Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (40 Votes)

1262507 502594199833740 1760716300 oПроповед за 12 Неделя след Петдесетница – Мат. 19:16-26

Неделното Евангелие ни разказва за нещо много странно. Един млад човек питал Христос за пътя към вечния живот, но си тръгнал натъжен. Не е ли чудно? Пред него стоял Самият Извор на вечния живот. След срещите си със Спасителя толкова хора останали ощастливени. Толкова болни се изцерили. Толкова много души се променяли коренно. А този младеж останал натъжен. Толкова натъжен, че не могъл да каже и дума. Просто си тръгнал от Господа. Какво толкова го наскърбило? Та нали думите на Христос били прекрасни: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене” (Мат. 19:21). Тези думи вдъхновили Великия Антоний да започне своя подвижнически живот и го направили едно от най-ярките светила на Небесата, един от най-богатите мъже във вечността. Нима Христос е искал да отнеме нещо от младежа? Не, – говори св. Йоан Златоуст – но искал да му даде много по-голямо богатство. Толкова по-голямо, колкото небесното превишава земното. И въпреки всичко младежът си тръгнал натъжен. Проблемът му бил, че твърде много обичал парите…

Струва ми се, че този евангелски епизод е много познат на всички ни. Ние живеем в едно общество, което е обикнало парите повече от Небето. И затова не може да търпи Христовите думи. Тръгнало си е от Добрия Бог някъде в неизвестна посока. Като че ли има някакво място, където човек може да се дене без Бога… Да си откупи с парите, които има, ново учение, друг бог… Ние често като младежа искаме да намерим път към вечния живот, но само и единствено път, който ни урежда. Път, по който не се разделяме с преялите си емоции и мързеливия лукс. Но тук идва това, което наистина е тежко за слушане: „По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие” (Лука 18:25). Защо ли? Защото парите служат най-добре като подпалка, за да се разгорят страстите.

Но ако богат трудно ще влезе в рая, то какво да каже корумпираният? Къде ще се дене този, който е излъгал ближните си? Как ще отговори този, който е окрал сиромасите? С какво ще се оправдае този, който използва работниците си, за да натрупа бърза печалба? Днес такива хора биват наричани „успели”. Това прави скръбното ни общество още по-скръбно. И се предава тази тъга от човек на човек и от родители на деца. Един друг се стимулираме към тази „успялост”. И дори често завиждаме на скъпите коли, които отвеждат пасажерите си нанякъде. Профучават покрай нас, бързайки в неизвестна посока. И тази посока със сигурност не е Христос.

Ако успеем да погледнем спокойно на живота си, ще видим, че пристрастието към земното богатство прави човека евтин. Не е ли парадоксално? Колкото повече трупаш, толкова повече губиш цената си. Нима няма нищо повече от скъпите костюми и обувките от крокодилска кожа, от марковите чанти и начина, по който можеш да гледаш през скъпите слънчеви очила? Нима човекът е толкова жалко творение, че едно от големите удоволствия в живота му трябва да бъде да си натопи краката в аквариум, за да могат риби да изяждат мъртвите му кожички на цената на два месеца сиромашки хляб? Има ли нещо повече от това да учиш в Харвард и да си намериш работа, за която мнозина подобни на тебе ще ти завиждат?

Свети Паисий Светогорец разказва за един голям светогорски подвижник – отец Трифон, който нямал нищо в килията си, освен няколко парцаливи одеяла: „Един ден чух, че дядо Трифон е починал. Веднага отидох в колибата му и го видях там, в ъгъла, където беше гнездото му, покрит вече не с парцаливите си одеяла, но с няколко колички пръст, с която покриват също и големците в този свят, нищо че са се завивали с коприна и мъхнати одеяла.” Накрая остава въпросът какъв е бил смисълът от целия лукс и трескавото му търсене? В стихирите, които се четат на опело, св. Йоан Дамаскин пита: „Къде е златото и къде е среброто? Къде са многото слуги и тяхната врява?...” Свещеникът чете тези думи пред ковчега на покойния и в този момент те са неумолимо ясни.

Знаете ли каква е била разликата между дядо Трифон, за когото говори преподобният Паисий и съвременните „успели” хора? Не е в това, че светогорският подвижник бил беден. Тъкмо обратното. Разликата е, че бил богат, защото имал Христос в себе си. И още приживе живеел сякаш в рая. Викал птиците от цялата околност и те кацали по главата, по раменете и по ръцете му и си играели с него. А сега, въпреки скромното си погребение, разговаря не с крилатите същества от този свят, а беседва с шестокрилите серафими. Никак не ми е жал за хора като дядо Трифон, защото техният живот някак логично продължава в рая. Дано на него му е жал за мен, та да каже някоя молитва и за моето вразумяване. Но ми е мъчно за големците от тоя свят, които отиват при Христос като при непознат. Най-често става така. А ако някой все пак се е сетил за Бога, то обикновено не е, за да спаси душата си, а защото опитва да се презастрахова и затова е бутнал някой лев на Църквата. Хем да си излъска имиджа, хем ако случайно има Господ да не се мине.

Човекът не е сътворен за дребни игрички, а за нещо наистина голямо. За живот в Царството Небесно. За неизказана духовна радост във вечността. И всяка отстъпка от това е обезценяване на личността. Нима ще забравим за мъртвата кожа, обвила сърцата ни, заради кожичките на краката? Или ще спрем да мислим за дрехата на душата, с която ще се представим пред Господа, заради някой скъп костюм? Или скъпоструващите чанти са по-важни от това, което можеш да пренесеш като багаж в другия живот? Или пък ще пренебрегнеш богатствата на Небесния Цар заради няколко мръсни хартиени банкноти, които след смъртта ти ще наследи някой друг? Или 70 години охолство са по-важни от блаженството във вечността? Или пък компанията на няколко нагаждачи е по-добра от тази на светиите и ангелите? Или смяташ, че няколкото дипломи от западни университети са по-важни от Премъдростта на Бога?...

Тези въпроси имат нужда от ясни отговори. Особено в главите на хората, които се считат за „успели”. Въпреки че те не четат такива „сиромахилски текстове” като моя… Но колкото повече хора с живота си покажат какви трябва да бъдат истинските приоритети на човека, толкова повече светлина ще навлиза в цялото ни общество. И сегашните силни на деня ще заприличват на нещо като тъжни клоуни. Тъжни, защото е тъжно да си си тръгнал от Бога. А клоуни, защото те правят глупави скечове. А какъв по-глупав скеч от това да предпочетеш онова, което е нищо, пред това, което е безкрайно? Колкото повече хора учат децата си на това, че е важно да се стремиш да бъдеш съвършен пред Бога, а не „съвършен” пред човеците, толкова повече щастие ще има сред нас. И кой знае, може би някой ден хората ще емигрират при нас и ще казват: „Отивам там, където хората са блажени, защото наистина имат перспектива и от техните места се вижда раят.”

Авторът е свещеник в храм „Св. преп. Наум Охридски“, София


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9hh64 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.

Св. Тихон от Воронеж