църквата, тоест помага ни да преодоляваме егоизма си. А егоизмът е най-големият враг на духовния пост, както и на духовния живот на човека въобще, и затова трябва да бъде побеждаван на много и различни фронтове. По този начин учениците отговарят на основния въпрос, поставен в началото на урока: Защо е необходим постът в християнския живот?

Така разбираме, че постът може да бъде не само въздържание от храна, но и от неща, с които сме свикнали в своето ежедневие, но сега бихме могли да пожертваме и да се лишим от тях за известно време – например някои развлечения и други по принцип негреховни навици. Така учениците могат да стигнат до извода за поста като жертва и подражание на Христос, Който жертва за нас всичко.

За илюстрация на темата за отношенията ни с ближните, като индикатор на способността ни да постим душевно, може да се използват и български народни поговорки. Освен посочената от приказката за човека и мечката (Лоша рана заздравява, лоша дума не се забравя), може да се споменат още: Ако има грешка, има и прошка; Ако искаш да вземаш, научи се да даваш; Ако ръка дава, а сърце не дава, нищо не става;Добра дума железни врата отваря; Езикът кости няма, ама кости троши;Който завижда-не вижда; Който говори пред теб зад гърба на другите, ще говори и пред другите зад твоя гръб и т.н.

Picture1_1.jpgСлайд 14
Великопостната молитва на св. Ефрем Сириец

Това е молитвата на големия светец на Църквата и химнописец, автор на богослужебни текстове, св. Ефрем. Тази молитва може да бъде наречена символ на Великия пост, защото се чете коленопреклонно през този период. Тя разкрива в синтезиран вид смисълът на поста и всички теми, които бяха обсъждани досега в урока. Може да се използва като обобщение на казаното дотук.

Въпросът, който учителят може да използва е: Защото молитвата на св. Ефрем Сирин е наречена Великопостна?

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kuwh 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Знанието на Кръста е скрито в страданията на Кръста.

Св. Исаак Сирин