Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (8 Votes)
razpiatie_1.jpgВсички, които непрестанно въздишат край Кръста на Господа, разпъват плътта с нейните желания. Нека с надежда и ние да застанем до тях и да направим чрез чист пост наш Този, Който чрез Своето страдание ни направи Свои и ни предаде по благодат Своето по природа безстрастие, което е и победата над страстите. Само по този начин ние ще се удостоим да приемаме правилно и както трябва Страданията и Възкресението на Спасителя, докато един ден се удостоим да празнуваме вечната и нова Пасха с “преминалите в небесата”. Тогава, когато настъпи и за нас големият час на пренасянето ни от тази земя в небесното царство на Бога.

ПОСТ – ЗАЩО?
Основната черта на този духовен период, в който сме сега, е постът. Първият въпрос, който можем да си зададем, е защо постим? Нима Бог не е устроил всичко “твърде добро”? Не е ли “на Господа земята и това, което я изпълва”? Защо да постим тогава и да отбягваме храни, които сами по себе си са благословени, след като са създадени от Бога ?

Грешката, която обичайно възниква при такива въпроси, е, че отъждествяваме поста с храните, а не със себе си. Постът не касае храните - чисти или не, забранени или не, а нас самите. Известен факт е, че по отношение на храните притежаваме дара за свободен избор и употреба, но св. ап. Павел ни казва следното: “Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но аз няма да бъда завладян от нищо. Храната е за корема и коремът е за храната, но Бог ще погуби и едното, и другото” (1 Кор. 6: 12 – 13).

Свободата на хранене не винаги отговаря на духовната полза. Човешкият живот има много по-дълбоки измерения от тези, на които служи материалното хранене. С храненето се цели продължаването на този живот, който така или иначе е временен. А с поста се цели безкрайната дълбина на съществуването, което е вечно. Задоволяването на нуждата от храна няма първостепенно значение, а обслужва нещо друго. Храната е необходима само като средство и никога като цел. Храним се, за да живеем, а не живеем, за да се храним. Животът има толкова дълбока цел, че надминава всяка материалност, колкото и външната му страна да е материална. Затова е нужно да открием корените на поста, което ще ни помогне не само теоретично да го опознаем, а и с благодарност да го приемем като начин на живот и живоносно дело и действие.

КОРЕНИТЕ НА ПОСТА
Корените на поста се крият в самия рай. Първата словесна заповед, която Бог даде на първосъздадените бе: “От всяко дърво в градината да ядеш, а от дървото за познаване на добро и зло, от него да не ядеш” (Битие 2:16-17). Постът, който Бог поиска от Адам беше критерият за свободното и пълно приемане на Божията воля като регулиращо правило на живота и за подчиняването на материята от духа. Човекът не уважи тази повеля и престъпвайки я, стана жертва на всички трагични последствия от нарушаването й с краен резултат - смъртта на душата и от нея - на тялото.

Падението на стария Адам направи наложително идването на новия Адам, на Христос, Който да възстанови Адам и целия човешки род в първоначалния порядък. Новият Адам започна Свието дело с пост от четиридесет дена. С това показа, че пътят на спасението е пътят на завръщането към състоянието, от което отпаднахме. Тоест, към състоянието на послушание към Божията воля, което се изразяваше в послушание към повелята на поста. И докато старият Адам бе победен, унесен и повлечен от лукавия съвет на най-древния лицемерен змей, то новият Адам победи от самото начало, точно с това първоначално състояние на пост. Когато онзи му говорил за задоволяване на нуждата от храна, Новият Адам, Христос, след толкова дълъг и изтощителен пост, не само не се вслушал в думите му, но и ги отхвърлил с решителност, поставяйки така живота Си в пълна зависимост от Божията воля. “Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста” (Мат. 4: 4). Това отговорил Христос на изнудвача и го обезсилил. Съответно порядъкът бил възстановен, а за да бъде и утвърден веднъж завинаги Христос принесе и жертвата на Голгота, която беше помитаща победа над врага и тъмните му сили. По този начин постът в присъствието на Кръста придобива ново измерение и тайнствена дълбина. По-точно, чрез Кръста на Господ Иисус Христос става по-достъпна тайнствената дълбина и смисъл на поста.

