Мобилно меню

4.1290322580645 1 1 1 1 1 Rating 4.13 (31 Votes)
otecangel.jpgВ края на миналата година се навършиха точно сто и петдесет години от едно нововъведение на Римокатолическата църква, противоречащо на автентичното църковно предание и на определенията на Седемте вселенски събора – т. нар. “догмат за непорочното зачатие на света Богородица”.

Събитието е свързано с местността край гр. Лурд в Южна Франция, където са засвидетелствани чудотворни явления на Божията Майка и където се стичат поклонници от целия католически свят. Но през миналата година на тържествата по случай годишнината натам се отправиха и немалко православни християни, включително и българи, запленени от разказите за многобройни изцеления. (До момента са установени около седемдесет случая на излекувани по чудесен начин на това място.)

Същевременно, не само тези православни, но и много римокатолици не разбират добре същността на явлението. Подтиквани от благочестиви пориви, те стават неволни съучастници в едно твърде сериозно доктринално отклонение. Затова, без да навлизаме в големи подробности, ще се опитаме накратко да осветлим

историята на проблема

В учението за непорочното зачатие се твърди, че св. Богородица още в първия миг на своето зачатие по особена благодат била съвършено “предочистена” от последиците на първородния грях, с което била поставена в невъзможност да има лични грехове. По този начин нейното зачатие, макар и с участието на двама родители (св. Йоаким и Анна), все пак се уподобява на зачатието на Божия Син.

Подобна доктрина е непозната на Църквата до ІХ век, когато абатът Пасхазий Радберт пръв изказва мнението, че св. Богородица е зачената без първороден грях. Дълго време то остава непопулярно и встрани от актуалните богословски разисквания. За него си спомнят на Запад едва в ХІІ век, дълго след Схизмата (1054 г.). Но и тогава то не се приема безрезервно, като поражда немалко разногласия сред самите латински богослови. Така например, Тома Аквински и Бернард Клервоски се обявяват против него, докато Дънс Скот го защитава. Противоречието преминава и сред техните последователи – доминиканските и францисканските монаси. В продължение на столетия то остава неразрешено. Стига се до истинска “война на откровенията”, при която спорещите страни се позовават на всевъзможни доводи, видения и чудеса в подкрепа на две противоположни каузи...

Римските папи остават дълго време неутрални. Пръв папа Сикст ІV през 1475 година въвежда богослужение, в което се възпява “непорочното зачатие”. Все пак, и той не се осмелява да го обяви за учение, съгласно с апостолското и светоотеческо предание.

Постепенно обаче, нововъведението добива популярност сред свещенството и миряните на Запад. Първо, защото е трудноразличимо от православното почитане на св. Богородица, второ, защото “малко благочестие в повече”, изглежда, не вреди, и трето, защото западното богословие все повече се отклонява към отвлечени и произволни разсъждения. Накрая се стига до папа Пий ІХ, който на 8 декември 1854 г. официално провъзгласява учението за непорочното зачатие за догмат на Римокатолическата църква.

Светите и спасителни догмати са онези откровения в Църквата, които са неизменни и имат пряко значение за спасението. Въвеждането на нов църковен догмат е изключително сериозен и отговорен акт. Такова право няма никоя отделна личност, нито даже и поместен църковен събор, а само св. Вселенски събори, които всичко са Седем. На тях, Източната и Западната църква още преди разделението заедно са формулирали и утвърдили неизменните истини на вярата. В този смисъл папа Пий ІХ извършва нечувано своеволие, което довежда и до друго. За да оправдае безпрецедентната си дързост, 16 години по-късно, през 1870 г., същият папа провъзгласява още един догмат, още по-несъвместим с духа и учението на св. отци – този за непогрешимостта на римския папа по въпросите на вярата. С това правото да се променя вярата се съсредоточава в папски ръце и оттук нататък се отваря път към всевъзможни нововъведения и отклонения от автентичната духовност и каноничност на Църквата.
В какво точно се състоят

сходствата и различията

с общото църковно учение за Божията Майка?

