1. Светлата звезда
Преп. Дионисий е една светла звезда – от онези, които светят на мисления небосвод на Църквата ни и с божествения блясък просветяват мрака на земния ни живот.
Надарен с много таланти, той във всяко отношение е достоен да бъде рав-нопоставен с великите и богоносни отци на Православната църква, които са про-сияли сред подвизи.
Човек се удивлява като вижда как в неговия живот се съчетават подвижни-чеството на Господния Предтеча с апостолската ревност и социалната дейност, отшелничеството на исихаста с организираността и управленската дарба на ръководителя, мистичното извисяване на мислителя с непосилните подвизи и накрая – привързаността към точността на канона с човеколюбивата снизходителност и прошката.
Рядко се срещат личности с такава широта на ума и сърцето!
Животът на преподобния и неизброимите му чудеса са допринесли той да се утвърди в съзнанието на църковния народ като светец – гордост и закрилник на областта Пиерия. Паметта му се чества на 23 януари.
2. Светлият му път накратко
Преп. Дионисий се родил малко преди 1500 г. в с. Слатина, район Фанари на област Кардица, което днес се нарича Дракотрипа. Произхождал от бедни, но вярващи и благочестиви родители. Първото му име било Димитър и от малък се отличавал с особена привързаност към Бога и стремеж към монашески живот. На около 18-годишна възраст, когато родителите му вече си отишли от този свят, Димитър отишъл в Метеора и бил постриган за монах с името Даниил. По-късно, търсейки по-уединено място, отишъл на Света гора, станал великосхимник и приел ръкоположение, преименуван на Дионисий. Там живял в скита на манастира „Каракал“ при строг подвиг, молитва и пост. Равноангелният му живот го изтъкнал пред всички атонски отци и затова бил избран за игумен на близкия манастир „Филотей“. През 1524 г. се наложило да напусне Света гора и да отиде в областта на гр. Бер (Верия) в манастира „Св. Йоан Предтеча“, който обновил. Но след известно време тайно напуснал св. обител, за да избегне избирането си за епископ на Бер, както настоявал народът след овдовяването на тази епархия.
Преп. Дионисий станал „жител на Олимп“ и с ревност продължил своя подвиг. Първоначално се поселил в една пещера, която е запазена и до днес. Но многото трудности, гонения, клевети го принудили временно да напусне обичния Олимп и да отиде на юг в планината Пилио, където построил манастира „Света Троица Сурвя“. По-късно се върнал на Олимп и ок. 1542 г. построил първия манастир в чест също на Светата Троица, който е съхранен и до днес. В него светецът живял като земен ангел и скоро събрал около себе си множество монаси, което направило от манастира му истинска лавра. При все това сам св. Дионисий продължавал да се подвизава с молитва и безмълвие в пещерите, които били около обителта и които той превърнал в малки храмове. В тях той прекарвал повече време, живеейки в благодатта на т. нар. „умна“ (мислена) молитва. Много пъти, когато се връщал от пещерите в обителта, братята го виждали целия да сияе, облян от светлината на Възкресението, в която ще живеят праведниците в бъдещия вечен живот.
Св. Дионисий не преставал да обхожда, подобно на по-късния светец Козма Етолийски, съседните села, за да проповядва, да изповядва и да подкрепя поробените си сънародници. Той безкрайно обичал народа си. Всички обгръщал с любов, подпомагал ги духовно и материално. Който се приближавал до него, имал чувството, че общува със Самия Христос.
Живеейки такъв живот в подражание на Христос, светецът достигнал своя край и като доблестен поборник получил венеца на правдата от ръката на Христос.
На 23 януари (в средата на 16 в.), след като оставил последните си мъдри заръки на своите духовни чеда, той се преставил в Господа. На тази дата св. Църква установила да се празнува неговата честнà памет.
Тропар, гл. 1
Жител на Олимп, слава за Пиерия и свещена закрила за наречената на тебе обител си станал, мъдри Дионисие; живял като ангел на земята, ти си давал бързата си помощ на ония, които благочестиво ти казват: слава на Бога, Който те направи дивен, слава на Него, Който чрез тебе върши изцерения за всички.
Кондак
Мъдро си придобил чрез голяма благодат, Дионисие, подвига на въздържанието; затова Светата Троица те прослави с богати дела, както и с чудеса.
Величание
Олимп, ти най-висока от планините, радвай се и се весели, защото придоби помощник, избавител и закрилник в изкушенията – божествения и пресветъл Дионисий.
Превод от оригинала: проф. Иван Ж. Димитров