Простичко казано: преди в света да се яви тайнството на Христовия Кръст, тоест, преди кръстната жертва, царувал грехът и господствали неуважението и безразличието. Хората облажавали телесните угоди и малцина пренебрегвали плътските наслади и апетити. От момента обаче, когато кръстната жертва на Господа се осъществи, тиранията на демоните загуби силата си чрез богопознанието, а в живота на хората започна да навлиза небесната добродетел. Затова има чест в поста, сияйност във въздържанието и действеност на молитвата. За това свидетелства и този период на пост, който ни бе даден от Самия Христос, Бога Слово, за да се спасяват нашите души.

Постът притежава христоцентрично измерение поради преживяването и основаването му от самия Господ наш. Всички, които Го следват, прилагат поста, който Сам Той приложи и чийто извор и вдъхновител е самият Бог. Първо това бяха светите апостоли, които с примера и учението си създадоха християнската традиция на поста. Следователно, постът не е наредба или придобит навик, а нещо дълбоко и същностно, както за живота на Църквата като цяло, така и за всеки вярващ поотделно, тъй като бе законоположен и преживян от самия Христос.

Постът е средство за укрепване на душата. Изразява се в лишаване от храна, но в същото време, заедно с добрите дела и добродетели, за придобиването на които помага, представлява съществена подготовка за богатата трапеза от ястия с добродетели. Тези добродетели са най-красивите жертвоприношения за Господа и само с тях може да бъде задоволен духовния глад.

ПОСТ-ПОКАЯНИЕ
Постът е пътят на завръщането към първоначалното състояние на послушание към Божията воля. Затова и постът не е нищо друго освен израз на човешкото покаяние поради отдалечаването от Бога и Неговата воля. Следователно постът не е просто лишаване от храна, а телесен израз на онова най-дълбоко покаяние, което обхваща цялата вътрешност на човека. Затова и свещените химни, когато говорят за поста, не пропускат да го свържат с покаянието. И с цел да оставят живо впечатление за това, използват приказни сравнения: Ако постът е пролет, то нейното най-красиво цвете е покаянието; Благодатта на поста е като розова зора за душата. Изгрява ли със светлината на покаянието си, разпръсква нощната тъма, натрупана от дълговете и прегрешенията.

Постът съвсем не е нещо общо и безлично. Той е разкаяние за нещо съвсем определено, а именно конкретните грехове, които съставят нашата греховност. Няма съмнение, че всички ние сме грешни. Греховността ни обаче като вътрешно състояние се изразява външно по различни начини при всеки от нас. Затова трябва особено да внимаваме, ако искаме искрено да се покаем.

Необходимостта от усет за собствената греховност, който да бъде възможно най-дълбок и най-искрен, се подчертава в светите химни. Особен показател за дълбочината на този усет е, че душата, която го притежава, чувства себе си най-грешна сред всички останали. И това е естествено, защото тя гледа само своите грехове и отчита колко много с тях е огорчила Бога.

Затънала в духовната тъма на своите страсти, душата стене. Страстите като неразрушими вериги я приковават към греха. Началото на поробването от страстите е в насладата, която като прониква в душата води до сериозни разтройства на нейните движения. Първо умът, окото на душата, бива обхващан от действията на срастите. Те затъмняват изключително ума и той вече не вижда, че трябва да гледа към своя Бог и Създател.

Тогава, когато умът загуби от погледа си Бога, той става пръст и материя. Започва да страда от нелогичност при всяко свое действие. Светият химнописец казва, че когато “окото на душата” – умът, се замъгли, тогава е естествено тя да се подхлъзва и да пада в грях чрез помислите, които са предшествениците на делата. Тогава човекът е много болен и прави, каквото му дойде на ум, без да е в състояние да се вразуми и да се овладее.

Естествена последица от обвързването на ума с греха са паденията, които поразяват плътта. Конкретен пример е загубата на чистотата на плътта. И това е напълно разбираемо, след като “окото но душата” – умът е затъмнен, защото тогава сетивата стоят широко отворени, но беззащитни към предизвикателствата на лукавия.

Когато едно греховно състояние на наслада завладее душата, тя губи апетит за Божиите слова и за небесната храна, която я оживотворява и я укрепва в свещените Божии битки. В резултат на това, цялото човешко същество, душа и тяло, се оказва дълбоко болно и може би почти умряло. Крайното следствие на това трагично състояние е “отпадане”, отдалечаване и пълна загуба на погледа към Господа. Тогава душата, не виждайки Го вече пред себе си, остава прималяла, без увереност и надежда, в ужасния хлад на Божието отсъствие.

