Тази неделя е ден за прошка. В храмовете евангелското четиво по време на светата Литургия е от т. нар. Проповед на планината (Мат. 6:14-21). В нея Сам Господ Иисус Христос ни говори за прошката, за поста, за събирането на небесно съкровище, за това, че, ако искаме Небесният наш Отец да прости греховете ни, първо ние трябва да простим на нашите ближни.
Във връзка с това евангелско четиво християните имаме древния обичай в този ден да молим, да искаме и да даваме един на друг прошка за всички волни и неволни обиди и прегрешения, които сме извършили или са били извършени спрямо нас. Това е първата стъпка от великопостния път. Ето защо светата Църква е приела да нарича този ден Неделя на прошката. Великият пост има три подготвителни седмици, обхващащи четири неделни дни, които на основа на литургийното евангелско четиво или на постната практика са наречени: Неделя на митаря и фарисея, Неделя на блудния син, Неделя месопустна и Неделя сиропустна. Днес е последният ден от последната подготовителната седмица преди началото на Великия пост, в който спираме употребата на млечни продукти, затова е наречена и сиропустна. На този ден Църквата ни припомня за изгонването на Адам и Ева от рая поради непослушанието и невъздържанието им. В храма след вечерното богослужение се извършва един особен и умилителен чин на всеопрощението, когато свещенослужители и миряни взаимно си дават прошка, за да встъпят във Великия пост с чисти сърца и души, примирени с ближните си.
Изгонването на праотците от рая, загубата на райското блаженство е достойно за сълзи и покаяние. Бедствието, в което страстта на себелюбието и плътоугодничеството въвличат човечеството, ни показват, колко важен е постът в делото на спасението и колко са опасни чувствените греховни удоволствия. Определените от Църквата дни за пост са най-удобният и благоприятен период за събирането на „съкровище на небесата“.
Още в първите векове на християнството египетските пустиножители имали обичай да се събират в последния ден на сиропустната седмица за съвместна молитва. След края на молитвата взаимно се опрощавали и благославяли, след което се разпръсвали по всички краища на пустинята за уединение и подвизи в благочестието. Това уединение продължавало по време на цялата Четиридесетница. Вратите на манастира, в който се подвизавали подвижниците, се заключвали и оставали заключени до Неделя Вайя (Вход Господен в Йерусалим), когато отшелниците отново се завръщали в обителта. Нека и ние, по примера на преподобните и богоносни наши отци и на всички светци, като верни чеда на светата Православна църква, днес, в този последен ден – на Неделя сиропустна, да си поискаме и да дадем един на друг прошка.
Простено, простете!
Благодатен и спасителен пост!
