В продължение на векове западните историци категорично отхвърляха твърдението на Християнската църква в Индия за нейните апостолски корени, а също и претенциите ѝ, че представлява най-старата християнска църква извън пределите на Римската империя.
„Деяния на Тома“ – загадка за историците
Както южно-индийското предание, така и доукрасеният сирийски оригинал на Деяния на Тома, датиран през 2 в., дълго време не изглеждаха нищо повече от апокрифни легенди. Макар много отци на Църквата да съобщават за апостолската мисия на св. Тома в Индия, нямаше исторически свидетелства за споменатите във въпросните Деяния царе, а много от географските названия в този апокриф са неизвестни на науката. Независимо от това, че от възникването си Деяния на Тома са широко разпространени в християнския свят, не съществуваха сигурни доказателства за автентичността на текста и на преданието. Деянията бяха смятани за увлекателна история, традиционно започваща с описанието на момента, когато апостолите разделили помежду си света за своята мисия.
„По времето, когато апостолите били в Йерусалим всички, … те разделили страните помежду си, за да може всеки от тях да проповядва в страната, която му се паднала… И при жребия и разделянето Индия се падна на апостол Юда Тома. А той не пожелал да отиде, казвайки: „Нямам сили за това, защото съм слаб и съм евреин, как мога да уча индийците?“. И като разсъждавал така Юда, явил му се нашият Господ в нощно видение и му казал: „Не бой се, Тома, иди в Индия и проповядвай словото, защото Моята благодат е с тебе“. Той обаче не бил напълно убеден, казвайки: „Изпрати ме, където Ти искаш, Господи наш, само в Индия няма да отида“ (Деяния на Тома).
Отстъпчивостта не била в характера на св. Тома и може би другите апостоли не се изненадали твърде на съпротивата му. В крайна сметка за него има три споменавания в Евангелието: св. Тома призовава апостолите да отидат и да умрат с Христос в Йерусалим, настоява Господ по-точно да обясни, какво означава да Го следват, и накрая отказва да повярва в твърдението на учениците за Христовото възкресение, докато не види лично възкръсналия Господ.
Апостолът обичал във всичко определеността, но, бидейки вече убеден, той бил способен на най-решителни действия. Оказали се безсилни пред категоричния отказ на Тома, неговите приятели по мисионерство се обърнали в молитва към Самия Господ, Който побързал да се отзове.
По време на тяхната среща някой си Хаббан, доверено лице на индийския цар Гундофар, също се намирал в Йерусалим в търсене на опитен средиземноморски майстор за построяването на дворец за индийския цар. В Деяния на Тома пише, че Господ се явил пред търговеца, казвайки му, че има роб-архитект, който много иска да продаде и търговецът се съгласил.
„И когато те изготвили книжата за продажбата, Иисус взел Юда Тома и отишъл при търговеца Хаббан. Като го видял, Хаббан му казал: „Този ли е твоят господар?“. Тома отвърнал: „Да, Той е моят Господар“. Хаббан търговецът му рекъл: „Той те продаде за моя собственост“. И Тома нищо не отвърнал в отговор. Сутринта той се изправил, помолил се и се обърнал към своя Господ, и Му казал: „О, Господи наш, каквато е Твоята воля, така и да бъде…“. И те се отправили на път“ (Деяния на Тома).
След пристигането в държавата, цар Гундофар дал на апостола голяма сума пари и му заповядал да започне строителството. Апостолът обаче се освобождавал от паричното бреме, раздавайки всички пари на бедните, и започнал да пътува по крайбрежието, проповядвайки християнството. След известно време царят се заинтересувал как върви изграждането на двореца, а придворните му казали:
„Дворецът не е посторен, той още нищо не е направил, но ходи по градове и села, дава милостиня на бедните и ги поучава за новия Бог, а също лекува болести, гони демони и много други неща върши. Мислим, че той е магьосник; но състраданието му, изцеленията му, които са безвъзмездни, аскетизмът и благочестието му ни карат да мислим за него, че той е или магьосник, или пратеник на новия Бог“ (Деяния на Тома).
Царят извикал Тома и го попитал, дали е построен дворецът. Апостолът отговорил, че е построен. Царият попитал, кога ще може да го види и Тома с присъщата си прямота отвърнал: „След твоята смърт“. Както и можело да се очаква, царят го хвърлил в тъмница. Скоро умрял братът на царя, Гад, и в пристанището на мъртвите той видял прекрасен дворец. Попитал дали може да се засели в него, но му отговорили: „Не, това е дворецът, който християнинът построи за твоя брат“. Гад се явил във видение на брат си и му съобщил, че дворецът му наистина е построен и че е великолепен. След това Гундофар сам станал християнин, приел кръщение, миропомазание и св. Причастие от ръцете на апостола. И много други също повярвали, … и стигнали до убежището на Спасителя“ (Деяния на Тома).