От древност християнството почита св. Дева Мария като Богородица. Още древните св. отци както на Запад, така и на Изток, я наричат с много имена като “пречиста”, “преславна”, “присноблажена”, “пренепорочна” и т. н. Православно е да се изповядва нейното приснодевство, тоест, че тя е Дева преди, по време и след безмъжното зачеване на Спасителя Христос, чрез снизхождането на Светия Дух и по съизволението на Отца. Така Словото става Плът и приема от Богородица цялата наша човешка природа, без греха.

По какво тогава се отличава папската доктрина за “непорочното зачатие” и къде са нейните отклонения от общото църковно учение?Първо, тя приписва на св. Богородица същото зачатие, както това на Иисус Христос. Така се нарушава изцяло същността на Боговъплъщението. Прекаленото почитание на св. Дева Мария води до нейното изравняване с Второто Лице на св. Троица – Бог Син. Това звучи абсурдно, но е факт, че на много места в римокатолическия свят, особено в Латинска Америка, култът към св. Богородица почти е изместил Христос.
Второ, никъде в древността никой от апостолите, нито от св. отци, не говори, че Бог е “предочистил” Дева Мария още в утробата на нейната майка св. Анна, като с това я е лишил от възможността да греши и още в зачатието и я е спасил. Иначе “непорочното зачатие” би могло да се припише и на нейните родители, и на техните, и т. н. Оттук би следвал изводът, че всеки един би могъл да стане “месия”, което пък принизява Личността на Богочовека Христос.

Напротив, всички отци утвърждават, че само Христос като Месия и Син Божи е чист от всеки грях, докато всички хора от Адам до днес, включително и Дева Мария, носят последиците от първородния грях. Затова, ако православното учение почита св. Богородица, то е защото тя с личната си добродетелност е преминала през борбата с греховността като възможност, зависеща от нейната свободна воля. Тя, както и всички други, е спасена от своя Син при смъртта си, а не предварително, преди или при  своето зачатие.

Трето, идеолозите на “непорочното зачатие” твърдят, че св. Бгородица е “съизкупителница” на човешките грехове, като заедно с Христос е изживяла всеспасителни страдания, стоейки до Разпятието. Но това обезсмисля Христовата жертва. Ролята на Мария в Божия спасителен план е да стане Майка Божия, а не да поеме част от изкупителното дело на Словото.

Тези са някои от по-главните заблуждения в нововъведения на Запад “догмат” за непорочното зачатие, който е само на 150 години – още един факт, сам по себе си будещ подозрение на фона на хилядолетния богословски опит на Църквата, който освен това в основите си е общ за източното и западното християнство.

Интересна е и

връзката с Лурд,

защото там се съдържа едно от основните “потвърждения” на въпросното учение. Четири години след неговото догматизиране от папа Пий ІХ, от февруари до април 1858 г. в една дива местност край този град св. Богородица се явява 18 пъти на малката Бернадет, както и на други вярващи. Местното духовенство първоначално е скептично настроено. Но после стават чудеса и мнозина започват да вярват. Епископът на Тарб Лоранс свиква комисия и през 1862 г. официално обявява автентичността на феномена. Кураж му дава провъзгласеният вече догмат на Пий ІХ, тъй като при шестнадесетото си явяване Богородица е казала на Бернадет: “Аз съм непорочно заченатата”. Така кръгът са затваря: догматът потвърждава чудото, а чудото свидетелства за догмата...

Как гледаме ние на явлението? Това е въпрос, който вълнува много православни не само във Франция. Нещата изглеждат доста объркани. Все пак, седемдесет изцеления по чудо, някои от които потвърдени и от лекари, не са за пренебрегване. От друга страна, не можем да се съгласим с твърдения, чужди на светоотеческото предание, когато става дума за догматите на Църквата.

