Мобилно меню

4 1 1 1 1 1 Rating 4.00 (87 Votes)
Vlado_Mitev_4.jpg“Православен йога” е същият оксиморон като “дървено желязо”

Немного отдавна един кандидат за телевизионна слава “спря часовниците” на половин България. Може би си спомняте православния свещеник от Чипровци, който чрез системата “йога” спря за известно време биенето на сърцето си?! Той беше убеден, че йога с нищо не противоречи на 10-те Божи заповеди. Като него мислят десетки хиляди българи. Но един варненец твърди друго. Владислав Митев e 39-годишен, икономист по образование; понастоящем учи задочно "Теология" във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Работи като редактор на официалния сайт на Варненска и Великопреславска св. Митрополия и е сътрудник на духовно-просветен център "Св. Архангел Михаил" във Варна.

Кога и как се срещнахте със системата йога, г-н Митев?

- Занимавал съм се с йога около една година. Започнах да посещавам школа по хатха-йога през пролетта на 1993-та. Школата ми беше препоръчана от мой приятел като място, където мога да се справя със здравословните си проблеми. В голяма степен това действително се случи. В школата се преподаваше т. нар. хатха-йога, която започва обучението по йога от най-ниските нива. Освен специфичния хранителен режим, изпълнявахме и редица физически упражнения - както динамични, така и статични пози (асани). Изпълнявахме няколко различни дихателни упражнения, на които в хатха-йога се придава особена важност. Прилагах в живота си ред хигиенни практики. Започнах и упражнения, предназначени за упражняване на контрол върху психиката, волята и съзнанието. Такива бяха например - взирането без мигане в пламъка на свещ, медитация с повтаряне на определени думи (мантри, за които по-късно разбрах, че са имена на индийски божества) и др.

Интересното е, че според моите лични наблюдения в йога не се прави ясно разграничение между духовните практики и физическите упражнения. Още от самото начало физическите упражнения се свързват органично с определен начин на мислене и възприемане на действителността. Това най-ясно личи в дихателните упражнения. Там например по време на самото упражнение се изисква чрез силата на въображението ученикът да си представя вдишвания въздух като струя светлина, влизаща в него през ноздрите, а при издишване - излъчваща се от слънчевия му сплит.

Целта на цялата тази игра с въображението, физиологията и психиката е да бъде изградена у ученика една представа за човека и света, в която видимото, материалният свят - от една страна и невидимата реалност - от друга, са в системно, органично единство. Счита се, че всяко видимо действие на човека е във взаимна връзка и взаимодействие с невидимата реалност. А целта е изграждането на устойчиво поведение, помагащо на човека да използва невидимата реалност, като съобрази с нея живота си и извлича от нея определени изгоди.

Но най-непочтеното в това учение е неговата езотеричност. То не се излага систематично, в неговата пълнота още от самото начало. Преподаването започва по метода "отдолу - нагоре". Учениците не се запознават с основополагащите концепции на учението, с неговите крайни цели и очаквани резултати при достигане на евентуалното "съвършенство". Аз мисля, че това се прави, защото учениците биха отхвърлили учението и не биха го приели, ако то им се разясни от самото начало. Ето защо учението им се представя непълно, докато междувременно и постепенно се възпитават определени навици, начин на живот, представи и светоглед. Така ученикът бива, простичко казано, "воден за носа", без да е наясно къде всъщност отива и какво го чака в края на пътя. Обещанията са за нещо прекрасно, но са доста мъгляви. Не се споменава нито дума за евентуална нематериална цена, която би могла да се изиска от ученика за придобиването на очакваните блага...  Спомням си, че когато някои ученици молеха учителя да ни говори за "духовната страна" на йога, той остро отказваше с довода, че ни е рано да се интересуваме от неща, до които не сме дорасли. Засега трябвало само да се занимаваме с усвояване на преподаваните упражнения, докато станат наша "втора природа".

