Мобилно меню

3.6666666666667 1 1 1 1 1 Rating 3.67 (6 Votes)
папа Бенедикт ХVІПубликуваме тазгодишното традиционно великденско послание на римокатолическия папа Бенедикт ХVІ urbi et orbi (към града и света).

Братя и сестри от целия свят, мъже и жени с добра воля!

Христос възкръсна! Мир вам! Празнува се днес голямото тайнство, основата на вярата и на християнската надежда. Иисус от Назарет, разпнатият, възкръсна от мъртвите на третия ден, според Писанието. Веста, съобщена от ангелите в зората на първия ден след събота на Мария Магдалина и на жените, заобиколили гроба, чуваме отново с възродена емоция. “Защо търсите Живия между Мъртвите? Няма го тук, но възкръсна…” (Лк 24:5-6).

Не е трудно да си представим какви са били в онзи миг чувствата на тези жени, чувства на тъга и тревога от смъртта на техния Господ, чувства на неверие и вцепенение пред един факт, твърде извънреден, за да бъде верен. Гробът обаче бе отворен и празен – тяло там нямаше. Петър и Йоан, известени от жените, тичат към гроба и се уверяват в думите им. Вярата на апостолите в Иисус, очаквания Месия, била поставена на най-тежко изпитание от скандала на кръста.

4.7142857142857 1 1 1 1 1 Rating 4.71 (14 Votes)
Изявление на Свещения Кинотис на Света Гора - Атон
(за църковния печат)

Неотдавнашното посещение на папа Бенедикт XVI във Вселенската патриаршия по време на престолния празник на свети апостол Андрей (30.11.2006 г.) и посещението на Атинския архиепископ Христодул във Ватикана (14.12.2006 г.) предизвика най-различни впечатления, оценки и реакции. Пропускаме онова, което светският печат оцени като положително или отрицателно, за да подчертаем онова., което се отнася до нашето спасение, заради което излязохме от света в пустинята на Света Гора.

4.90625 1 1 1 1 1 Rating 4.91 (64 Votes)
vlahos4.jpg...Епископите на Стария Рим, въпреки някои различия във възгледите, винаги са били в общение с епископата на Новия Рим (Константинопол) и източните епископи до 1009-1014 г., когато за първи път катедрата на Стария Рим е заета от франкски епископи. До 1009 г. Римските папи и Константинополските патриарси са били обединени в общата си борба срещу франките и франкските епископи, както, разбира се, и срещу еретиците на онова време.

По време на събора във Франкфурт през 794 г. франките осъждат решенията на Седмия вселенски събор и почитанието на светите икони. А през 809 г. франките включват в Символа на вярата Filioque, тоест учението за изхождането на Светия Дух и от Сина, както и от Отец. Тогавашният православен папа на Рим осъжда нововъведението.

4.4166666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.42 (12 Votes)
Loyola.jpg
Публикуваният откъс от книгата "Християнската духовност в католическата традиция" разкрива пред православния читател някои основни различия между католическия и православния поглед върху духовния живот.

Както установихме, Възраждането имало далеч по-малко влияние върху духовността, отколкото можело да се очаква: а що се отнася до Църквата като цяло, то видимо последиците водели по-скоро към разделение, отколкото към църковни реформа. Новите течения не успели да скъсат напълно с основните направления на средновековната духовност. Напротив, личностите, които се прославили в мистиката на 16 век, демонстрирали вярност към миналото, продължавайки практиката на методичната мислена молитва, която отвежда към монашеската традиция. Особено нагледно това се проявява у Игнатий Лойола и испанската духовна школа.

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (8 Votes)
history.jpgВ Римокатолическата църква споровете за и против честото причастяване протичат с най-голяма интензивност през 16 век. Публикуваният откъс от книгата "Първите йезуити и евхаристията" разказва за влиянието на йезуитите върху изясняването на католическата доктрина по този въпрос.

В богословието на йезуитите за евхаристията и благочестието през Късното средновековие най-характерно е поощрението на честото причастяване. Самата идея за честото причастяване не била нова. Още през 14 век тя била активно защитавана във фламандските земи, както става видно от известния труд “Подражанието на Христос”, чиято цяла четвърта глава е посветена на евхаристията, а в пета се препоръчва честото причастяване. Въпреки че честото причастяване не било характерно за духовността на Devotio Moderna като цяло, “Подражанието на Христос” в качеството си на най-популярен документ на това движение, придал мощен импулс на тази идея. Под “често причастяване” по онова време се имало предвид около един път месечно участие в евхаристията.

 

И рече старецът...

Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.

Игумен Назарий
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.