Тогава апостолът назначава един дякон за свой приемник и заминава в Южна Индия, където приема мъченическа смърт след двадесет години апостолско служение, обръщайки към християнството хиляди хора. Местното индийско предание леко се различава от сирийския оригинал на Деяния на Тома, твърдейки, че св. Тома е пристигнал първоначално не в Пенджаб, където е управлявал Гундофар, а на крайбрежието на Малабар, установявайки се в древното пристанище Музирис през 50-52 г., където, както се казва, той основал седем църкви: в Кранганор, Квилон, Паравур, Коггамангалам, Ниранам, Палаюр и Каяла. Историята за двореца на Гундофар се споменава и в двете предания, а също и смъртта на апостола край Мадрас, където неговата гробница и до ден-днешен е място за поклонение.
Причината за мъченическата смърт на св. Тома също се различава леко в двете предания: в сирийския текст (вероятно с по-късна намеса на гностиците) е предаден на смърт заради това, че е склонил съпругата на местния цар към въздържание в съпружеския живот, но индийското предание настоява, че неговата смърт е била провокирана от брахманите, които са били разгневени от проповядването на християнството. Впрочем мястото и времето на кончината в източниците съвпадат: бил е пронизан от копие на 19 декември 72 г., а е починал три дни по-късно – в Мерипур, около Мадрас, в индийския щат Тамил Наду.
Други ранни ръкописи на Деяния на Тома на арамейски език на много места са доукрасени и фантастични, включвайки гностически нововъведения като указанието, че Тома бил близнак на Господа. Заедно с недостига на исторически свидетелства това предизвиква пълното отхвърляне на Деянията от страна на западните историци, докато в 1834 г. един изследовател не открива в Кабулската долина в Афганистан тайник с древни монети. На много от тях имало изображения и имена на забравени царе, а на някои с гръцки и индийски букви с различно произношение било изписано името Гундофар. В продължение на няколко десетилетия след това монети с името Гундофар са били откривани от Бактрия до Пенджаб, като няколко десетки от тях, датирани през първото столетие, сега са изложени в Британския музей и в Калкутския музей.
В края на 19 в. в развалините около Пешавар е открита каменна табличка с надпис на индо-бактрийски език. Историкът-изтоковед Самуел Мофет съобщава, че надписът не само „споменава цар Гундофар, но и пряко посочва времето на неговото управление в първата половина на първи век, което го прави съвременник на апостол Тома, както се описва и в подложените на различни намеси Деяния на Тома“. Съгласно датите в табличката, той е управлявал през 45 и 46 г., близо до времето, което се смята традиционно за времето на пристигане на ап. Тома в Индия.
Накрая, през 19 в. са открити и записките на монахинята-поклонничка Егерия. По време на своите пътешествия в Светите земи, в Сирия, Ливан и Египет, в периода 381-384 г., тя пише:
„В името на Христос, нашия Бог, ние благополучно пристигнахме в Едеса. След пристигането ние без да се бавим посетихме храма и гробницата на св. Тома (апостола). По традиция изпълнихме нашите молитви и всичко онова, което обикновено правим, посещавайки свети места. Прочетохме и откъси от Деянията на св. Тома (при неговата гробница). Храмът представлява голямо красиво здание, въздигнато в нов облик, и то действително е достойно да бъде Дом Божи…“.
От това откритие доминиканските коментатори от началото на 20 в. са стигнали до убедителния извод, че едва ли Егерия е чела „достигналите до нас издания, изопачени от гностиците, а по-скоро ръкопис на Деянията, признат от християните от онова време за каноничен и автентичен… Това ни дава явно доказателство, че са съществували ръкописи, които не са били изопачени за целите на гностиците… Деянията, които е имала пред себе си поклонничката, са били на гръцки език, също както и сводът на Писанията, както е посочено в нейните цитати“.
С появата на тези две значими открития протестите по повод отсъствието на свидетелства и на неясноти в текста започват да отстъпват от позициите си. И макар историците да могат и да продължават да изказват съмнения, не бива да не отчитаме и очевидните факти.
(следва продължение)
Превод: Златина Иванова
* „Witness for an Apostle: The Evidence for St. Thomas in India“ – In: Road to Emmaus, 6, 2 (21), p. 47-61 (бел. прев.).