И така, на въпросния начален етап невидимите "сили" ("енергии") бяха представяни като природни, тоест, неживи и неинтелигентни. Това явно позволява на ученика да се стреми да ги използва без да очаква, че евентуално би му се наложило да поеме някакви ангажименти или да плати някаква цена. По-късно се запознах със свидетелствата на други хора, по-напреднали в йога, които твърдяха, че с напредване в учението картината се променя. На по-горните нива въпросните "сили" вече се представят като живи (или живоносни), а по-късно и като разумни, но разбира се "добри", светли, красиви, съвършени и т.н. В това отношение се стига до съвпадение с класическия "бял" окултизъм, изповядван от Бялото братство. Дали по-късно йога става не чак толкова "бяла" - не е ясно, тъй като свидетелствата за тези етапи стават много редки, неясни или фантастични... Ясно е едно: цялата истина се открива едва на тези, които на практика не могат да избират, или най-малкото, това за тях е извънредно трудно, понеже са здраво обвързани с вече поетия от тях път, или казано с християнски термин - "пристрастени" са към него.

А кой беше вашият "гуру" в школата по хатха-йога?

- Що се отнася до учителя ни - бях учуден от неговия характер, излъчване, дух. Наистина, той беше образец за спокойствие. Но това спокойствие съвсем не беше като християнския "мир". Той беше сдържан, но не смирен. Любезен и внимателен, но не сърдечен. В него очевидно имаше място за състрадание, но не забелязах у него особена любов. Защото любовта е саможертва (Иоан 15:13), а той не правеше впечатление на човек, който би пожертвал живота или удобството си за някого или за нещо. Беше строг, способен да защити правата си със сила - без ненужна жестокост, но и без да допусне възможността да пострада. В него видях огромен егоцентризъм и самомнение, граничещо с надменност към "хората от улицата". Симпатиите му бяха предимно към "избраните", и особено към по-успешните от тях. Към света и събитията в него, които не го засягат пряко той проявяваше хладно, до безразлично отношение. Не умееше да се смее, даже да се усмихва. Никога не се натъжаваше - емоциите му бяха под пълен контрол. Йога го беше направила не по-добър човек, а само външно по-търпим. Очевидно животът му беше всецяло подчинен на нещо, което у мен не предизвикваше никакви особени симпатии.

В тази връзка може би е полезно да спомена, че учителят ми по йога същевременно е и твърде известен учител по източни бойни изкуства. Именно чрез тях той е стигнал до йога, тъй като в нея е търсил (и вероятно намерил) по-висока степен на съвършенство.

В кой момент осъзнахте, че в системата йога има нещо опасно?

-  Много съм благодарен на Бога, че по Неговия промисъл се измъкнах от йога навреме и почти невредим. Осъзнах, че йога е опасна система едва след години, вече като член на Православната църква. Днес мога да осмисля и да оценя преживяното от позицията на православно-християнската си вяра, познания и мироглед.

В духовно отношение йога може да бъде сравнена с една тежка наркомания, свързана с убийствено робство към наркодилъра. При това, по един ужасен и мазохистичен начин именно постепенното убиване на човека е това, което му носи радост и предизвиква привързаност към неговия поробител и убиец. Хатха-йога е първото ниво на тази духовна зависимост, при което "безплатно" се извършва "зарибяването" на човека. На това ниво духовните вреди не са тежки и очевидни, за разлика от големите физически ползи. За съжаление, напредването в хатха-йога развива силна привързаност към цялостното учение "йога" и предразполага определен процент от учениците да продължат към по-високите му нива.

Давам си сметка, че моето мнение ще е непонятно за материалистите, и за всички, които не познават съкровената същност на Православното християнство. В очите на такива хора йога е само един безкраен източник на физически ползи и свръхчовешки способности. Наистина - източник, изискващ много труд и упоритост, но в това отношение йога изглежда подобна на всеки един спорт. Но самият ни учител твърдеше, че вдигането на щанги е безсмислено занимание, защото човек "не е предназначен за вдигане на железа". Действително, от никой спорт последствията за човека не са такива, каквито са от йога. Те засягат преди всичко неговата душа. По думите на Христос, всяко дърво се познава по плодовете му. А лично аз, като православен християнин изтръпвам от ужас, представяйки си общество, съставено изцяло от йоги, подобни на моя бивш учител.

Вижте още: Грях ли е православният християнин да практикува хата-йога?

{moscomment}

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/34y 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Иисус Христос, събери разсеяния си ум!
Св. Филотей Синаит
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.