"Чувства се нуждата да обединим усилия и да не пестим енергия" в подновяване на диалога между католическите и православните християни – заяви Папа Бенедикт XVI. В коментар към делегати от Константинополската Патриаршия на 30-ти юни папата обясни, че "единството, към което се стремим, не е нито абсорбция, нито сливане, а респект към многообразната пълнота на Църквата".
Незапознатите могат да се зачудят: "Защо тези две вековни изповедания просто не се целунат и не се помирят? Погледнати отвън, те си приличат изключително много. Всяка от тези две църкви претендира за корени в най-ранната история на християнството. Спорът, който ги е разделил е отпреди хиляда години. Не е ли време да продължат напред?
Злонравните партньори в случая изглежда са именно моите православни събратя. Католиците в продължение вече на повече от едно десетилетие правят приятелски предложения. Папа Йоан-Павел ІІ дори каза, че разпростирането на папската власт поради което двете църкви са се разделили през ХІ-ти век, може да бъде "отворено за една нова ситуация". Идеалът и на двете църкви е единно тяло с Рим като "пръв сред равни".
Православната
църква е малка и не толкова могъща, тъй че не получаваме достатъчно
възможности да обясним как изглеждат нещата от наша гледна точка.
Всичко обаче може да се сведе до две думи: "единство и "хаос".
От
Римокатолическа перспектива единството се създава от институцията на
църквата. Вътре в това единство може да съществува разнообразие – не
всеки е съгласен с официалното учение, а някои и изразяват несъгласието
си. Онова, което споява всичко, е членството. Този тип единство за
американците е изпълнено с непосредствен смисъл – независимо от
различията си, всички приветстват националния флаг, както и всички
католици приветстват (дори технически да не му се подчиняват)
главенството на Рим.
Когато
римокатолиците гледат на Православието, те не виждат никаква
централизирана, глобална институция. Вместо това, църквата изглежда
като смес от национални и етнически тела (в резултат на емиграцията
тази ситуация изглежда още по-объркана в Съединените щати). За
католиците Православната църква изглежда като хаос.
От
православна гледна точка обаче, единството се създава от вярването на
едни и същи неща. Това е подобно на единството между вегетарианците или
почитателите на Ред Сокс. Не е нужна голяма бюрокрация, за да се
осигурява верността им. Православните християни демонстрират
забележително единство всред крайно различни култури. (Разбира се,
налице са както множество борби за надмощие, така и все същите стари
грехове, но основите на вярата не се подлагат на съмнение.) Какъв е
изворът на тази всеобща вяра? Това е съгласието на ранната църква,
което православните продължават да следват твърдоглаво. Това съгласие е
било изковано с много гръм и трясък, но по отношение на вярата и
нравствеността през последните хиляда години в източното полукълбо не
са били повдигани никакви сериозни въпроси.
На
Запад нещата съвсем не са стояли така. Разширената роля на папата била
последвана и от други богословски добавки дори по отношение на това как
се достига до спасение. Американските църкви изобилстват от катаклизми.
От православна гледна точка Католическата църква изглежда като хаос.
За
католиците е трудно да проумеят това – за тях от първостепенна важност
е институцията на цъквата. Някои от тях казват, че ако църквата наложи
ученията си, ще има единство. Православните отговарят: – Но вярата
трябва да е отвътре. Ако ще трябва хората да я приемат насила, тогава
битката вече е загубена и това няма да е никакво единство.
И така, разполагаме с две различни определения за "единство". Дали "единството" е членство в една институция или споделяне на една вяра? Православните се позовават на молитвата на Христос към Неговия Отец: "Да бъдат всички едно, както и Ние сме едно." Какво единство има между Отец и Син? Те не са сплотявани от някаква външна сила, Те са едно по естество и с един ум. Ако сме "участници в божественото естество", както казва св. Петър, тогава ще участваме в този ум. Така вярват православните и това е, което ни прави "тяло Христово" – Църквата.
Поради това православните се стъписват пред такива фрази като папското "многообразна пълнота". Католическото многообразие позволява лесно на католиците да ни приемат – когато се вглеждат в нас, те виждат ранната църква. Ние пасваме идеално. Но когато православните се вглеждаме в Римокатолицизма, ние виждаме хиляда години допълнителни богословски новости плюс бунтове по скамейките. Какво единство имат понастоящем католиците, че да встъпим в него?
Съществуват множество добри причини за диалог между Православната и Римокатолическата църква. Обсъжданията разчистват недоразуменията, а общите каузи могат само да спечелят от усилията и на двете църкви. Но не можем да се обединим, докато не постигнем съгласие какво ще разбираме под "единство".