Какво трябва в такъв случай да се направи? Ами, да се завърне душата близо до Бога, да възстанови отново общението си с Него. Това означава да се разкае за всичко сторено и да започне един нов духовен живот в Христос.

ПОКАЯНИЕ И СЪЛЗИ
Израз на живото желание на душата да започне нов живот и на дълбокия й копнеж да възстанови загубеното си общение с Бога са сълзите на покаянието. Те ще я умият от нечистотията, и от позора, и от жалкото съществуване, в което се е оказала. Горещите сълзи на покаянието са характерен признак на всички души, които са паднали ниско и са се надигнали отново чрез покаянието.

Нека и ние не се бавим да потърсим настойчиво този дар, защото и сълзите са дар Божий за каещата се душа. Ако поплачем тук на земята, ще избегнем ненужния вече плач там, във вечността.

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПОСТА
Постът има не само отричащ характер, но и утвърждаващ. По-точно, постът е плодородната почва, върху която никнат множеството добри и плодородни дела и действия, множеството свети добродетели. Ако не възприемаме поста по този начин, има опасност да го сведем само до формално външно действие, колкото и впечатляващо да е то. Действие, без вътрешност и дълбочина и оттам постът да стане ненужен и омразен, и дори гнусен в очите на Бога.

Ако постът не дава на душата ти повод за поправяне, то ти се оприличаваш на злите демони, които пък и изобщо не се хранят. Затова не похабявай поста с грехове, а стой неподвижен, когато те връхлитат неуместни и нелогични ярости, като си представяш, че стоиш редом до разпънатия Спасител или още по-добре, че и ти се кръстно разпъваш заедно с Този, Който се разпъна за теб.

Няма никакво съмнение, че постът е опит за побеждаване на страстите, защото възприет само като нехранене се оказва демонично дело. Нехраненето само по себе си не помага. Цеността на поста е в твърдото и неотстъпващо противодействие на страстите в нас. И не само това. Постът е съразпъване с Иисус Христос! От подражание на Христос постът става участие в страданието на обичта. И както Христос умря на кръста, за да срази греха в света, така и постът е кръст, който спомага за участието в “смъртта на Господа Иисус Христос” съгласно апостолското: “Ония, които са Христови, са разпънали плътта си със страстите и желанията” (Гал. 5: 24).

ПЛОДОВЕТЕ НА ПОСТА
Какви може да са те? Множество и скъпоценни. В това ни уверява примерът на светците, които плодоносно се подвизаваха и така станаха образци за нас. Така “чудният Енох заради въздържанието си бе взет от земята”. С пост Йосиф се избави от съблазнителката и му повериха царството. И Иисус Навин, и пророк Илия, и Давид, и пророк Даниил, и трите момъка в пещта, и много от онези боговидци, вършители на чудни неща, именно постът ги изяви като приемници на Божията благодат и на всяка милост.

Както някога тях очисти, така днес постът може и от нас да направи достойни съдове на благодатта и милостта Божия. С неговата помощ можем да победим страстите в нас, а извън нас отколешния ни враг - дявола и цялата му сбирщина, и да станем приятели на небесния свят. Най-значимият и безкрайно най-ценен плод на поста обаче е, че осигурява не какво да е духовно съкровище, а обогатява душата с присъствието на Самия Бог.

Нека тогава не се страхуваме от трудностите му. Те са само в началото. А пък и не ги преодоляваме сами. Всички светии и небесни сили с жив интерес следят нашите опити в това отношение. Затова нека не преставаме да призоваваме тяхната свята подкрепа. И нещо повече, да не забравяме да умоляваме Господа със същата просба и да не откъсваме поглед от Разпнатия с цялата любов и топлина на нашето сърцето.

Всички, които непрестанно въздишат край Кръста на Господа, разпъват плътта с нейните желания. Нека с надежда и ние да застанем до тях и да направим чрез чист пост наш Този, Който чрез Своето страдание ни направи Свои и ни предаде по благодат Своето по природа безстрастие, което е и победата над страстите. Само по този начин ние ще се удостоим да приемаме правилно и както трябва Страданията и Възкресението на Спасителя, докато един ден се удостоим да празнуваме вечната и нова Пасха с “преминалите в небесата”. Тогава, когато настъпи и за нас големият час на пренасянето ни от тази земя в небесното царство на Бога. Амин.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3ufy 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Не се учудвай, че падаш всеки ден; не се отказвай, но смело се изправяй. И бъди уверен, че ангелът, който те пази, ще възнагради търпението ти.

Св. Йоан Лествичник
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.