Мобилно меню

4.8095238095238 1 1 1 1 1 Rating 4.81 (21 Votes)
DSCI0060.JPGПродължение от "Постът като Обучение"

Чувството на общност, което Великият пост се стреми да установи, не се ограничава само с нашите отношения с обкръжаващите ни хора. То се простира в значително по-широки рамки. Великият пост е времето, в което ние възстановяваме отношенията си с веществения свят: първо, с нашето физическо тяло и след това с природата - с животните и растенията, със земята, въздуха, огъня и водата, с които имаме физически контакт. Великият пост възобновява нашето членство не само в човешкото общество, но и буквално в космическата koinonia. «Този, който не обича дърветата, не обича Христа», както е казал старецът Амфилохий от о. Патмос. Това също е едно от значенията на Великия пост.
"Всичко, което живее, е свято”, е казал великият английски поет от ХVІІІ век Уилиям Блейк. Пояснявайки думите му, можем да добавим, че всичко, което е създал Бог, е живо по един или друг начин. Великият пост очиства дверите на нашите възприятия, за да можем да видим отново тази истинна и всеобхватна святост. Великият пост ни учи да се изразяваме с думите, които са употребявали американските индианци, “с любов да се стъпва по земята”. Ние днес, сблъсквайки се с екологичната криза, която се разраства в неимоверна бързина, можем да възстановим сакраменталния си поглед към Вселената чрез спазване на Великия пост. В какъв смисъл? Навярно е твърде лесно Великият пост да се изтълкува в чисто механически аспект. Хората често мислят, че поради това, че ги съветваме да се ограничават в храненето, в него трябва да има нещо срамно. Освен това, когато съпружески двойки се принуждават на въздържание от сексуални отношения по време на Великия пост, може да възникне опасността те да счетат секса за осквернение. Такива заключения са грешни и много вредни. “И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро.” (Бит. 1: 31). Нашите тела, бидейки сътворени от Бога, изначално са добри, храната и питието са дар от Бога, също така и сексът; всички сътворени неща са знак за Неговото присъствие, начин на общение с Него.

 

Защо тогава ни се казва да се ограничаваме в храненето и да се въздържаме? Отговорът е в това, че макар светът като творение Божие да е “твърде добър”, той едновременно е и паднал свят. Нашето отношение към Божественото творение е било изкривено от греха – както от първородния, който ние всички наследяваме, така и от греховете, които всеки от нас лично извършва. Ограничението в храненето и въздържанието поправят изкривеното в нашите отношения с веществения свят, като ни очистват от последиците на греховността и като възстановяват първичния ни поглед към материалния свят.

Постът ни учи преди всичко да се отнасяме подобаващо към нашето тяло, с всичките му потребности и желания. С помощта на поста научаваме тялото си да участва в духовния ни живот, за да стане то, използвайки думите на св. Максим Изповедник, “вестител на душата”. Нашата цел не е потискането на тялото, а неговото преобразяване. Ако правилно разбираме аскетизма - това не е борба с тялото ни, а за тялото ни. Чрез аскетично въздържание потвърждаваме материалността на тялото, но същевременно се стремим да одухотворим тази материалност. Аскетизмът не означава отричане на законното удоволствие, което получаваме от храненето, а също и в рамките на семейството – но на значително по-дълбоко ниво - от физическите отношения. Ограничаването на храната и въздържанието ни помагат да се освободим от страстите и копнежите, за да се превърнат те от средство за лично удоволствие в израз на междуличностно общуване. 

Като възраждаме подобаващото отношение към телата си посредством Великия пост, ние възраждаме също подобаващо отношение към творението като цяло. На нас ни се дава възможност да оценим всяко нещо само по себе си, а не само по това, заради което може да ни бъде полезно и в същото време ни се дава възможност да съзрем Божественото присъствие във всяко нещо. Както някога е казано, християнин е този, който накъдето и да погледне, все вижда Христос и Му се радва: “Повдигни камъка и ще Ме намериш, разцепи дървото и дори там ще Ме откриеш.” Това е истинската цел на поста: той прави творението личностно и одухотворено, за да можем отново да се изпълним с благоговение пред светостта на земята. Той ни помага да виждаме всичко в Бога и Бога във всичко.

По този път, посредством поста и доброволното въздържание, ние се приближаваме по дух към благословената Дева Мария в момента на Благовещението и утвърждаваме нашата свобода и личност в Бога. Докато в нас преобладават страстите и копнежите, то в отношенията ни с материалния свят си оставаме дълбоко несвободни и безличностни. Когато престанем да гледаме на материалните неща като на обекти и да се отнасяме с тях като със средство за личностно общение, когато престанем невъздържано да ги грабим и започнем да ги принасяме на Бога в благодарност, тогава ние отново ставаме свободни и верни на своята личност. Едновременно с това извършваме много важен преход, за който така често се говори в екологията, от начин на живот, базиран на това какво искам, към начин на живот, базиран на това от какво се нуждая.

Такъв вид хвърчила ни се предлага да пускаме за всеки Велик пост. Светата Четиридесетница утвърждава мироглед, който напълно противоречи на нормите на нашето потребителско общество. Великият пост настъпва отново всяка година, затова можем да превърнем неговото време във вътрешна пролет, тоест, повод за обновление на жертвата и саможертвата; за обновяване на кръщелните обети и за обновено мисионерско свидетелство; за обновление на общението между теб и ближните и между теб и обкръжаващия те свят.

Великият пост съвсем не отрича света, а в действителност трескаво го утвърждава. Това е паднал свят, пълен с уродливост и мърсотия, които са следствие от човешкия грях и егоизъм. Но също така Божи свят, пълен с красота и чудеса, белязани от ръката на Твореца, и ние можем наново да го открием чрез подобаващо спазване на Великия пост.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/hcf 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Гледай да имаш милост към всички, защото чрез милостта човек намира дръзновение да говори с Бога.

Авва Памб
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.