Христос е велик. Той храни душите и телата ни. И това виждаме в днешния евангелски откъс. С учението Си Той храни душите на хората – на пет хиляди мъже, освен жените и децата, а те забравят глада на телата си. Но Христос не ги оставя телесно гладни и по чуден начин засища техния глад, като благославя и умножава петте хляба и двете риби.
Човекът наистина е единственото живо същество, което има два вида глад – физически и душевен. Защото е материално и духовно същество. А животните са само физически гладни и когато намерят храна, се засищат. Човекът обаче, дори физически да е сит, си остава душевно гладен. Ето защо се опитва да задоволи душевния си глад, като търси задоволство в различни посоки.
Той се стреми да придобие пари, имоти, слава или преследва законни и незаконни удоволствия. Но всичко това в крайна сметка го оставя неудовлетворен. Вижте хората от нашето време. Никога не сме имали повече съоръжения, повече знания, повече наука, повече технологии. Човек би очаквал всички хора да бъдат щастливи. Но действителността ни говори за точно обратното.
Наливаме „в делвата на данаидите“ (данаидите са петдесетте дъщери на цар Данай, известни в старогръцката митология с това, че под натиска на баща си посекли през първата си брачна нощ своите женихи – синовете на Египет; за това си престъпление сестрите били наказани в подземното царство да пълнят с вода бездънен съд, бел. ред.). Данаидите се опитвали да напълнят амфора с вода, която била пробита отдолу. Така и съвременният човек. Той напразно мисли, че ще бъде душевно задоволен от всичко, което преследва, и въпреки това остава вътрешно гладен. Попитайте хората в анкета, както често се прави напоследък: „Щастлив ли си?“.
Отговорите ще ни разочароват. И понякога ситуациите стигат до крайности и властва депресия. Това е най-разпространената болест днес, която не позволява на човека да се наслаждава на живота си и трови духовния му свят.
А причините? Осемдесет процента психологически. Казваме осемдесет процента, защото Христос отсъства. Причина: „Отчуждението от Духа“, както е казал св. Василий Велики, т. е. отчуждение от Светия Дух.
Поетът сравнява това търсене да се задоволи духовният глад с търсенето на Светлината:
Търсачите казват:
„Отидохме във Вавилон,
в Тибет и в Картаген,
и се катерихме дори
до върховете на Олимп,
но и там радостта както преди
угасна като бяла пяна;
имаше светлини, безброй светлини,
но това не беше Светлината!“.
А поетът отговаря:
„Уморени странници,
обиколили толкова места,
буря и вихрушка
заслепи очите ви,
жажда, скръб, борба и страх;
тръгнете по малката пътечка,
която ще ви отведе
към земята Витлеем.
Тръгнете и Го следвайте
от яслите до кръста.
Успях и аз да намеря
нетленната Светлина,
която вие търсите“
(Г. Веритис, гръцки богослов и поет).
Само ако станем спътници на Христос „от яслите до кръста“, т. е. от смирението до жертвената любов, ще намерим Светлината.
Ще задоволим духовния си глад и ще почувстваме пълнотата, за която жадуваме. Но вървим ли съзнателно по този път?
Превод: И.Ж.Д.