Може би на първо място трябва да изтъкнем факта, че голяма част от миряните римокатолици с голямо лично благочестие и вяра почитат св. Богородица, без обаче да навлизат в “богословски подробности”, нито да ги интересува църковната история - впрочем, така е и с много православни миряни. Заради тяхната искреност, Бог сигурно чува молитвите им и проявява Своята милост така, както и към всички които очакват помощ и утеха. На нас не ни е дадено да разберем Божия съд за другите. (Неведнъж у нас се е случвало и мюсюлмани да се молят за помощ пред някои чудотварни икони на Св. Богородица.) Но всичко това никого не освобождава от отговорността да съхранява апостолската чистота на вярата.

От друга страна, чудесата не могат сами по себе си да бъдат проводник на догматически промени. Точно обратното, те се считат за измамни, ако подтикват към заблуждения.

Кой може да е сигурен дали едно дете преди сто и петдесет години е предало точно думите на Богородица. “Непорочно заченатата” лесно може да се замени с “непорочно заченалата”, както и смисълът на “непорочно зачатие” погрешно да се измести от Христос към Дева Мария. Всяка човешка дума може да се тълкува добронамерено или манипулативно, правилно или погрешно, в полза на едно или друго твърдение. А в случая една изкуствено създадена доктрина се нуждаела от спешна подкрепа...

Така или иначе, ако виденията са били истинни, не е възможно св. Богородица да е съобщила нещо чуждо на църковното учение. В крайна сметка, онова, което е спасително за душите и което привлича Божията благодат, е чистотата на вероизповедта, съчетана с лична добродетелност.

Ние не се стремим толкова към чудеса, а най-вече към Истината. Още апостолът ни предупреждава: “Не е за чудене: защото сам сатаната се преобразява в ангел на светлината” (ІІ Кор. 11:14).

В съгласие с тези думи, православната духовност винаги е предпочитала трезвостта пред виденията и екстаза.

Но да видим още какво ни казва св. Апостол Павел: «Чудя се, че тъй скоро преминавате от Оногова, Който ви е призвал чрез благодатта Христова, към друго благовестие; не че има друго благовестие, но има някои, които ви смущават и искат да изопачат благовестието Христово. Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде. Както по-горе казахме, и сега пак казвам: който ви благовествува нещо по-друго от това, що приехте, анатема да бъде » (Галат. 1: 6-9).

Днес, когато по света се пътува лесно и бързо, е разбираема проявата на интерес не само към други страни, народи и култури, но и свети места. Закономерно, заедно с туризма се развива и поклонничеството. Но като православни християни трябва да сме внимателни по отношение на явления и светини, появили се в инославен контекст (Лурд във Франция, Фатима в Португалия и т. н.) Не, че самото място може да навреди или да помогне, но човек лесно може да се заблуди. Показателно е, че мнозина изпадат в духовна прелест дори и в България, като ходят да се “зареждат с енергии”, вместо да се покланят на Бога в православен дух и истина. Кръстова Гора например, неведнъж е ставала повод за изобличаване на такива нездрави увлечения.

Същевременно, имаме добър повод за конструктивно изясняване на различията между православни и католици. Много вярващи на Запад днес възприемат “непорочното зачатие” машинално, като даденост, която наричат “догмат”, но в чийто смисъл, история и противоречия никога не са вниквали. Винаги можем да поговорим с тях.

ДРУГИТЕ ЗА СЕБЕ СИ

“Ужасявам се, като гледам как някои от вас дръзват да изменят важни неща и въвеждат нов празник, неизвестен на Църквата, неодобряван от разума и неоправдан от древното Предание... Никому не е дадено правото да бъде заченат в светост. Само Господ Иисус Христос е заченат от Светия Дух и само Той е свят от самото Свое зачатие.”

Бернард Клервоски, един от големите авторитети на латинското богословие

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uu 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен